Банкеръ Daily

Позиции

Сит революция не прави! Бивш управленец също...

Първата част от заглавието я приписват на вожда и учителя на бившия световен пролетариат Владимир Илич Ленин. Дали това е вярно или не е - няма никакво значение. По-важното е, че сентенцията е истинска - от първата до последната буква.

Да, ситият може да даде някой и друг лев (долар, марка, франк, шилинг и т.н.) на бунтарите, но най-вече дава акъл - денонощно и по всякакви въпроси. Ама да хване сърпа, чука, косата, брадвата, пушката или калашника и да хукне да се бие, да троши вражески глави или да стреля от упор в класовия враг - не го търси. Мръсната работа е на пешките. Царете и офицерите си имат друга мисия.

Втората част от заглавието си е чисто наше умозаключение. Хрумна ни изведнъж, докато в четвъртък (29 юли) гледахме безумния парламентарен спектакъл, в който на равна нога и с видима гордост участваха депутатите от всички партии и коалиции. Хайде, финансовият министър Асен Василев и премиерът Стефан Янев минаха по тънката лайсна. Ама икономическият министър Кирил Петков го въртяха на парламентарната трибуна като пиле на грил. В четвъртък, когато по принцип е ден за законодателна дейност,

без да е внесен законопроект за ремонт на Закона за ББР,

докато в сградата на Министерския съвет върви... извънредно заседание на правителството.

Тотално изтрещяване, ако трябва да обобщим с едно изречение. Едните се изживяват като властелини на държавата, които разполагат с цялото време на вселената, а другите - като премиер и министри, които ще управляват, докато могат да дишат и да мърдат. За съжаление обаче нашата истина за техните задължения няма нищо общо с тяхната си истина за нещата от живота.

Според нас те трябва да приемат правилника си на второ четене, да конституират комисиите и да превърнат Народното събрание от място за високоемоционални седенки в действащ и ефективен законодателен орган. С други думи - да започнат изчегъртването на зловредните герберасти, корумпетата и печалбарите от властта едновременно с разграждането на "Дълбоката държава". И то по конституция и закон, а не чрез мерене на мускули, езици и разни други анатомични органи.

В тази връзка и колажът! Той също си е наше дело. Направен е точно преди 16 г. и три седмици - за броя ни от 9 юли 2005 година. По онова време Бойко Борисов вече не беше главен секретар на МВР, току-що беше отказал да става депутат в 40-ото Народно събрание от листата на НДСВ и все още никой не знаеше, че наесен ще стане градоначалник на София

и ще свика кръстоносен поход за превземане на държавата.

И още - по онова време опонентите и враговете му приказваха същите "неща": бил прост пожарникар, тъп селянин от Банкя, не ставал за нищо друго, освен за мутра и лична прислуга и т.н.

Още тогава - незнайно за кой ли път, откакто Борисов стана публичен факт през лятото на 2001 г.  - предупредихме драгия читател да не го подценява, да прави разлика между "прост" и "простак", да следи феноменалните му способности да минава между шамарите дори при най-брутални нарушения нормативната уредба, да следи внимателно как и на кого се подмазва и т.н.

Колкото до посланието на колажа, то си беше очевадно още тогава: докато другите си мислят, че се забавляват за негова сметка, той си ги подмята така, както на него си му харесва. Изхвърляйки и връщайки в игра топките, когато и за каквото му е удобно и изгодно.

Поне две - трети от българския народ вече е притеснен, че междуличностните конфликти и егото на партийните трибуни в парламента отново няма да родят редовно и стабилно правителство. Нашето скромно мнение е, че по-добре правителството да е редовно, отколкото стабилно. Едно, защото всеки министър ще внимава какви ги върши, и второ - защото отдавна знаем, че

срастването на законодателната и изпълнителната власт е далеч по-вредно,

отколкото срастването на изпълнителната и съдебната власт.

Освен това, нали всички искаха реабилитиране на Народното събрание като единствено представителната извадка на суверена - Негово величество Народа?

Ей сега е моментът това да се случи.

Слави Трифонов не иска да прави коалиции с когото и да било, защото е вълк единак и от всичко на света най-мрази чуждото мнение и някой да му дава акъл. Едновременно с това обаче също толкова еднопосочно мрази и някой да го изнудва по най-елементарния начин: днес каже едно, а утре започне да прави точно обратното, защото без него пъзелът не може да бъде нареден. 

Корнелия Нинова е замесена от същото тесто. Когато си науми нещо - ни приема, ни предава. Публично го раздава диалогична, но инак думата й на две рядко става. Поне до момента единствената енигма около нея е защо продължава да пази в тайна причините, поради които две трети от гвардията, наследена от Сергей Станишев, бе пратена в запаса и опълчението.

Простичко е - този е свързан с Делян Пеевски през фирмите Хикс и Игрек, онзи е свързан с Бойко Борисов чрез консорциумите Алфа и Омега, за този европроект са разделени едни пари, за онзи европроект - други. С изгонването на "този другар" прекратяваме практиката за преливане на гласове от "тази партия", с изгонването на "онзи другар" - купуването на гласове от "онази партия"...

Христо Иванов и Мая Манолова, колкото и да се правят на различни, ами... не са. И те, като останалите, - едно си знаят, едно си баят. Същото беше и преди седем години, когато Враг № 1 беше Сотир Цацаров. Войната срещу него започна още с избирането му и приключи безславно - с естествения край на мандата му. Защото оръжията и подходът бяха сбъркани. Също като при войната срещу тандемите Борисов-ГЕРБ и Доган-ДПС. Фронталните атаки с нищо не помагат, даже са болезнено безполезни. Все едно

вадиш усойница от пазва с рязко движение - парализиран си на секундата.

Колкото до ДПС, лидерът Карадайъ и първите депутатски "пушки" просто трябва да млъкнат, да се откажат от всякакви претенции и да гласуват само, ако им разреши мандатоносителя. Защото, ако някой е участвал във всички управления, компрометирали дори идеята за съдебна реформа, това е ДПС. От 2001 г. насам 10 години и половина официално - като коалиционен партньор на НДСВ и БСП, и 8-9 години неофициално - като удобна опозиция на ГЕРБ.

Самият факт, че през 2009 г. Борисов стартира похода си към абсолютната власт, установявайки злоупотреби за 700 млн. лв. в подопечното на ДПС "Предприятие за управление на дейностите по опазване на околната среда" (ПУДООС), а днес никой не помни да се е случило нещо, е повече от показателен за интимното им съешане по-нататък.

Същата работа е и днес. Всички ще чегъртат последните пет години на ГЕРБ, вместо да започнат от началото - от лятото на 2009 година. Съвсем конкретен джокер.

Великите реформатори, демократи и гладиатори на закона, познати като Тройната коалиция БСП-НДСВ-ДПС (или "Българската тройка - новото чудо на Европа"), завещаха на  Борисов неразплатени, но приключени обществени поръчки за 1.3 млрд. лева. И какво направи тогавашния Вестител на новия морал?

Само не казвайте, че е погнал Икономическа полиция, ГДБОП, Сметната палата, АДФИ и прокуратурата по следите на "белите якички", прибрали авансово комисионните, уредили поръчките и оставили и възложителя, и изпълнителите с пръст в устата! Защото такова погване нямаше. Даже не беше обещано. 

Развръзката е покъртителна и заради нея още тогава

Борисов и ГЕРБ трябваше да бъдат изгонени с камъни.

Обясняваме вкратце: премиерът-слънце, в сговор със Симеон Дянков - вицепремиер, министър на финансите и принципал на "Българската банка за развитие", се изтъпаниха и публично обявиха схемата, по която държавата ще си уреди сметките с бизнеса.

Елементарна схема, овладяна до съвършенство от Бойко в битието му на инкасатор-силовак през 90-те години на миналия век: уреждане на дългове срещу комисионна. Хич не се смейте, точно това се се случи. Всяка фирма, която имаше да получава пари от държавата за изпълнена обществена поръчка, трябваше да подпише договор, с който се съгласяваше 7% от стойността на поръчката да бъдат "дарени" на ББР.

Някои фирми, които категорично отказаха да участват в подобен тип рекет, още се надяват, че ще осъдят "възложителите" и ще си приберат парите с лихвите.

Останалите - около 95% от ощавените - се разделиха в два потока. Едните платиха и забравиха всичко - ЗОП, МОП, БОП и Боц, а другите продължиха да си плащат до оня ден. И да си припяват песничката "Кой не папка е тъпак!"

Facebook logo
Бъдете с нас и във