Банкеръ Daily

Вицепремиерът и министър на финансите Асен Василев пред "БАНКЕРЪ"

Само за 7 месеца увеличихме приходите със 7.73 милиарда

Г-н Василев, къде сме застанали в момента - между две години или между две епохи, ако се изразим по едно заглавие на Збигнев Бжежински?

-  Аз не знам дали трябва да влагаме чак такъв драматизъм в промяната, която се случва. Истината е, че бавно и систематично започваме да затягаме контролните функции на държавата. Правилата започват да стават еднакви за всички и това започва да се усеща, защото имаме възможност да финансираме по-добре образователната и социалната система. Започна да се случва онова, за което българите гласуваха, влизайки в Европейския съюз.

Правим това интервю буквално минути, след като в парламента мина обсъждането на компенсациите. Става дума за едни колосални пари – около два милиарда лева. Как, според вас, минаха дебатите?

- Дебатите и в бюджетната комисия, и в пленарната зала минаха доста колегиално, сравнително спокойно. Имаме гарантиран приход от 1.2 милиарда над това, което беше заложено в актуализацията на бюджета, където пък бяха 2.5 млрд. лв. повече. Така че реално този приход ние предложихме с акт на парламента да бъде изразходват по следната схема: 750 милиона като COVID добавка към пенсиите – по 60 лв. на всички пенсионери през следващите 6 месеца, и 450 милиона - за овладяване високите цени на електроенергията и компенсация за бизнеса.

Всичко това проправя ли някаква „пътека“ към вашата философия, по която ще направите бюджета за 2022 година?

- Да, но като цяло е може би по-добре да погледнем резултатите преди това. Без последните две седмици, за 2021 г. имаме увеличение на приходите със 7.730 млрд. лв. в сравнение с 2020 година. Което, на база 44 млрд. лв. за миналата година, прави около 18 процента. От една страна, това е само от май месец, когато заварихме ситуацията нула на нула. От друга страна - при прилагане само на част от мерките за затягане на контрола, изсветляване на бизнеса и при текущите данъчни ставки, ние успяхме да съберем почти 20% повече данъци. Наистина - има ръст на икономиката, има инфлация, но... има един ръст от 7%, който се дължи на изсветляване на икономиката.

При този тренд, ако това все пак е някаква посока, защо се говори за такъв голям дефицит през 2022 година?

- Аз мисля, че догодина ние ще успеем да влезем в маахстритските критерии, т.е. дефицитът ни без COVID мерките да е под 3%, а с COVID мерките - в зависимост от техния обем. Така че фискалната дисциплина ще бъде запазена най-малкото, защото аз не съм привърженик на големите дефицити и на вземането на заеми, с които да финансираме работата на правителството и институциите, социалните разходи и така нататък. Всичко това трябва да се финансира с приходите ни, с изработените и внесени от нас данъци. Тазгодишните резултати от запушването на течовете и изсветляването на икономиката говорят, че и в двете посоки има резерви и те са много сериозни.

Говори се, че течовете са 10 милиарда годишно...  

- Ами от май до декември само от събираемост имаме ефект от 7.730 млрд. лева. А от запушването на течовете крайният ефект ще е милиард, два, три... Не е ясно още колко ще е.

Значи числото 10 милиарда е горе-долу правдоподобно?

- Да.

Някои критици смятат, че вие по този начин засилвате държавното начало с цел увеличаване на преразпределянето, но това само щяло да доведе до увеличаването на заемите. Има ли нещо вярно в тази преценка?

- Аз пак казвам - като изключим COVID мерките, ние смятаме да държим бюджета в маастрихтските параметри. Колкото до процента на преразпределението - това е резултатна величина: колкото пари съберем от данъците, които няма да пипаме, толкова пари ще похарчим. Всичко зависи от изсветляването на икономиката. Като тук идеята не е държавата да иззема ролята на икономическите субекти. Идеята е, че имаме хронично недофинансирани социални системи, образованието, пенсионната система, здравеопазването...

Те са и нереформирани, което е по-лошото...

- Прав сте. Затова в коалиционното споразумение ние си дадохме 6 месеца за всички тези системи - да бъдат набелязани реформите и да бъдат направени разчетите, така че до юни месец да бъдат заложени истинските политики в тези системи.

Може ли тогава да се каже, че гоните реформаторски бюджет за 2022 година.

- Този бюджет, който ще видим в края на януари, няма как да е реформаторски, просто времето за изработването му е малко - около месец. По-скоро можем да говорим за буферен бюджет. Той ще ни даде време до края на юни да изработим истински бюджет, в който са залегнали всички структурни реформи.

Тоест - реално вие ще изразите себе си в актуализацията на бюджета през юли?

- Точно така. Но, ако има подготвени неща, които могат да бъдат заложени в бюджета до януари, не виждам пречка това да се случи. Истинският бюджет обаче, който изразява нашите виждания за това как трябва да работи държавата, трябва да се случи в края на юни.

Според служебният вицепремиер Атанас Пеканов големите забележки на Брюксел по отношение на Плана за възстановяване и устойчивост са в две посоки - върховенство на закона и енергетика. така ли е наистина?

- Основната глава, по която остава много работа е главата по енергетика. Сегашните министри ще направят преглед на проектите по останалите глави, но нямаме забележки от страна на Европа. Ако има желание за различни политики от страна на България, това вече е друг въпрос. Очаквам в сравнително бърз порядък проблемите в частта „Енергетика“ да бъдат решени и то по начин, който дава на България устойчивост и ниски цени на електроенергията и топлоенергията.

Има ли опция в сегашния напрегнат момент във „въглеродните“ ни отношения с Европейския съюз да бъде постигната някаква пауза? Ясно е, че става дума за въглеродните квоти, чиято цена нарасна неимоверно... Един тон през 2030 г. трябваше да струва около 60 евро, а днес вече цената му е 100 евро.

- Трудно. Това е краткия отговор. Дългият отговор гласи, че в момента всички ние в Европа берем плодовете на една доста недалновидна политика. Цената на квотите е само един от компонентите на тази политика, който драстично скочи и оскъпи с около 40% нашето въглищно производство.

Другият голям проблем е общият недостиг на електроенергия на европейско ниво. В момента имаме износ, който е с около 140% по-висок от миналата година. Точно този износ вдига борсовите цени и оскъпява електроенергията за българския бизнес. Това, че електроенергийните пазари на Европа са свързани, създава допълнителен проблем. Проблем е, че заради ограниченията по границите на Унгария и Словакия евтиният френски ток не може да „дойде“ към Румъния и България и това прави европейският енергиен пазар полуинтегриран. Проблем е и това, че според мен и пазарът на квотите, и полуинтегрираният пазар на електроенергия не са удачно регулирани... В тези посоки вървят разговори на европейско ниво, но от гледна точка на нивото на интеграция няма индикации за отстъпление.

Има ли опция поне през зимата държавата да купува директно от нашия евтин ток, преди той да отиде на големите международни борси и да „видоизмени“ цената си в непосилна за българския бизнес?

- Такива варианти има, но само за битовата електроенергия, т.е. за регулирани пазар. За борсовия пазар тези варианти не съществуват. По-скоро свръхпечалбите на държавните производители трябва да се връщат към бизнеса под формата на помощи.

Сега, ние имаме и чисто наши си проблеми. От доста време говорим, но каскадата още не е завършена, а това би помогнало точно в пиковите часове да се намалят цените...

Говорим за „ПАВЕЦ „Чаира“, нали?

- Да, и за „Белмекен - Сестримо“ също...

Там има даже някакви съмнения, че това забавяне е умишлено, че става дума за саботаж...

- Наистина има доста съмнения, но... Правим усилия да започнем да получаваме по-големи количества азерски газ, който към днешна дата е три пъти и половина по-евтин от природния газ, който ползваме.

Добре, като отиваме към дупките и корупцията... ВиК мегахолдингът е капитализиран с 1 милиард, ако не и повече...

- Около 850 млн. лв. е останалата капитализация, плюс 800 милиона евро, предвидени по европейски програми. Така че реално за ВиК сектора имаме 2.4 млрд. лв. за инвестиции, които трябва да се използват до края на 2023 година.

И в същото време - 80% загуби...

- Над 80% за някои дружества, средно за системата - над 50 процента. Което на практика означава, че ние веднъж плащаме ток - за да изпомпват водата, втори път - за да върви водата по системата, а накрая по-малко от половината вода стига до реалните потребители, но в нейната цена трябва да калкулираме всички разходи. Така хората плащат двойно повече от онова, което биха плащали, ако ги нямаше загубите.

Какъв тогава ще е подхода ви към мегахолдинга ВиК?

- Аз имах разговор с тях още септември месец. Тези дни смятаме да ги възстановим, защото имаме да решаваме няколко „неща“. Първо - трябва да разберем защо не се изпълнява инвестиционната програма. Второ - трябва да ревизираме самата инвестиционна програма, ако тя не е насочена към бързо намаляване на загубите. Трето - ВиК дружествата бяха изработили едни бизнес-планове, които трябваше да бъдат разгледани и приети от КЕВР. Това очевидно още не се е случило, но онова, което аз видях, представлява... отказ от намаляване на загубите.

Това - в зоната на КЕВР?

- Не. В бизнес-плановете, които КЕВР трябва да одобри или да отхвърли, ВиК дружествата просто казват „Ами загубите ни са 85%, ние няма какво друго да направим и затова трябва да вдигнем цената, за да покрием загубите си!“

Тоест - те приемат тези загуби като даденост, като нещо нормално?

- Точно така. И няма план как тези загуби да бъдат намалени, по какъв начин да бъдат направени инвестициите, как да бъдат оптимизирани разходите.... Всичко това просто липсва! Дали е липса на визия, дали е липса на капацитет - както в дружествата, така и в холдинга - тепърва ще разберем.

Какво казва „Продължаваме промяната“ на избирателите, които роптаят срещу назначаването на хора от бившата Държавна сигурност и на хора, свързани с предишните управления? Все пак вие носите цялата отговорност за правителството като мандатоносители, нали?

- Аз се радвам, че колегите от „Има такъв народ“ оттеглиха въпросните номинации, така че има обществен коректив. Според мен става дума за неопитност...

А не е ли възможно да ви тестват по този начин? Да пробват доколко сте наблюдателни и до каква степен бихте носили отговорността за чуждо поведение.

- Всеки носи отговорността за собствените си действия, поне аз така съм възпитан. Колкото до евентуалното тестване... Мисля, че досега ни тестваха достатъчно и отдавна са разбрали, че при нас този похват не работи. От друга страна, разбира се, според мен правилният начин е подобни проблеми да не се изчистват чрез медиите и пред телевизионните камери, а в директни разговори между партньорите.

Бившият ви колега в служебния кабинет Велислав Минеков също загатна в "СТУДИО БАНКЕРЪ“, че някои кадри, свързани с предишния режим, в момента също се подготвят да дърпат конците в Министерството на културата.

- Спомняте ли си преди да се сглоби кабинета колко разнообразни версии имаше? А преди да се избере председател на Народното събрание? Сега е същото - всеки говори какви кадри се готвели... Те може наистина да се готвят, но дали ще стане е съвсем друг въпрос. Истината е, че това, което се случва, най-добре говори за политиката в съответния сектор. И второ - поне ние сме казали, че признаваме допуснатите грешки и ги отстраняваме веднага.

Последен въпрос - не оголихте ли малко парламентарните си редици, след като основните ви козове отидоха в изпълнителната власт?

- Наистина някои от по-опитните хора дойдоха в изпълнителната власт, но аз смятам, че парламентарната група започна да се сработва. В никакъв случай не подценяваме Народното събрание, защото там се коват законите и там е реалния терен, на който действа опозицията.

Какво правите с прочутия Закон за обществени поръчки?

- Ще бъде подложен на основен ремонт.

Всичко обаче е въпрос и на темпо. При вас няма време.

- Напротив - имаме четири години!

Facebook logo
Бъдете с нас и във