Банкеръ Weekly

Позиции

Само в шест държави от ЕС се гласува извън страната


Акценти

Най-бедната държава от ЕС - България, е най-разточителна в организацията на изборите.



Патриотизъм не е да чакаш държавата да ти осигури идеални условия за гласуване, а да покажеш, че си съпричастен към страната си,  въпреки трудностите.

Вече е назрял моментът да се помисли дали все още трябва да запазим възможността за двойно гражданство.


 

Скандалът с подхвърленото предложение да се изисква  уседналост при гласуването на  парламентарни и президентски избори отвори дискусията за изборните правила. Тема, която периодично се пуска в политическа употреба за целите на партиите. За решенията от гледна точка на експерта се обърнахме към проф. Красимир Калинов.

 

Визитна картичка:

Проф. Красимир Калинов е роден на 8 май 1952 г. в София. Преподава статистика в НБУ и СУ "Св. Климент Охридски". До 2008 г. е бил заместник-директор на НЦИОМ, през периода 2009-2013 г. е бил член на ЦИК.

 

Проф. Калинов, как е решен въпросът с  гласуването в страните от ЕС за гражданите им, които живеят извън територията на страната? Какви са основните принципи, които определят правилата за гласуване в чужбина?

- В различните страни въпросът е решен по различен начин. От  28-те страни членки на ЕС само в шест се практикува гласуване извън територията на държавата. Германците гласуват само на територията на страната, но - ако са в чужбина, могат да гласуват по пощата.  Най-разпространената практика е  гласуването да се извършва в официалните дипломатически представителства – посолствата или консулствата. Във Франция доскоро можеше да се гласува и по интернет, но преди два месеца френското правителство замрази временно тази възможност.

В Гърция   понятието "гласуване  в чужбина" не съществува, не се разкриват секции и не се гласува по друг начин. В Турция гласуването извън страната може да става единствено в посолствата и консулствата.

Непопулярността на гласуването в чужбина в повечето европейски страни се корени най-вече в прекаленото оскъпяване на изборния процес. В по-голямата част от държавите в Европа приемат, че гласуването извън територията на страната е неефективно и скъпо, но, за да не се нарушават правата на  гражданите, всеки може да гласува в посолството или в друго дипломатическо представителство.  

 Какво показва опитът от гласуванията на българите в чужбина през изминалите 25 години? Какъв е броят на гласовете от чужбина и на колко мандата средно се равняват те?

- Броят на гласуващите български граждани в чужбина варира, но никога не е бил повече от 160-170 хиляди. За сравнение, извън България се намират между 1.2-1.5  млн. притежатели на български паспорт с право на глас в изборите за президент и Народно събрание. Броят на мандатите, които тези гласове носят, е между пет и осем. Казано по друг начин, тези мандати не могат да променят коренно съотношението на основните политически сили, но могат да представляват конкретен интерес за електоралната тежест на някои от по-малките партии.

Какъв, според Вас, трябва да е водещият принцип за гласуването на българските граждани в чужбина и защо? До какво биха довели промените, които  предлагате?

- Ще започна с едно отклонение. Огромната част от нашите граждани в чужбина са заминали поради финансови затруднения, считайки, че тук не могат да печелят достатъчно или че са недооценени. България за тях е бедна държава, в която нямат работа. Очевидно неморално е в тази ситуация да настояваш точно тази бедна държава да ти осигурява условия да гласуваш на всяка цена.  

Нали знаете, че всеки път, когато отчитаме колко са стрували изборите, се чуват гласове, че част от парите могат да се изразходват за по-смислени неща - например за лечение на деца или за образование? Защо бедната ни страна трябва да плаща скъпо и прескъпо за гласовете от чужбина, които осигуряват по-малко от 4% от депутатските места? Всъщност повечето наши съграждани в чужбина почти не се интересуват от политиката в България по друг начин - освен информативно, и нямат особено желание да се месят в нашите вътрешни работи.

Съществува обаче една креслива групичка, която иска на всяка цена да й се осигурят идеални условия за гласуване, без да се интересува, че парите дава бедната България, която те с презрение са напуснали. Техните имена са известни, но от уважение към читателите няма да ги споменавам. Впрочем част от тази група "чужденци" прекарва в България повече време, отколкото извън страната.

Очевидното решение на проблема е гласуването да се разреши само в посолствата и консулствата. Иначе - всеки, който иска да гласува, е добре дошъл в родното си място. Патриотизъм не е да чакаш държавата да ти осигури определени условия, а да покажеш, че си съпричастен към страната си,  въпреки някои трудности. 

Вече е назрял моментът да се помисли дали все още трябва да запазим възможността за двойно гражданство. Съвсем дефинитивно то трябва да бъде отменено. Не съм обаче сигурен дали някой в новото Народно събрание ще има тази политическа смелост.

Както показва практиката в редица страни, гласуването по интернет не е решение. За съжаление демагогията надделя и от следващата година ще започне неговото въвеждане  като начин на гласуване за българските граждани.  Така ще затвърдим тенденцията в най-бедната страна от ЕС организацията на изборите да е най-скъпа - като за това ще допринесе и законовото изискване да се въведе и машинно гласуване наред с обикновеното на хартия и с електронното дистанционно. 

По всичко изглежда, че в парламента ще има дебати, свързани с мажоритарното гласуване - как би се решил въпросът с вота от чужбина при въвеждане на едномандатни избирателни райони?

-Трудно е да се каже какво могат да решат нашите депутати. Те са непредвидими. Не бива да забравяме поредицата от скандали с безумни текстове в Изборния кодекс. Определено ще има проблем с броя и разположението на едномандатни изборни райони в чужбина. Има различни идеи, но нито една от тях не е приемлива. Чуждестранният опит също не трябва да се пренебрегва. Например в Македония има три изборни района за чужбина. И ако  един депутат в страната средно се избира с около 8000 гласа, то тези в районите извън страната се избират с 5 до 10 пъти по-малко гласове.

Определянето на едномандатни райони ще изисква ли актуални данни за броя на реално присъстващите в страната избиратели? Означава ли това, че ще трябва най-сетне да се прочистят  избирателните списъци и какво решение, според Вас, трябва да се търси по въпроса?

- Първата и основополагаща стъпка, за да могат изобщо да се формират едномандатни избирателни райони, е  именно изчистването на избирателните списъци. Тъй като вероятно гласуването ще трябва да се провежда по настоящ адрес, а не по постоянен, става изключително важно да се знае точният брой на живеещите в даден район. Как може това да стане в момента никой не знае. Разбира се, има идея за активна регистрация, но не е ясно как тя ще проработи, нито за колко време може да стане това, а вероятно ще се наложи да се променят някои конституционни текстове.

Нека си припомним, че английската дума за изборни фалшификации (gerrymandering) води началото си именно от опитите така да се очертаят изборните райони, че определена партия и лица да имат изборно предимство.

Всъщност цялата идея за мажоритарно гласуване за парламент е отживелица, която ни връща с няколко хиляди години назад във времената на Древна Гърция. Съвременните демокрации неизменно прилагат варианти на пропорционалната система.

Който си мисли, че може с промяната на технологията (защото начинът на гласуване е само технология) да промени политическата система, просто е или невежа, или демагог.

Facebook logo
Бъдете с нас и във