Банкеръ Daily

Финансовият експерт от ИТН Любомир Каримански в „СТУДИО БАНКЕРЪ“:

Ситуацията във всяка индустрия у нас е изкривена

Любомир Каримански е роден през 1971 г. в гр. Койнаре, Плевенско. Завършил е „Финаснси“ УНСС, специализирал е в Гърция Англия и САЩ. От 2007 г. до 20011 г. е в УС на Търговска банка „Д“, а от 2011 г. до 2015 г. - изпълнителен директор на „Инвестбанк“.

Любомир Каримански е съветник по дигитално банкиране и иновативни разплащания в Асоциацията на банките в Люксембург; член на групата на участниците от банковия сектор към Европейския банков орган; член на Борда за управление на SEPA схеми в Европейския платежен съвет в Брюксел.

 

Г-н Каримански, наясно ли сме експертно и неполитически с финансовото състояние на държавата към днешна дата?

- Експертите са наясно, доколкото има достъпна информация. За да кажа нещо повече ми е необходима повече аналитична, а не агрегирана информация. Така ще може да се отговори на главните въпроси.

Има ли недостъпна информация, особено относно държавната хазна?

- Не бих казал недостъпна, но в публичното пространство агрегираната информация надвишава значително аналитичната.

Какви са вашите изводи, на базата на достъпната информация?

- Те могат да бъдат в две посоки – за състоянието на икономиката и за харченето на бюджетните средства, които са взаимно свързани. Важно е да кажем, че в момента инвестициите в България идват само по линия на ЕК.

И от емиграцията.

- Да, сънародниците ни по света, които изпращат пари на роднините си. Преките чуждестранни инвестиции са сведени приблизително до нулата. Дори преди пандемията те бяха повече дългови, отколкото капиталови. Което е притеснително, защото съседните на нас страни като Румъния и Сърбия имат значително повече ПЧИ. Особено Сърбия, която даже не е член на ЕС.

Нашите съседи дори по време на пандемията привличаха големи инвеститори, при това от ранга на Microsoft, Amazon.

- Да оставим гигантите. Да видим какво става в Пирот – Continental вече има два завода за гуми там, Фолксваген също построи завод. Понятно е по какви причини не са дошли в България, но е непонятно как може страна от ЕС да не използва потенциала си.

Какво всъщност е понятното?

- Понятното е, че големите компании няма с кого да преговарят у нас. За да правят бизнес в България, държавата трябва да им осигури необходимите предпоставки. Списанието Doing business, което прави категоризация как отделните страни правят бизнес, ни отрежда едно от последните места в Европа. Ще илюстрирам: ако стартираща компания реши да инвестира в България, трябва да чака над 128 дни, за да може енергийно да захрани бизнеса си.

Само инфраструктурни ли са препятствията за чуждестранните инвеститори?

- Не. С кого да преговаря един гигант като Microsoft в предишното ни правителство на Бойко Борисов? Нито премиерът беше на нивото на гръцкия, който е с харвардско образование, нито министрите му. Дупката, която се отваря между гръцкия премиер и Борисов е толкова голяма, че може да погълне всички инвестиции, които са се насочили към района. С кого да преговарят, след като дълго време за министър на икономиката имахме човек с правно образование, дошъл в министерството директно от Агенцията по приватизацията и не е привлякъл нито една инвестиция за периода на мандата си?

Отговаря ли на истината твърдението, че нито една компания от световния топ 1000 не работи у нас?

- Да. Дори и да са имали желание, много бързо са се отказали. Вижте какво става в правосъдието. Какво ще направи един инвеститор, когато види закона „Пеевски“, в който има ретроспективно действие, как да има доверие в принципите на правото, като основен принцип в него е предвидимостта от юридическа гледна точка.

Отделно се оказа, че активният законотворец Пеевски се появи в списъка на акта „Магнитски“, което осветлява допълнително какви хора са писали закони у нас.

- Сега е ясно защо Конституционният съд отхвърли този негов закон. А медийният му закон беше още по-сериозно ограничаващ свободата на словото и се видя докъде падна България в това отношение. Прозрачността на инвестициите в медийния бизнес е важна, но едва ли точно той трябва да я определя.

Можем ли да откъснем законодателното и политическо присъствие на г-н Пеевски в последния 12 годишен период, от общия пейзаж на управлението на ГЕРБ, както се опитва да направи Борисов сега?

- Няма как да бъде откъснат. Вижте фирмите, които са взели кредити от ББР.

Тя неофициално бе наричана „Банката на ДПС“.

- Има защо. Вижте и приватизацията на „Булгартабак“ – също очебийна, ГЕРБ не направи нищо тази компания да бъде приватизирана от някой от световните лидери в бранша.

ГЕРБ дълги години парадираше със своята принадлежност към ЕНП. Но какви белези на дясна политика остави след себе си партията на Борисов?

- Не виждам десни белези. Раздаването на пари на пенсионери, харченето от бюджета с предизборни цели, създаването на държавна петролна компания, само за да се попречи на друга компания – това ли са десните белези? Всичко, което те представят за подкрепа от ЕК е параван, зад който се прикриват корупционни практики, които въвличат и част от европейските им колеги.

Бизнес, зависим от държавата, нарушена конкуренция, изкривен пазар, привилегировани бизнесмени, безконтролна консумация на бюджетни и европейско пари – това ли е икономическото наследство на ГЕРБ? И как експертите допуснаха да се случи тази изкривена картина?

- У нас няма никакво пазарно равновесие. Ситуацията е изкривена във всяка индустрия. Аз например през последните 6 г. съм извън България и не съм работил с никого тук. Бях принуден да не работя със и във българските банки. Причината бе натискът на БНБ върху мен. Повечето от експертите също избраха външната действителност.

Каква роля впрочем изигра БНБ в годините на управление на ГЕРБ?

- Когато се запозня с пълния набор от информация, ще мога да бъда по-конкретен. Но буди безпокойство мълчанието на БНБ по отношение на ББР. Централната банка би трябвало да има ясен поглед върху проблемите в банка като ББР, особено когато капиталът идва от данъкоплатеца.

Няма как в БНБ да не са знаели какво се случва в ББР.

- Естествено, че са знаели. Точно затова мълчанието и бездействието на БНБ по казуса ББР са притеснителни. Дали не е в конфликт на интереси, че отделът за концесиите в ББР има договор с МФ и по негова препоръка министерството внася в МС предложение кои концесии да бъдат одобрени, а след това същите концесии служат като обезпечения за нови кредити? И Централната банка не е реагирала толкова време. Какво като част от ръководството на БНБ имали световна експертиза.

Не е казано, че висококвалифицираният човек прави само добрини.

- Допускам, че и във Втората световна война много хора са били високо квалифицирани, дори са били таланти.

Каква е  ролята на БНБ в спасяването на една банка, чрез държавно изкупуване на нейните акции?

- Изкупени, при това на двойна цена. От ръководството на БНБ можеха поне да излязат със становище на други, алтернативни инвеститори, които желаят да купят акции. Защо държавата не купи акциите на пазарната им цена? Оставам с усещането, че Централната банка защитава не интересите на държавата, а на собственика на банката.

Не можеше ли същият механизъм да се приложи за спасяване на КТБ?

- Естествено. Но не се приложи.

Излиза, че на централно равнище се определя кой да живее и кой да мре?

- Така излиза.

Каква е оценката ви за действията на служебния кабинет и най-вече на колегите ви във финансите и икономиката Асен Василев и Кирил Петков?

- Много е кратък срокът за ясна оценка. Начинанията им са в добра посока. Но трябва време за анализ и сравнение между планираното и извършеното.

Одобрявате ли подхода „разчистване на Авгиеви обори“ –  министри от служебно правителство да се занимават с ревизии и разчиствания на наследеното?

- Какво им е различното на служебните министри? Нито в закони, нито в конституция техните правомощия са ограничени. Министри, като всички останали. Държавата не може да спре да функционира.

В плана за възстановяване на ГЕРБ виждаме милиардни средства, предвидени за „Булгартрансгаз“, ВИК холдинг и други държавни структури. Нормално ли е във време на криза бизнесът да бъде оставен на самооцеляване, а милиарди да се наливат в държавния сектор?

- Никак не е нормално. Квалифицирането на санирането като дейност по енергийна ефективност е изключително заблуждаващо и непристойно от страна на онзи министерски съвет и на министър Дончев, като водещ в тази част. Не разбирам защо правителството не е разгледало начина, по който може да се управлява информацията в страната. А бизнесът има нужда от това – да паднат бариерите за работата му и да се осигурят възможности за иновации, които да водят към добавена стойност.

Ускореното и догонващо развитие е ключова тема далеч преди ДПС да я развие в своите програми. Как вие я виждате в развитие и приложение, с оглед на очертаващите се близо 60 млрд. европейски средства, които страната очаква в годините?

- От ДПС не чух нищо конкретно по темата. В икономиката изключително важно е търсенето и предлагането да бъдат балансирани във времето. А тези две сили са в зависимост от производствените възможности. Ние нямаме ясна представа за т. нар. картографиране на ресурсите в България по региони. Това е първостепенна задача за прилагането на иновативни модели. Кръговата икономика, например, трябва да бъде съобразена с конкретните условия по места. Знаем ли всички, че мините в Чипровци не са добре консервирани и изливат в язовирите, доставящи вода за Монтана и района големи количества отрови. Изследвал ли е някой това? Ще наблегнем сериозно и на регионалната децентрализация.

Имате солидна експертиза и детайлен анализ, интересно защо ИТН излъчва толкова малко информация и така внимателно пази своите експерти от публични изяви?

- Сменихме кампанията си, започнахме да увеличаваме информацията и да се появяваме публично. Сега по места обикалат експерти, а не сценаристи.

Политическата дейност е борба за власт, вие в кой сектор на властта се виждате след изборите – парламент, правителство, банкова институция?

- Бих бил полезен там, където процесите в държавата могат да се отпушат. Много са местата. Например в изпълнителната власт. Законодателната власт също трябва да бъде оставена в ръцете на експертите.

 

Разговора води: Емил Янев

Facebook logo
Бъдете с нас и във