Банкеръ Weekly

Валери Жаблянов, заместник-председател на 44-ото Народно събрание от "БСП за България", пред в. "БАНКЕРЪ"

Ще бъдем остра, но не креслива опозиция


Технологията, която държи десницата в управлението на България, се нарича: предизвикване на кризисни ситуации.

Смятам, че блицконтролът щеше да бъде от полза за мнозинството. Това допринася за легитимността на самото управление.

Нито едно предварително коалиционно споразумение, нито правителствена програма не може да гарантира мандата на едно или друго правителство.


 

Г-н Жаблянов, очаквате ли да има турбуленции или разцепление в БСП след подадената оставка на Георги Гергов от Изпълнителното бюро? В пловдивската организация вече има брожения.

- Не, не очаквам такова нещо. Доколкото аз имам впечатления от другаря Гергов, той вече каза - и аз съм убеден в това, че е човек, който е свързан с партията и поставя интереса на БСП над собствения си. И той многократно е показвал това нещо в политическата си дейност. Изключвам всякаква възможност за каквито и да било структурни, политически и други действия на която и да било организация, включително и пловдивската. Това е една от най-големите организации на партията с много силни политически и исторически традиции. Не допускам негативен развой на събитията.

Сигурен съм, че въпросите, които бяха повдигнати на пленума на Националния съвет в събота (22 април), и конкретният случай, който беше обсъждан, ще станат повод за по-нататъшна дискусия вътре в БСП и за партийната дисциплина, и за ангажиментите на членовете на партията с общата й политика, и за възможностите БСП да наложи нов стил на политическо поведение и на институционално отношение в обществото. Това е много важно, защото ми се струва, че отсъствието на такова поведение ни отличава от утвърдените, развитите, големите европейски държави.

Г-н Гергов реагира доста емоционално на ситуацията, дори отправи някои заплахи. Освен това оповести, че г-жа Нинова му е обещала заместникпредседателско място в БСП, тъй като беше избрана за лидер с гласовете, които получи той на първия тур. Но и Красимир Янков, и Вие също й дадохте вашите гласове. Обеща ли ви нещо Нинова? Това, че сега сте заместник-председател на парламента, има ли нещо общо с избора й на конгреса?

- Г-жа Нинова беше избрана от конгрес, не с личните гласове на отделните кандидати. Гласовете от конгреса на БСП не са гласове на крепостни. Аз познавам делегатите от пловдивската организация, познавам делегатите, които гласуваха за различните кандидати. Самият аз бях кандидат в тази кампания за председател на партията и съм имал възможността да се срещна с всички тези големи организации на БСП - общински и градски, в много райони на страната. Тук няма гласовете на този и на онзи. Всеки има предпочитания. Политическата традиция в БСП е такава - партийните структури и организации, когато има голям форум, какъвто е конгресът, също провеждат предварителни обсъждания и съгласувания на позициите. Това е част от политическия процес. Той е и вътрешнопартиен. Решенията на делегатите, както и на отделните делегации се изработват в хода на кампанията. Те не са плод на някаква "ад хок" ситуация или плод на случайна симпатия. Затова не смятам, че този въпрос може да бъде поставян по този начин.

Що се отнася до разпределението на каквито и да било позиции, ангажименти и предложения, те нямат отношение към конгреса или каквото и да било друго. Разглеждам предложението за моето заместникпредседателско място в парламента, като все пак някаква обективна оценка за парламентарната ми дейност в предишните две Народни събрания, за работата ми вътре в самата партия, работата ми в избирателните райони, т.е. смятам, че това е някаква цялостна оценка за мен като политик, който се развива.

Каква опозиция ще бъде БСП в този парламент вече с двойно по-голяма група?

- Параметрите на опозиционната дейност се определят от два фактора. Единият е от опозицията, другият е от властта. Разбира се, че по-големи ресурси да определи опозиционното поле има управлението. Ако едно управление и едно мнозинство, което в момента прави опити да се формира, е достатъчно отговорно (говоря за политически предложения и идеи, включително и кадрови), то обективно стеснява полето на опозицията. Но когато едно управление изхожда от вкоренени догми за развитието на икономиката, за държавата, за състоянието на демокрацията в България, включително и за нашите отношения на Балканите в рамките на ЕС, и с Русия, и ако всичките тези въпроси продължават да се разглеждат през призмата на досегашната политика, на инерцията, която беше набрана през изминалите десетилетия - вече е очевидно, че трябва да има ревизия на тази политика. Ако колегите, които формират мнозинството, нямат идея за такава ревизия, тогава това ще бъде ролята на БСП. БСП ще бъде остра опозиция. Но искам да направя едно уточнение - ще се стараем да не бъдем креслива опозиция. Защото кресливата опозиция губи позиции в обществото.

Смятате ли, че правителството, което ще сформират ГЕРБ и Патриотите, ще издържи пълен мандат от четири години?

- Аз предпочитам да говоря за практическата проверка на времето. Нито едно предварително коалиционно споразумение, нито една управленска платформа, нито правителствена програма не може да гарантира мандата на едно или друго правителство.

Мандатът може да бъде гарантиран само от политическия процес вътре в страната, управленските успехи на изпълнителната власт и законодателната дейност на мнозинството. От това, което наблюдавам до момента, опитът на десницата да изкара един пълен мандат през последните 7-8 години, смятам, че е рисковано да се направи извод, че ще има пълен мандат. Дотолкова, доколкото Борисов досега пълен мандат не е изкарал. Като политически деец, като ръководител на голямата партия вдясно, той се оказа добър тактик от гледна точка на извънредните избори. Ако се загледаме в начина, по който ГЕРБ се задържа на власт досега, в начина, по който Борисов упражнява властта, ще видим, че става въпрос за едни предизвикани, донякъде умишлено или неумишлено, но използвани политически парламентарни и правителствени кризи, чрез които ГЕРБ се държи на власт. И затова симптоматиката на кризисния процес е всъщност въпросът за управлението на десницата в България.

Десницата у нас не е спечелила избори в нормална политическа обстановка. Имаше метежи срещу Народното събрание в средата на 90-те години, постоянно катаклизми, извънредни избори. Тоест, технологията, която държи десницата в управлението на България, е предизвикването на кризисна ситуация. Ако трябва да се прояви криза, за да се задържат на власт, те отново ще я предизвикат. Затова аз разглеждам въобще управлението на десницата като продуциране на кризи.

В обещанията, които ГЕРБ даваше през кампанията, а и в програмата, която готвят, има доста леви неща.

- Повишаването на заплатите и на пенсиите не е ляв въпрос и не е симптоматика на лява политика. Това са възнагражденията на българските граждани за положения от тях труд през десетилетията. Това са техните пари. Не е благодеяние от страна на държавата. А тези пари са били ограбени няколко пъти от държавата. Първия път бяха ограбени чрез фалитите на банките през 96-а година, след това  от "реформата" на Иван Костов, от спекулациите с цените на валутите. От препродажбите на банките по няколко пъти. От режисираното завишаване на цените, с което бяха обезценени допълнително доходите. От въвеждането на ДДС, от което вече никой не си спомня как се увеличиха цените тогава. Така че доходите на българските граждани се грабят от сутрин до вечер с добре познати технологии и в развитите държави. С монополи върху лихвите върху цените на водата, електричеството, телефоните, топлинните и други услуги, за които се сетим. И никой не може да провери как се формира крайната цена. Няма орган, няма сила, няма нищо. От една страна, констатираме, че имаме деформиран пазар, т.е. не работи законът за търсенето и предлагането, който да регулира крайната цена на потребителя, и твърдим, че се намираме в монополна ситуация. А от друга страна, няма регулатор или се отхвърлят възможностите да има такъв на крайната цена на потребителя. Това е грабежът.

С фалстарт ли започна този парламент, след като първото нещо, което закри, беше комисията за наблюдение на КЕВР и отмяната на блицконтрола за премиера и вицепремиерите?

- Вижте, в правото на мнозинството е да прецени какви комисии да има Народното събрание. Тоест, това, което виждаме, е отражение на тяхното разбиране за политиката. Те смятат, че няма нужда да се контролира КЕВР. Ние това го говорим от два месеца, откакто стана ясно, че комисията признава някакви разходи на газоразпределителните дружества и предприятия, не знам как направени, и увеличава цената на газа с 30 процента. Това е скок на цената! Икономическата обосновка на тази цена предстои да се види, защото вече и прокуратурата се зае с проверката на тези решения, което приветствам. В крайна сметка би следвало някакъв държавен орган да може да контролира контролиращите.

Стигаме до класическата ситуация с въпроса - а кой ще контролира контролиращите? Това, което се случи с цените на природния газ, смятам, че е само върхът на айсберга.

Същият въпрос стои с електроразпределителните дружества, с цената на питейната вода, включително и за София - това е единствената водопреносна мрежа, където имаме пълна приватизация и където частно чуждоземно дружество ни доставя водата в чашата. И там също е черна кутия, не може да се каже защо водата струва толкова. Изнасят се едни проценти за едни загуби, които имали тези дружества. Аз не знам кой е в състояние да провери това.

Що се отнася до блицконтрола, той беше въведен преди 3-4 години като практика за контрол по текущи въпроси, актуални въпроси към министър-председателя и вицепремиерите. Значи е съвсем ясно ориентиран. Смятам, че блицконтролът щеше да бъде от полза за мнозинството. Българските граждани имат необходимост да чуят по най-важните въпроси обяснения от самия министър-председател пред парламента. Това допринася за легитимността на самото управление. Аз наистина съм учуден от този ход на мнозинството. Това означава, че връзката между изпълнителната и законодателната власт не се разбира. Но това не е изненада за мен.

Както знаете, Бойко Борисов не обича много да идва в парламента в качеството си на премиер.

- Зависи! Аз си спомням пък едни времена, когато идваше с удоволствие. Когато трябва да се споделя отговорност между изпълнителната и законодателната власт - обича. Когато решенията не крият някакви особени рискове, могат да бъдат взети и в Банкя.

Къде все пак виждате конфликтните, взривоопасните зони между ГЕРБ и Обединените патриоти, които могат да попречат на целостта на мандата?

- Най-големият компромис за съставяне на управляваща коалиция е от страна на Патриотите. Тук няма никакво съмнение. Една част от тях бяха критично ориентирани към проевропейската, пробрюкселската неоконсервативна линия на политиката, която наблюдаваме в България. Те бяха противници на тази политика - и Сидеров, и Каракачанов, и донякъде Симеонов. Сега те ще трябва да приемат тази политика, с радост, да ръкопляскат, да стоят прави на европейския химн и да обясняват, че Брюксел е източникът на всички блага за българския народ. Това, което трябва да правят Патриотите, такава промяна едва ли и те са си представяли. И аз наистина ги съжалявам в това отношение.

 

 

Валери Жаблянов е роден на 24 октомври 1965 г. в с. Друган, Радомирско. Завършил е политология в СУ "Св. Климент Охридски". Доктор по политология. Специализира по програмата „Фулбрайт“ в САЩ. Член е на Националния съвет на БСП. Оглавява Комисията по подготовката и развитието на кадрите на партията. Депутат в 42-ото и 43-ото Народно събрание. На 19 април е избран за заместник-председател на 44-ия парламент.

Facebook logo
Бъдете с нас и във