Банкеръ Daily

Позиции

Сбогом на добрите стари банки

Китай е решен да емитира собствени дигитални пари, подобни на Bitcoin. И както всяка друга криптовалута, задаващият се цифров юан ще е под формата на "жетони". Сходствата обаче приключват дотук. Защото виртуалният юан, чиято поява се очаква още през 2020-а, ще бъде покрит изцяло от Народната банка на Китай и ще извлича стойността си от възможностите на второто по големина стопанство в света да облага с данъци всички сделки с него. Официалните власти на другите държави пък са готови да прегърнат веднага тази могъща идея. 

За цифровия юан има нищожна информация извън новината, че по неговото въвеждане се работи от пет години и че Пекин е почти готов да го пусне в масова употреба. Всеобщото мнение е, че той ще ползва собствена технология на разпределените регистри (частен blockchain) и мрежа за директно споделяне на информацията и за валидиране на транзакциите. Народната банка на Китай пък ще решава кой да има достъп до него. Криптовалутата ще се предлага чрез националната банкова система и ще замени част от физическите пари. Това няма да е трудно предвид масовата употреба на китайски портфейли с персонален идентификационен код като онлайн вариантите за цифрови разплащания Alipay и WeChat Pay (бел. ред. - приложение на китайския технологичен конгломерат Tencent, извоювал доминиращо влияние на китайския пазар за мобилни разплащания, редом с "Алибаба").

Макар и да изглежда немощен в началото, цифровият юан може да разруши както традиционното банково обслужване, така и системата на свободно плаващи парични единици и пазарно определяни валутни курсове, с която светът живее от 1973-а. Нищо чудно, че за Китай "blockchain и дигиталният юан са национален стратегически приоритет - почти на равнището на Интернет", посочва анализаторът на финансови технологии в "Санфърд Си Бърнстейн" - Готъм Чугани. 

На практика, в историята на банковото дело най-важното нещо винаги е било мястото за регистриране и потвърждаване на сделката, което да се ползва с доверието на всичките страни по нея. Когато двама души от различни краища на глобуса решат да се разплащат, те са принудени да използват цяла верига от взаимно свързани посредници, защото нито един регистър в света не може да ги свърже директно. Точно това прави технологията на разпределените регистри, към която принадлежи и blockchain. Просто защото едната страна по транзакцията генерира таен код и споделя кодираната му версия с другата страна, която я използва, за да създаде цифров контракт за плащане. По този начин обременителната и скъпа мрежа на банките кореспонденти става излишна, а заплахата за нея - огромна, особено като се има предвид бизнеса за трансграничен паричен обмен, оценяван на 124 трлн. щ. долара годишно. Всеки може да си представи скока на производителността и опасностите за кредиторите. 

Китай не е единственият експериментатор на собствена цифрова валута. Бърз и евтин трансграничен сетълмент на плащанията предлага приложението на "Джей Пи Моргън Чейз" - Quorum, платформа, базирана на криптовалутата  Ethereum, чрез която Монетарните власти на Сингапур проучват възможностите за въвеждане на цифрова валута на централната банка. Проектът (Project Ubin) е в началната си фаза, но ако технологията blockchain покаже обещаващи резултати в осъществяването на голям брой транзакции в един и същи момент, криптовалутите могат да се превърнат в заместители не само на физическия кеш, но и на банковите резерви.   

Дилемата на централните банки е какъв достъп да осигурят към цифровите пари: на едро или на дребно. При първия вид проекти достъпът до дигиталната валута ще  бъде ограничен до банките и до другите финансови институции и целта ще е потоците от разплащания да се поддържат в рамките на съществуващата финансова система, по-бързо и по-евтино. При проектите "на дребно" цифровите валути на централните банки ще се емитират чрез сметки на широката публика в тях или в търговски кредитори, работещи с централните банки. 

Именно това е разковничето, което променя играта. Резервите на централните банки се поддържат от кредиторите, които приемат депозити. Цифровият юан (или сингапурски долар или индийска рупия) може да заобиколи тази система и да позволи на всеки притежател на валутата да има депозит в централната банка, което ще направи държавата монополист в "доставянето" на пари на дребните потребители. Или, както отбеляза неотдавна генералният мениджър на Банката за международни разплащания - Агустин Карстенс, "ако централната банка започне да приема депозити от клиентите, тя може да се окаже и кредитор на всеки индивид".  

Каква полза биха имали централните банки да разформироват собствените си банкови системи? 

Един от отговорите, ако се вземат предвид Европа или Япония, е, че отрицателните лихвени проценти вече работят в тази посока. Кредиторите са лишени от лихвени печалби, защото централната банка ги облага с такси, за да държат на депозит в нея излишните си средства, докато самите кредитни институции не могат с лека ръка да прехвърлят тези отрицателни лихви на собствените си депозанти. Ако световната икономика потъне в дългосрочна стагнация, официалните цифрови валути ще бъдат поне ефикасен начин за въвеждане на по-щедра и стимулираща парична политика без участието на банките. 

Другата, по-конкретна причина е, че напредъкът на технологиите прави този "дигитален" преход неизбежен. Изобщо не е съвпадение, че Пекин ускори работата по крипто-юана след като "Фейсбук" обяви проекта си за собствена виртуална валута - Libra, която се смята за алтернатива на долара. Може би тя е фантазия и неслучайно се натъкна на стена от регулаторни страхове и забрани. Но ако започне да се предлага както подаръчните картички Spotify, ще се появи търсене на монети, които да се приемат навсякъде по света, които да са стабилни към кошници от национални валути и които да могат да се използват в глобалната търговия и инвестиции.  

Промените няма да приключат с банкови и монетарни споразумения. Транзакциите с "жетони" ще бъдат псевдо-анонимни: ако централната банка иска, тя би могла да проследи кой ги харчи. Анонимността изчезва заедно с парите в брой. И докато това може да вгорчи живота на перачите на пари и на терористите, то може да стане и инструмент за наказване на политическите активисти. Валутата като оръжие на външната политика също ще загуби част от мощта си. Държавите-парии ще жадуват за криптовалути, до които да имат достъп, заобикаляйки банките, заплашени от санкциите на западните велики сили. Или, както обобщава икономиста от Харвард - Кенет Рогоф, "технологията е напът да лиши Америка от възможността й да се възползва от доверието във валутата й, за да постига по-широките си национални интереси".

Може би встъпваме в десетилетие, което ще предложи коренни промени не само на банките и на парите, но и на политиката и на тайната на личността.  

 

P. S.

Уважаеми читатели,

Текстът е лична позиция на Анди Мъкхиърджи - коментатор на агенция "Блумбърг", следящ индустриалните компании и финансовите услуги, и не ангажира редакционния борд и собствениците на "Блумбърг".

Facebook logo
Бъдете с нас и във