Банкеръ Weekly

Макроикономистът проф. Ганчо Ганчев:

Пълният контрол на властта изключва присъствието на стратегически инвеститори

Валутният борд трупа огромни негативи, които нито един сериозен икономист не може да игнорира

Проф. Ганчев, неотдавна поредната статистика показа, че стандартът на живот в България е 59% от средния за ЕС, последни сме по всички икономически показатели, но пък сме първи по корупция и смъртност. Сякаш народът свикна с това положение, по-лошото е, че изглежда започва да му харесва. Някои експерти казват, че и в добрите си дни българската икономика натиска едновременно газта и спирачката. Какво имат предвид те според вас?

Стимулираме в условията на забавяне. От макроикономическа гледна точка това е свързано с режима на валутния борд, който не позволява провеждането на активна монетарна и фискална политика. При други равни условия, това означава невъзможност да се адаптира националната икономика към тенденциите на глобалната - чрез валутния курс и монетарната политика. Като цяло, всичко това води до забавяне на икономическия растеж. По изследване на МВФ, страните с фиксирани валутни курсове са по-малко гъвкави и имат по-бавно развитие.

Това ли е голямата спирачка?

Най-голямата спирачка е тази. Другите са свързани със структурната политика, т. е способността на държавата да насърчава определени тенденции в икономиката, като например дигитализацията, електронното правителство.

Но нали най-сетне влязохме в ЕRM II?

В т. нар. чакалня ще имаме някои предимства - от гледна точка на снижаване на рисковете: ще бъдем член на банковия съюз, възможни са определени суапови споразумения между БНБ и ЕЦБ. А след влизане в самата еврозона ще прилагаме колективната политика на ЕС, което досега не беше възможно. Това означава и много съществена промяна във функциите на БНБ. В момента тя не изпълнява ролята си на кредитор от последна инстанция, защото не може да интервенира на пазара в полза на нашия държавен дълг. Освен това, валутният борд означава, че сме инвестирали 20 млрд. евро в държавни ценни книжа на страните от еврозоната, вместо да финансираме нашия собствен дълг. Това са огромни негативи, които нито един добър икономист не може да игнорира. Учудвам се, че липсват сериозни разработки по тази тема, за да се види какво точно губим от борда.

Кенет Рогоф беше заявил, че еврото е най-тежката академична грешка в историята.

Кенет Рогоф е бивш главен икономист на МВФ. Навремето направих интервю с него за сп. „Банки Инвестиции Пари“ по повод сделката за външния ни дълг,. Той е автор на една критика, в която твърди, че такива сделки винаги са във вреда на длъжниците. И той беше против, и МВФ беше против, но ние си реализирахме сделката. Между другото, МВФ никога не е разглеждал валутния борд като дългосрочно решение, а като временна терапия за стабилизиране. Днес единствената държава в Европа под валутен борд - освен нас, е Босна и Херцеговина, което показва какъв тип държави ползват този инструмент.

Да погледнем какви икономически шансове дава сегашната ситуация. Заговори се дори за „велик преход“, чрез средствата, които ЕС разпределя за преодоляване на щетите от корона кризата. Възможна ли е наистина някаква генерална промяна с помощта на тези средства?

Терминът „велик преход“ ми звучи странно. Ние и досега усвоявахме милиарди от ЕС. Неслучайно ни обвиняват в корупция. Използването на тези фондове донякъде е полезно, но няма решаващо значение. Още повече, че тези ресурси няма да бъдат дадени безвъзмездно, а ще отидат главно за финансиране на Зелената сделка – ще компенсират загубите от отказа от въглищата. Ще бъде добре, ако използваме част от средствата за преминаване към дигитална икономика, където изоставаме съществено дори по отношение на държави от Африка.

Думата "стратегия" все по-често влиза в употреба и все по-малко съдържание се влага в нея. Има ли ресурс сегашното правителство да изготви една дългосрочна доктрина за развитието на България, която да ни отмести от дъното на ЕС?

Би могло, но само при едно условие - ако мобилизира националния потенциал за консенсусна и консистентна стратегия. А не виждам действия в тази посока.

Да добавим ли и нереформираните сектори?

Да вземем енергетиката. Там се провеждат някакви реформи, но имаме много забавяне и неадекватност, например - във формирането на реален пазар на електроенергия.

Енергетиката ни, поне с единия си крак, продължава да е във въглищната ера.

Определено да. И затова имаме много сериозни проблеми със Зелената сделка на ЕС. Доколкото разбирам, правителство, работодатели и профсъюзи се координират за максимално забавяне на излизането от въглищната зависимост. А това дърпа икономиката назад.

Болната тема са и чуждестранните инвестиции – нито една от първите 1000 мултинационални компании не работи в България и това е симптом.

Така е, практически нито един от световните стратегически инвеститори няма дейност у нас. Такива инвеститори не са желани тук, защото бързо стават независими от правителството. Пълният контрол на властта изключва присъствието на големите играчи.

Основният довод на властта е, че плоският данък е примамката за чуждестранните инвеститори.

Да се изтъкват само данъците е примитивно, въпросът е комплексен. Ако се прегледат данните за национална конкурентноспособност, които се изнасят в Давос, ще видим, че тя зависи от много параметри. Какво като сме добре с данък печалба, след като изоставаме по ред други показатели, включително некачествени публични услуги, образование, здравеопазване?

Много актуална е и темата за изтеглянето на европейски инвестиции от Китай. Би ли могло това да е нашата ниша, като се преборим за част от тях, например от медицинско-санитарния сектор?

Такъв процес се очертава, но отново опираме до въпроса какви условия създаваме за водещи производители. Ако отношението не се промени, много вероятно  е отново да бъдем заобиколени. Сега, по време на немското европредседателство, огромно внимание се обръща на Африка и като нищо тя може да се окаже новия Китай.

Не е изключено хем да изпуснем поредния влак, хем български капитали да се насочат натам – и в момента изтичащите български капитали надвишават сериозно по обем чуждестранните инвестиции у нас.

Така стоят нещата. По линия на валутния борд самата държава също изнася капитал. А после се чудим, защо темповете на растеж са ниски.

Вие сте сред първите, които заговориха не само за ускорено, а и за догонващо развитие. С какви средства можем да го постигнем?

Някои страни от Източна Европа показаха догонващ растеж. Ако искаме догонващо развитие, ни трябват над 5% годишен растеж на БВП. Това е реализуема стратегия, но изисква външни инвестиции и стопиране "бягството" на родния капитал. Ключът е в националната конкурентноспособност.

Ние говорим за връщане към нормалността, която в нашия случай не е особено привлекателна, а умните използват силните трусове за прочистване от излишното и за ново начало.

Нужна ни е нова нормалност. Досегашната нормалност беше посредствено развитие, което ни възпроизвежда като най-бедната страна в Европа. Има и отличен пример – Ирландия е единствената държава в ЕС, която е тръгнала от нашето равнище и е достигнала най-развитите страни. Нека погледнем как се случва това.

Разговора води Емил Янев

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във