Банкеръ Daily

Председателят на парламентарна комисия „Магнитски“ Надежда Йорданова пред „БАНКЕРЪ“:

Разплитането трябва да върви по дирите на парите

Г-жо Йорданова, като опитен юрист и парламентарист, как четете писмото, определено от мнозина като лекция за бавноразвиващи се, с което главният прокурор Иван Гешев отказа на българския парламент да се яви на изслушване?

- Иван Гешев реагира все по-нервно на всеки опит на 46-ото НС да приложи предвидените в конституцията механизми на отчетност на работата на главния прокурор, колкото и недостатъчни и неефективни да са те. В момента парламента показва много ясна воля да ги прилага. Възможностите са развити в правилника за работа на парламентарните комисии, където са предвидени правила за изслушване на главния прокурор по конкретни въпроси, свързани с прилагането на закона и наказателната политика в България. Този въпрос даже е разглеждан в конституционно решение номер 6 от 2017 г. – там границите и процедурите са много ясни.

Това означава ли, че с отказите си за явяване в НС, Иван Гешев е в нарушение на правната материя?

- Когато има валиден акт на Народното събрание и главният прокурор откаже да го изпълни, това поражда много въпроси, доколко той изпълнява служебните си задължения, доколко с действията си не нарушава престижа на съдебната власт. Тези въпроси не бива да се разискват, чрез писма в медиите.

Не беше ли г-н Гешев човекът, който преди време заяви, че за разделение на властите говорят само десни екстремисти?

- Точно така. Той каза това в едно знаменателно интервю около избора му за главен прокурор, като изключително остро иронизира принципа за разделение на властите. Сега Гешев се крие зад този принцип. А властите са разделени, за да могат да се възпират помежду си – това е смисълът на демокрацията. Единствената институция извън този механизъм се оказа главният прокурор.

Дали пък, поради очевидната неизбежност на неговата смяна – рано или късно, – Гешев не пробва своевременно да се представи за мъченик на системата?

- Прозира такава тенденция. Целта на главния прокурор е да формира във ВСС и в част от обществото усещането, че законодателната власт прекрачва границите на независимостта на съдебната власт, че едва ли не оказва репресия. Това е ПР-акция.

Като участник в 46-ия парламент, как усещате настроенията по темата в парламентарните групи на ГЕРБ и ДПС, които бяха пряко замесени в избора на Гешев за главен прокурор? Готови ли са те да го пожертват?

- ГЕРБ и ДПС излъчват мълчание по темата. Но в никакъв случай не съдействат за решаването на въпроса, според обществения интерес. Проблемът не се ограничава само до личността на Иван Гешев. Да, той няма професионалните и нравствени качества за този пост. Но смяната на една личност с друга в същата институционална рамка, няма да доведе до по-добър резултат. Необходима е конституционна промяна, за да има реален механизъм за неговата отчетност и ефективен контрол.

Конституционната промяна е сравнително далечна цел, за да се постигне тя е необходимо квалифицирано мнозинство в парламента. Кои са трите закона, с които трябва да се тръгне в правилната посока?

- В деловодството на НС има внесени няколко законопроекта в тази посока. На първо място, трябва да бъде променен статута на Бюрото за защита на свидетелите – за последната година то не е защитило нито един свидетел, а същевременно се използва за лична охрана на Иван Гешев, за негова лична преторианска гвардия.

Да, така е, но това не би била стратегическа промяна в съдебната система.

- Важна е, защото парламента трябва да покаже, че главният прокурор не може да прокарва всяко своеволие, което му хрумне. Предлагаме също закриване на специализираното правосъдие.

По тази тема отдавна е образуван обществен консенсус. Но ВСС все така недосегаем ли ще остане при сегашната конституция, по подобие на главния прокурор?

- Проблемът във ВСС е същият, като при главния прокурор – той е безконтролен. А главният прокурор държи мнозинството във ВСС, това е структурен недостатък. Христо Иванов затова си подаде оставка преди 6 г. и обяви, че България се превръща в прокурорска република. Чувам гласове на колеги, че с един закон можем да прекратим мандата на ВСС и да изберем нов. Подобен подход далеч не е безспорен – има международни стандарти, които поставят пречки за такава тактика.

Приближавате ли се с тази теза към становището на ИТН, които още преди изборите заявиха, че смяната на ВСС и Гешев не е нито лесна, нито бърза задача?

- Ние от ДБ още в миналия парламент посочихме пътя – промени в конституцията. Не е лесно, но и не е толкова бавно. Могат да станат в срок от 5-6 месеца.

В обществото широко битува мнението, че актът „Магнитски“ за България е добро задокеанско намерение, което нашите родни тарикати лесно ще заобиколят. Каква работа ще свърши председателстваната от вас комисия „Магнитски“ в НС?

- Да обясня ситуацията, в която се намираме. Ако финансите и икономиката са кръвоносните системи на света, с „Магнитски“ САЩ ни казаха: при вас има проблем, във вашата кръвоносна система има тромб, затова създаваме санитарни прегради вашият проблем да не стане наш проблем. Предупредиха ни да вземем мерки, защото, ако този тромб пробие отнякъде, ще спрат да си общуват с една или повече наши банки и големи фирми. За нас това би означавало мозъчна смърт. Нашата комисия „Магнитски“ има три важни задачи. Първата е да установим кои контролни механизми у нас не са сработили. Имаме санкционирани  три физически, 64 юридически лица и разширен кръг около тях. Това означава, че цялата система, предназначена да контролира, да предотвратява, да наказва проблеми, свързани с корупция, пране на пари и други тежки финансови престъпления, не е сработила. И трябва да проверим какво се е случило, къде са се счупили механизмите и кой е отговорен за това.

След като САЩ обявиха акта „Магнитски“ за България, у нас се появи бърза реакция с разширен „черен списък“. Озадачаващо е, че в него попадат лица като фамилия Найденови, които някога са имали общ бизнес с Васил Божков.

- Въпросът с т. нар разширен списък трябва да бъде решен фундаментално и в институциите има разговор за това. Необходими са законодателни мерки, които ясно да предпишат какъв трябва да е механизмът на действие в подобни случаи, по какви критерии да се работи, как да се събират доказателствата, как да се взимат решенията. Дали едно лице трябва да бъде включено в подобен списък или не, не е в кръга на правомощията на нашата комисия. Но в нейните правомощия е да настоява да има максимална яснота и всеки случай да бъде разгледан задълбочено.

Слуховете гласят, че г-н Пеевски своевременно е разбрал за заплахата от „Магнитски“, преструктурирал е парите си така, че да не пострада от санкциите и този акт ще го засегне само репутационно. Имате ли информация за това?

- Има публична информация, че г-н Пеевски отдавна бил наел една от най-скъпите лобистки компании в САЩ, което е ясен индикатор, че е знаел предварително какво се готви срещу него. И станахме свидетели как той реорганизира бизнеса си. Сега идва ролята на нашите институции, защото има много законови механизми подобни действия да бъдат атакувани. Да видим дали прокуратурата отново ще затвори очи.

Въпросът е дали ще се тръгне по линия на имената или по дирите на парите, защото следите на парите могат да засегнат сърцевината на модела, докато имената са сменяеми, а парите са усвоени.

- Абсолютно. Има начини за проследяване на парите, имаме и финансово разузнаване. Част от задачите на комисия „Магнитски“ е да проследи и този въпрос. Задължително трябва да тръгнем по дирите на парите. Макар че опитът да се тръгне по следите на парите в случая КТБ претърпя фиаско.

Ще имате ли работа и в ББР, след като там на заден план отново изплува едрата фигура на г-н Пеевски?

- Нито една институция няма да бъде пощадена.

Разговора води: Емил Янев

Facebook logo
Бъдете с нас и във