Банкеръ Weekly

Позиции

Рецесия като за учебник

Светът е преживял какво ли не, но този път е по-различно

S 250 c9cfe952 bbcb 423e a188 8addceee12b6
S 250 c1baef84 d7ce 4469 8db5 bb1788646e8d

Избухването на пандемията Covid-19 наруши политическите, социалните, икономическите, религиозните и финансовите структури на целия свят. Тя постави на колене и най-силните икономики като САЩ, Китай, Великобритания, Германия, Франция, Япония. Това, разбира се, не е първата световна икономическа криза. Двадесети век претърпя срива на Уолстрийт (през 1929 г.), преживяхме шока от цената на петрола (през 1973-а), случиха се и множество регионални кризи в Източна Азия, бившия Съветски съюз и Латинска Америка. Първото десетилетие на 21 век пък несъмнено ще бъде запомнено с избухването на глобалната финансова криза. Този път обаче е различно. 

 

На сегашния етап от кризата икономическата рецесия на международно и местно ниво изглежда неизбежна, като точният ѝ обем до голяма степен ще зависи от броя заразени и продължителността на карантината в различните държави. Според пролетната прогноза на Европейската комисия ни чака срив от историческа величина. 

"Рецесията ще бъде по-силна от това, което сме виждали в последното десетилетие. Големите икономики в Европа - Германия, Франция, Италия, Великобритания, ще отчитат дълбоки, дори двуцифрени спадове и това ще се отрази на страните от Централна и Източна Европа. Много от тях имаха голям ръст на БВП през 2017-а и 2018 година. През сегашната обаче ще станем свидетели на точно обратното - този показател ще спадне с около 5,8% ", смята Грегорж Шилевич, регионален икономист на "Кофас груп". Той обяви прогнозата си по време на специален уебинар, посветен на последиците от COVID-19. По думите му дори в случай на леко подобрение през втората половина на 2020 -а, това няма да предотврати рецесията.

Сякаш предусещайки какво я очаква, Европа показа признаци на икономическо забавяне още в края на 2019-а. А комбинацията  от голям брой заразени с коронавирус, по-високата средна възраст на населението и закъснели мерки в повечето страни, създаде условия, при които Старият континент се оказа икономически силно уязвим.

Еврокомисията предрече свиване на икономиката със 7,5 % през 2020-а и растеж от около 6 % през 2021-а. В сравнение с есенната й прогноза от миналата година, очакваният ръст в ЕС и еврозоната е с около девет процентни пункта по-нисък.

Кой как ще преболедува?

Един от най-пострадалите сектори според "Кофас" ще е автомобилният. И там още преди появата на пандемията се наблюдаваше спад в продажбите и то в държави като Германия, Франция и Италия. През първото тримесечие на 2020-а покупките на нови автомобили намаляха и в Китай и САЩ, което оказа влияние на пазара в световен мащаб. През второто тримесечие пък спадовете в Европа достигнаха повече от 70%, което според анализаторите вещае тежки месеци за индустрията и това ще се засегне всички бизнеси, свързани с автомобилостроенето, включително и лизинговите компании.

Шилевич е убеден, че пандемията ще повлияе върху повишаването на безработицата в голяма част от държавите в Централна и Източна Европа, като най-силно засегнати ще са Румъния и Хърватия с над 10 процента. Спадът на БВП се очаква да е най-голям в Словакия - с 5,4% през първото тримесечие, в сравнение с 3,3% общо за съюза.

"Поглеждайки към Централна и Източна Европа, не можем да не споменем основният им търговски партньор - Германия. Немската икономика отчете спад от 2,2% през първото тримесечие на годината. Този резултат е по-добър от средния за еврозоната - спад от 3,8 на сто. Пандемията в Германия засегна най-съществено продажбите на дребно и машиностроителния сектор. От другата страна като най-непотърпевш бизнес се оказа фармацевтичния, който обърна отрицателните спадове още преди пандемията", обясни  регионалният икономист на "Кофас груп".

Припомняме, че в средата на март нидерландската банка ING промени своята прогноза за икономиката на България. Преди пандемията очакванията й бяха за ръст от 3.1%, докато сега те са за свиване на БВП до 2.1 на сто. Ревизирана бе и прогнозата за годишната инфлация у нас -  от 3.4 на 2.7 на сто. Според ING българската икономика е донякъде облагодетелствана, защото не зависи дотолкова от туризма. В България той е с 10-13% дял от БВП със свързаните индустрии. Докато в Хърватия заема 20 процента.

Съдейки по последните данни на "Кофас", въпреки кризата за първото тримесечие страната ни отчита увеличение на БВП с 0,3 на сто.

"В България най-голям спад заради пандемията се наблюдава в сектора на услугите - над 30%, следван от този при продажбите на дребно, промишлеността и потребителските стоки. От държавите в региона и в сравнение с ЕС България има най-голям спад на продажбите на дребно през март", твърди Грегорж Шилевич. По думите му нашата държава заема едно от последните места по готовност на здравната система да отговори на подобни кризисни ситуации, като над 8% от БВП са разходите ни за здравеопазване.

Двата сценария

Хипотезите за бъдещото развитие на икономиката са коренно противоположни. Експертите предвиждат или процес на постепенно възстановяване на икономиките, или втора вълна на вируса. 

Според първия сценарий се очаква внимателно и постепенно съживяване на бизнеса от края на май нататък, като възстановяването ще дойде през третото и четвърто тримесечие на годината. При рисковият сценарий обаче се очаква втора вълна на заразата през есента, което ще наложи допълнителни карантинни мерки и от там доста по-дълъг негативен ефект върху бизнеса в световен мащаб.

 


Валдис Домбровскис,

заместник-председател на Европейската комисия, отговарящ за икономиката в интерес на хората:


"На този етап можем само да се опитаме да очертаем мащаба и сериозността на сътресението за нашите икономики, предизвикано от коронавируса. Въпреки че непосредствените последици ще бъдат значително по-тежки за световната икономика в сравнение с финансовата криза, мащабът на въздействието ще зависи от развитието на пандемията, от способността ни да възобновим безопасно икономическата дейност и след това да се възстановим. Сътресението е симетрично: всички държави от ЕС са засегнати и се очаква всички те да бъдат в рецесия през тази година. ЕС и държавите членки вече постигнаха съгласие за извънредни мерки за смекчаване на въздействието. Колективното ни възстановяване ще зависи от прилагането на трайни стабилни и координирани ответни мерки на равнището на ЕС и на национално равнище. Заедно сме по-силни".

Facebook logo
Бъдете с нас и във