Банкеръ Daily

Проф. Иван Илчев:

Проблемът със Скопие ще се реши на принципа „И агнето изядено, и вълкът гладен“

Проф. Иван Илчев е бивш ректор на Софийския университет “Свети Климент Охридски“ и декан на Историческия факултет. Член е на Смесената българо-македонска комисия по историческите въпроси.

 

Проф. Илчев, по линия на македонския въпрос, наскоро анализатор на „Франкфуртер алгемайне цайтунг“ написа, че в балканските държави има историци във властта, които не са най-светлите умове в своите дисциплини и работят по-скоро за държавите си, а не са за науката. Като историк как реагирате на тази реплика?

Лично аз цял живот съм бягал от властта и никога не съм бил в нея. В семейството ни имаше човек във властта и видяната практика ме изпълни с дълбоко отвращение към всички прояви на власт.

Има ли как в момента да застанем на точка, от която достатъчно добре се виждат миналото и бъдещето, да потърсим златното сечение и да открием компромиса между тезата "Един народ, две държави" и стратегията "Бъдеще срещу минало"?

Тезата напомня за човек, който влиза в апартамента ти и ти казва "Дай сега да се разберем - холът и кухнята са за мен, другата половина за теб и ще установим едно хубаво съвместно съществуване!" Към историята не може да се подхожда по този начин.

Наскоро излезе декларация на историци от бивша Югославия, на практика 90 процента сърби. За мое голямо съжаление сред авторите има и хора, които уважавам като добри професионалисти. И се чудя как са се подписали под изречение, което казва: "Създаването на македонска нация е съвсем естествен процес, който не се отличава от никой друг подобен процес."

Австрийски историк, специалист по балканска история пък пита защо българите така реагираме, след като австрийците също били отделен народ, въпреки че говорели немски език. Само че австрийците се развиват като отделен народ в продължение на 300 г. и тази идея изкристализира постепенно.

Случаят с Македония съвсем не е същият. След 1913 г. населението в македонските земи е подложено на нечуван терор, само и само да не каже, че е българско. Френски журналист, който през 30-те години посещава Вардарска Македония, описва в книгата си ужасни неща: хора, които отиват в затвора, защото притежават „Под игото“; мъже и жени, на които сръбските жандарми горят гениталиите с газена лампа, за да кажат, че не са българи...

Не намирам, че това е естествен процес на създаване на една нация. Нацията вече я има, но тя е създадена изкуствено.

Каква е била идеята на тази държавна инженерия в онези времена, макар че явно и досега югославизмът продължава да работи?

При нас има една легенда, в която се събират и комунистите, и антикомунистите. Тя е, че Комунистическият интернационал е създал Македония, което е пълна глупост. Що за организация е Коминтерна? Това е организация на едни малобройни партии. В България комунистическата партия е наброявала 3000-4000 души, в Югославия да са били 5000 души, в Румъния са общо 200 човека, от които половината са по затворите. Какво влияние могат да имат те? Забравя се, че въпросното решение на Коминтерна е за създаване не само на македонска, но и на още три нации - добруджанска, шопска и тракийска.

Тези области са сравними, но се тръгва към създаване само на македонска нация.

В Македония е имало основа и условия, от които регионалното съзнание прераства в национално. Това е, което българската историография не се осмелява да каже: още в началото на XX век в Македония наистина има отделни проблясъци на отделно самосъзнание. Един от ранните адепти на македонизма е Димитър Влахов, който впоследствие става министър-председател на Република Македония в Югославия. По време на Първата световна война обаче той е български областен управител в Прищина и лично аз съм виждал негов доклад, в който препоръчва мерки за българизиране на албанците в Косово.

Да потърсим първо вината в нас. Къде са най-тежките грешки на българската държава в годините по отношение на македонското население?

В момента имаме крупен успех на българската външна политика. Но още в края на XIX в. ВМРО и българското правителство издигат идеята за автономия и дори - за независимост на Македония. Надяват се да използват модела на Съединението и повторно да излъжат Великите сили. Само че в историята нещата не се повтарят. Лозунгът за автономия на Македония обединява срещу нас всички останали балкански държави и разделя сериозно българското общество.

От Парижката мирна конференция през 1919 г., когато са написани няколко брошури за Македония, до началото на Втората световна война не сме издали нищо по темата на чужди езици. А на втората Парижка конференция (1947 г.) ние не обелваме и дума за Македония. После мълчанието продължава в принуждаването на българите в Пиринска Македония да се пишат македонци. От 2003 г. досега у нас не е направена нито една сериозна международна конференция и не е написана нито една книга на западен език по македонския въпрос.

През целия ХХ в. България плаща много висока цена за македонската кауза – загубени войни, национални катастрофи, много кръв и страдания.

Изключително висока цена. През 1943 г. италианският журналист Курцио Малапарте интервюира италианските и румънските войски на Източния фронт при Сталинград. На въпрос защо са дошли да се буят тук, румънците отговорят като един: за Трансилвания. По същия начин България, във всичките си войни през миналия век, се бие за Македония. И загърбва Тракия, от която идват не по-малко бежанци, която е много по-богата от Македония и дава много по-големи стратегически преимущества. Основната причина за приоритетите е, че македонците се заселват основно в София, а тракийците - далеч от центровете на властта: в Ямбол, Сливен, Бургас, Варна...

Не само през жълтите павета, но и през властта в България преминават доста хора с македонски произход.

Да, и са се опитали да направят каквото могат за родните си места. И Андрей Ляпчев, и Симеон Радев, и много други.

Тези дни се появи текст, подписан от 40 български интелектуалци, повечето от тях историци. Те излизат с тезата, че историята не може да бъде открадната и е по-добре да гледаме само в бъдещето - през бизнеса, икономиката, инфраструктурата, културата, отбраната. Това ли е рецептата за хармонизиране на отношенията между двете държави?

Явно това, което съм говорил, е намерило отклик дори сред хора, които не ме харесват. От години говоря, че няма как да се стигне до решение само на базата на сантименти. И че е крайно време да се състави голям екип от икономисти, специалисти във военната област и културата, бизнесмени. Те да предложат какво трябва да се направи и да преценят доколко България има полза от влизането на Македония в ЕС.

Още при учредяването на смесената комисия казах, че историята е само една от 45-те точки, изписани в Договора за добросъседство. Нещо да е направено по останалите точки? Българските инвеститори не ги пускат да припарят в Македония, пътят към България е развалина, а по македонските телевизори вървят само два наши канала - чиста чалга.

А образованието? Възможно ли е създаването на българо-македонски университет, което значително би подпомогнало проясняването на миналото и историческата проблематика?

Преди 10-12 г. пробвахме подобна идея, но не с македонците, а със сърбите - искахме да направим общ университет в Пирот. В последния момент обаче проектът пропадна.

Как би могла да утихне яростта в българо-македонските отношения, да се уталожат дивите страсти?

Диви страсти от наша страна няма. Македония не представлява за България такъв проблем, какъвто Скопие смята. По-младите поколения у нас не се интересуват от Македония. Докато при македонците е обратното - там действа много силен комплекс за малоценност. Те имат само един враг и това е България. Да не излезе като в стария виц, в който пациент се оплакал на доктора, че има тежък комплекс за малоценност, а докторът го прегледал и му казал, че новината е добра: няма никакъв комплекс, а само малоценност.

Явно тази страст върши добра вътрешнополитическа работа в Скопие.

Точно от това се опасявам. Познавайки манталитета на балканските политици, при едно хипотетично влизане на Северна Македония в ЕС, при всяка вътрешнополитическа криза опозицията ще повдига въпроса за македонското малцинство в България. Водачът на ВМРО-ДПМНЕ заяви пред медиите, че Македония никога няма да се откаже да защитава македонското малцинство в България. А неговата партия всеки един момент може да се добере до властта.

В този контекст не е ли по-удобно и двете държави да сме в ЕС, а Брюксел да е гарант на отношенията ни?

Имаме хубави примери в това отношение: Кипър - Северен Кипър...

Някои у нас съзират в конфликта дългата ръка на Кремъл: оста Москва - Белград пречи на разширяването на ЕС и трябва да остави Балканите в разбутано и антиевропейско състояние.

Не съм привърженик на конспиративните теории, но в случая тези "някои" имат известно основание. Наскоро дадох интервю за руска информационна агенция, в което казах, че от 1885 г. насам Русия нито веднъж не е подкрепила България в нейната македонска политика, докато често е подкрепяла Сърбия - с цел да има свой "агент" в центъра на полуострова.

Македонците не са проруски настроени, те искат ЕС по икономически съображения.

Абсолютно. Но те нямат икономически интереси към България: пристанище Бургас е на 550 км от Скопие, а пристанището в Солун - само на 200 километра. Виждал съм македонски камиони у нас единствено по време на югоембаргото.

С какви дипломатически инструменти Атина успя да промени името на Република Северна Македония?

Гърците успяха, защото са част от европейското културно пространство. Ние за съжаление не сме. По времето, когато Паисий пише своята 60-странична „История славяноболгарская“, Волтер твори съчинения, които са издадени в 150 тома. Когато гърците викнат, че им отнемат Александър Македонски, европейското обществено мнение надига глас. Когато ние кажем, че ни взимат Гоце Делчев, в Европа питат "Кой е той?"

Този възел трябва да бъде развързан и това - рано или късно - ще се случи. Въпросът е по какъв начин ще стане това - по компромисен или по директивен път, и дали ще е по благоприятен за нас начин? Какъв, според Вас, е полезния ход в ситуацията?

Макар да нямах доверие в способността на българските държавници да тропнат по масата, смятах, че още на този етап въпросът ще намери решение. И то ще се намери. Вероятно библейският принцип ще бъде спазен, но чрез витиеватата формулировка „И агнето изядено, и вълкът гладен“.

Разговора води: Емил Янев

Facebook logo
Бъдете с нас и във