Банкеръ Weekly

Заместник-кметът на София Дончо Барбалов:

Районните "началници" нехаят за метрото, но гражданите нас гонят

Г-н Барбалов, какви са приоритетите в бюджета на Столична община за 2020 г. и какъв процент от разходите са заделени за тях?

Бюджетът за тази година, който беше гласуван на сесията на Столичния общински съвет, достига милиард и 729 милиона лева. Капиталовата програма е в размер на 478 млн. лева, като в нея имаме два основни приоритета.

Първият е свързан с екологията, а другият - с развитието на инфраструктурата в града. Към тях са насочени около 90% от капиталовата програма.

Спрямо отминалата 2019 г. са увеличени средствата за ремонт на улици: 10  млн. лв. се предоставят директно на кметовете на райони за управление, други 70 млн. лв. отиват за основни ремонти и за изграждане на нови улици, а останалите около 50 млн. лв. - за текущи ремонти - се разпределят по различни проекти, предложени от районите администрации.

В бюджета има 63 млн. лв. за изграждане на девет нови детски градини и на три училища. Изпратено е писмо до Министерския съвет, заради поетия от държавата ангажимент, с искане за дофинансиране на изграждането на детски градини и училища в размер на 40 млн. лева.

Заделени са повече средства и за градския транспорт - не само за осигуряване на дейностите му, но и за инвестиции. Ще бъдат закупени нови електробуси, трамвай и тролейбуси.

Смятате ли , че е разумно районните кметове да формират свои бюджет? Нищо, че те най-добре познават конкретните нужди на хората?

В районните администрации работят над 1500 човека, а кметовете разполагат с немалко ресурси. Наскоро говорих с районен кмет дали метрото, което скоро ще стигне и до неговия район, облагодетелства живеещите там. Тази дискусия е много важна, защото по мнението на някои новоизбрани районни кметове, метрото не е приоритет за тях. За населението на "онзи" район обаче е. И затова трябва да постигнем работещ баланс между правата, задълженията и отговорностите на районните администрации.

Планира ли общината дефицит от 120 млн. лв. в бюджета за 2020 година? И, ако това е вярно, ще поемете ли банков или облигационен заем за покриване на този недостиг?

Общината няма дефицит, районните бюджети също са балансирани. Това, което най-вероятно сте видели, е в приходната част на бюджета. И по-точно - в бюджетното салдо. Там са посочени средствата, които са от заеми. Колкото за тази година - нямаме намерение да усвояваме нов кредитен ресурс. Тъкмо обратното: имаме неусвоени средства от миналата година в размер на 36 млн. лева. Има и преходен остатък от минали години, който също влиза в тази категория и вече е 173 млн. лева. Плюс още 5 млн. лв. в общинския гаранционен фонд, плюс 9 млн. лв. по европейски проекти, които все още са в сметките на общината.

Зададох Ви този въпрос, защото в момента цената на заемния ресурс е безсрамно ниска и е по-изгодно общината да заема пари днес, за да свърши повече работа утре.

Ние се финансираме при фиксирана лихва под половин процент и за срок от 20 г. Можем да си позволим това защото имаме рейтинг равен на този на държавата и защото заемите, които общината взема, са изключително с инвестиционна цел.

Но мисля, че трябва да се внимава с размера на дълговото натоварване, защото това са пари, които бъдещите поколения ще трябва да връщат. Затова търсим баланс и поемаме дългове само за това, което е наистина необходимо.

Голяма част от нашите заеми са за метрото и за системата за управление на отпадъците. Всички те са отпуснати от международни финансови институции. Така намираме баланс между заемните средства, европейските пари и собствения ресурс.

Вярно ли е, че през 2018 г. общината отчита 208 млн. лева неусвоени средства по бюджета си. За 2017 г. те са 200 милиона. Това нормално ли е?

Наистина има средства, които са предвидени по капиталовата програма и които – по една или друга причина, общината не успява да усвои. Това беше една от причините кметът Йорданка Фандъкова да предложи структурни промени в управата на общината. На едно място събрахме проектирането и изпълнението на проектите, а отчуждаването отиде при главния архитект, който има най-ясна визия за проектите, които предстои да бъдат изпълнявани. Така можем да избегнем част от слабостите през годините – например, забавяне в отчуждаването, което е сериозен проблем за изграждането на новата инфраструктура в града.

Другото, което ни забавя, са обществените поръчки. Бяхме една от първите общини, които въведоха електронните поръчки, за да облекчим бизнеса. Надявам се тази година да постигнем един по-голям процент на изпълнение на капиталовата програма, за да не прехвърляме всяка година ресурс като преходен остатък.

В София има ли райони, които са нетни финансови донори на общината и други, които са нетни бенефициенти?

През годините е различно. Например, предстои да се изгражда разширение на метрото към район „Слатина“ за около 280-300 млн. евро. В момента в който това започне, този район ще се превърне в нетен бенефициент, защото вложените в него пари многократно надхвърлят ресурса, който постъпва от там като местни данъци и такси.

Данъчните оценки са по-високи в центъра на града и по-ниски в периферните райони. На практика районите „Средец“ и „Триадица“ са най-големият финансов донор на общината. Там годишно данъците от недвижимите имоти достигат 17 млн. лева, а райони като Нови Искър или Панчарево са много по-малък източник на средства, защото там данъчните оценки са много по-ниски. Но живущите в различните райони имат еднакви нужди – добри улици, осветление, редовно почистване и т.н. Затова е нормално да има преразпределителна функция, не е възможно в целия град да има еднакви данъци. По-важно е да няма системно пренебрегване на едни за сметка на други.

Образованието, здравеопазването и културата не са ли сирачетата в бюджета на общината или вече има промяна?

Те изобщо не са сирачета. За образование миналата година има отделени 488 млн. лева. Тази година – 491 млн. лева. Като ръста е както при държавните, така и при общинските разходи.

В здравеопазването скокът е от 51 на 55 млн. лева. С 4 млн. лева увеличаваме общинското дофинансиране за увеличаване заплатите на медицинските сестри в детските ясли и градини и в училищните кабинети. Брутната основна заплата там вече достига 900 лева.

Парите за културата бяха увеличени от 38 млн. лева на 41.5 млн лева.

Разликите по някой пера в посока минус се дължат на намаления брой деца в яслите и в детските градини. Беше променена нормативната база и бяха намалени броя на децата в групите и така бяха съкратени средствата, които общината получава, защото стандартът е на брой деца.

По капиталовата програма догодина културната сфера ще кандидатства за ремонт на театър „София“, който е около 20 млн.лева. Така ще излезе, че имаме увеличение в пъти на средствата за култура. Затова е по-важно да се сравняват текущите разходи и за всяка промяна да има обяснение.

Как "банковият" опит Ви помага в борбата с разпределянето на публичните финанси?

Преди да дойда в общината, доста години работих по финансирането на общински проекти. Това безспорно помогна, защото е едно да видиш какво искат да постигнат хората с един общински бюджет и след това, като смениш гледната точка, да знаеш кое е добро от страна на финансиращите институции и кое не е е толкова добро за тях. Това много помага и в работата с рейтинговата агенция, която използва подобен начин за анализ на общинските бюджети.

Другото е подходът към средствата. Преди години общинските дружества много обичаха, когато решат да инвестира някъде, да дойдат в общината и да кажат: „Дайте тук едни пари, за да свършим една работа!“

С годините успяхме да ги научим да си подготвят първо проекти, да ги защитят и да търсят финансиране не само от общината. Защото ако имаш добър проект винаги има кой да го финансира, но ако проектът е лош, обикновено единственият източник на ресурс са публичните средства, които все пак са ограничени.

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във