Банкеръ Daily

Експертът по изборни системи Светослав Живков пред „БАНКЕРЪ“:

Първата по вот партия може да остане трета при мажоритарен избор

ДПС ще бъде бетонирано във властта от мажоритарна система

Г-н Живков, „Демократична Бъгария“ разпространи свой анализ, според който на последните избори при мажоритарна система ГЕРБ е щял да завоюва мнозинство от 2/3 в парламента. Споделяте ли тази оценка?

Проблемът с такива експертизи е, че не са ясни предварителните параметри, при които ще се случи хипотезата. Има различни мажоритарни системи, а е много важно и как биха били разпределени изборните райони. Ако системата беше в един тур, ГЕРБ щеше да спечели. Но при мажоритарна система в два тура се съмнявам, че те дори биха достигнали и сегашния си резултат. Аргумент са резултатите от изборите през 2017 и особено през 2019 г., когато на много места ГЕРБ загуби или беше на път за загуби вторите турове на местните избори.

Кой тогава щеше да победи на изборите от 4 април, ако те бяха мажоритарни и в два тура?

Вероятно ИТН щяха да са първа политическа сила. ДБ също щяха да получат повече от сега, ДПС си има запазените мандати, може би БСП щяха да са с по-малко места. А ИСМВ би била извън парламента.

А останалите на прага на народното събрание различни патриоти и г-н Божков щяха ли да влязат?

Вероятно не. Или в най-добрия за тях случай - присъствие с по 1-2 мандата, което е допустимо по мажоритарната система. По-скоро партиите в парламента щяха да са по-малко от сега.

Защо масово се приема, че едно мажоритарно гласуване би обслужило статуквото или поне две от трите цитирани партии – ГЕРБ и ДПС?

Една от причините тази теза да съществува е, че мажоритарната система подкрепя водещите политически сили. И формации със силно изразен регионализиран електорат, като ДПС. БСП загуби второто си място и при мажоритарен вот щеше още повече да пострада. И стигаме до формацията на Слави Трифонов, за която още не се знае системна ли е, антисистемна ли е или е част от статуквото.

Смята се, че мажоритарното гласуване приляга на държави с дву или трипартийна система. Дали обаче те не са станали такива именно заради мажоритарния вот? Кое е причината и кое следствието?

Това е спор, който на теоретично равнище се води повече от 100 г. В последните десетилетия политическите изследователи се обединяват, че първата хипотеза е по-реална. Тук има и исторически контекст. Вярно е, че пропорционалната система стимулира фрагментацията и дава математически по-честно представителство, което стимулира по-малките партии да участват на избори самостоятелно. Но в исторически контекст, в Европа има фрагментиране още преди въвеждането на пропорционалния вот – става дума за Германия, Швейцария, Скандинавските страни, България също. Техните партийни системи се фрагментират преди въвеждането на пропорционалното гласуване. В резултат на това, пропорционалната система е по-скоро резултат от тази фрагментация. Мажоритарната система може да даде коректни резултати в представителството при двупартиен модел и значителни отклонения при фрагментиран модел. Първата по вот партия може да се окаже втора, че и трета. Което е драстично несъответствие. В наше време мажоритарен вот се практикува там, където има по-слабо партийно фрагментиране. И това е англо-саксонският свят. Единственото изключение е Франция.

Да разгледаме как работи френският модел. Там след първия тур, във всеки район обикновено продължават двама-трима кандидати, като често всички се обединяват срещу един – така Льо Пен, която имаше сериозно мнозинство на първи тур, загуби втория. Какви са изводите от това?

Това е една от спецификите на мажоритарната система в два тура, която изследователите дават в неин плюс. Във френския случай системата елиминира един антисистемен играч – всички срещу един. Това подпомогна Франция и нейната политическа стабилност, но се случи с несправедлив за Льо Пен резултат. В България политическата система е друга и ако хипотетично приложим френския модел, трудно ще се намери антисистемна формация, срещу която всички да се обединят.

Протестите от миналото лято показаха, че близо 70% от хората са настроени срещу управлението на ГЕРБ и статуквото. Не означава ли това, че при едни мажоритарни избори в два тура, партията на Борисов щеше да се озове в ъгъла?

Означава пълна промяна, разбира се. Но пак ще повторя, нашата политическа система е по-сложна и объркана от френската. И няма един партиен играч, който да е заклеймен от всички останали. Подобна система би елиминирала формации като „Атака“, която отпадна и при пропорционалната система.

Много специалисти твърдят, че мажоритарна система у нас би дала ключовете за властта на ДПС, като вече неизбежен балансьор?

ДПС няма да вземе повече места в парламента и при мажоритарна система, но тогава ще отпаднат други трети формации. Само две големи партии доказано не страдат от тази система. Във Великобритания това са консерваторите и лейбъристите, останалите са по-скоро регионални сили. В нашия случай ДПС ще бъде бонифицирана като неизбежна трета политическа сила, от която винаги ще зависи властта.

Вашата теза е, че мажоритарната система носи със себе си измама. Как би се проявила тя в наши условия?

Сама по себе си мажоритарната система не може да бъде измама. Стига да бъде обяснено добре на хората какво представлява тя. Една от измамите е, свързани с нея е, че тя непременно значи гласуване за личности. Да, гласува се за един кандидат, но зад него неизбежно стои политическа сила. Доколко кандидатът е самостоятелен по отношение на партийния щаб, зависи не от това дали системата е пропорционална или мажоритарна, а от това как е извършен подборът на кандидатите. В САЩ има първични избори, в България няма. У нас лидерите посочват кандидатите. Ако някой си мисли, че когато избирателните райони са не 31, а 240 ще е различно, много се заблуждава.

Независимият кандидат няма ли да получи повече простор при мажоритарно гласуване?

Не бих казал. За да вземе мандата, той трябва да стане първи в избирателния си район. Различни са причините, поради които независимите кандидати не успяват в България, не е видът на избирателната система. Друга заблуда е, че мажоритарните вотове водят до по-стабилни управления. Донякъде е така, но при фрагментирана партийна система не е гарантирано.

Вие изчислявате, че за да влезе в народното събрание с мажоритарен вот, всеки кандидат се нуждае само от 5-7000 гласа. Как би работил един парламент с две силни партии, един балансьор и много други в миманса?

Приема се, че така законодателната работа е по-облекчена и се избягват някои задкулисни договорки. Но ясен пример нямаме. Последно се гласува мажоритарно през 2009 г., но само за 31 мандата. Другият случай от новата история беше през 1990 г. - за 200 мажоритарни мандата в 400-членното ВНС.

Не е ли мажоритарната система начин да се приложи на национално ниво „умното гласуване“ на Навални, когато обществото иска да се отъвре от натрапен му модел на управление?

Картината у нас е по-сложна. В последните 30 г. българските правителства бързо изчерпват кредита си на доверие и по-скоро се постигат консенсуси срещу нещо, отколкото в полза на нещо. А това е контрапродуктивно. В един момент с неясна формулировка ще сваляме и новия враг.

Защо редица ваши колеги смятат, че германската изборна система е най-подходяща за нашите условия?

Има гласове за тази система, проф. Константинов е един от тях. Лично аз не съм й голям привърженик. Тя не успява особено в територии извън Германия. Нова Зеландия я прие, но вече има недоволство от нея, беше пробвана и в някои латиноамерикански страни, където напълно се провали. Нека отбележим, че става дума за напълно пропорционална, а не за смесена система, както някои се опитват да обяснят. Точното й наименование е персонифицирана пропорционална система. Да не говорим, че в Германия депутатите в Бундестага са променлива бройка – на теория трябва да са 598, но понякога стигат и до над 700. У нас са заковани на 240.

Не играе ли хазартно Борисов, давайки за пример гръцката система, която дава бонификации на първата политическа сила – някои прогнози вече не му отреждат първо място на следващите избори?

Гръцката система е пропорционална, но с фаворизиране на първия, който автоматично получава мнозинство. Впрочем тя не е гръцка, още Мусолини е играл тези игри. Иначе навсякъде партиите въвеждат изборни системи, изгодни за самите тях. У нас партиите първо искат едно, след което първи се отказват от него. Или пък внасят законопроект, с ясното съзнание, че той няма да мине през залата. Ами ако случайно мине? ГЕРБ само ще загуби от мажоритарните избори. От тях печелят големи партии, но във възход.

Значи ли това, че сегашната пропорционална система с преференции е най-справедливата за България?

Може да се подобри, ако се усили преференциалността.

Разговора води: Емил Янев

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във