Банкеръ Daily

Министърът на електронното управление Божидар Божанов пред „БАНКЕРЪ“:

Приоритет: Гражданите не трябва да са куриери на администрацията

Г-н Божанов, за голяма част от българския народ електронната администрация е енигма, конструирана от митология и шум на усвоени милиарди. Към сегашния момент къде се намираме на пътната карта в стратегията за електронно управление?

- Гледайки формално пътната карта от 2016 г., много малка част от нея е изпълнена. Няма да кажа, че започваме на гола поляна, но много от нещата трябва да се донаправят, за да вършат работа на гражданите и бизнеса.

Вижте цялото видео от интервюто с Божидар Божанов ТУК:

 

Очакването в сектора е много високо, предвид широко популяризирания естонски опит. Той издигна балтийската държава като световен лидер в електронната администрация - срещу скромните 40-тина млн. долара, докато у нас са градени несъвместими системи за стотици милиони. Потвърждавате ли фактите?

- У нас през годините това се е случвало. Друга тема е дали Естония е изградила своята система само за толкова пари – сравнението е малко като между ябълки и круши.

Дори по 10 да умножим естонската инвестиция, пак разликата между похарчено и постигнато там и тук е огромна.

- Точно това е важното – там системата работи, а тук все още не работи. И ролята и смисъла на нашето министерство е да стигнем там, където е Естония от над 10 години. Целите са високи.

В този смисъл, как изграждането на електронно управление у нас се преструктурира институционално и защо?

- Държавната агенция за електронно управление, която беше създадена през 2016 г., като брой хора превъзхожда щата на сегашното Министерство на електронното управление. Но към министерството ще има и изпълнителна агенция, така че ще преназначим всички тези хора. Структурата обаче се променя – политиките по електронно управление стават централни, а поддържането на мрежата - второстепенно. Приоритетът е, че гражданите не са куриери на администрацията. А това засега не се случва по ред причини.

С кои министерства и ведомства координирате действията си, с оглед на стратегическата цел?

- МВР, Министерството на здравеопазването, Министерството на образованието. На практика няма министерство, с което да не сме в някаква комуникация.

Общините попадат ли в стратегията за електронно управление – те са естествените контактни точки на населението с администрацията?

- Общините са много важен компонент от електронното управление, те са гишетата, които гражданите най-често използват. Там има място за оптимизация, но има и сериозен проблем - когато отпадне разнасянето на удостоверения, това ще удари бюджетите на общините откъм събиране на такси. Затова те ще трябва да бъдат компенсирани от централния бюджет.

Под какви форми планирате МЕУ да влияе на банковата киберсигурност?

- За банковия сектор съм най-спокоен – там през годините се е инвестирало достатъчно в киберсигурност. Но можем да си обменяме данни за хакерски атаки.

Има ли какво да очаква от МЕУ бурно развиващият се финтех сектор?

- Трябва да опростим регулаторната рамка, ако не - да я осъвременим.

Какво е отношението ви към криптовалутите и тяхното приложение в държавния сектор?

- Те са интересно технологично решение, но все още държавата няма причина да ги използва и регулира, с изключение на облагането им с данъци.

Как се вписва вашето министерство в Бюджет' 2022 и бъдещата му актуализация? Съществува вариант силната инвестиционна линия в бюджета да бъде заменена с гасене на кризисни пожари. Това ще засегне ли плановете на вашето ведомство?

- Вече стана дума, че за електронно управление са изхарчени много пари. Сега целта ми е тези харчове да спрат и да свършим много работа с малко пари. Там, където има нужда от повече разходи, ще работим с оперативна програма „Добро управление“. В Плана за възстановяване дигиталната компонента е 23% - свързаност, дигитализация на регистри. Източници за финансиране има, искаме да ги използваме умно.

В края на март излязоха нови правила на ЕК за повишаване на киберсигурността и информационната сигурност в институциите. Как ги разглеждате в широк аспект и в конкретни направления?

-  За киребсигурност има средства в следващата оперативна програма. Така че притеснения за разходите няма. Имаме притеснения за хората. Започваме активни обучения.

Очаквате ли от инициативата „Инсайт“ да се появят кадри и за вас?

- „Инсайт“ е много важна инвестиция, която отваря много врати. С нея България може не само да е на световно ниво, а и да поставя световното ниво в тези направления. Институтът няма да обучи хора за администрацията, но ще произведе фундаментална наука и стартиращи компании, които ще пратят страната в друга орбита.

На какъв етап е работата по масовата електронна идентификация – вие вече обявихте, че до края на годината тя ще може да се осъществява и чрез смартфон?

- До края на годината планираме мобилно приложение, чрез което гражданите ще могат да се идентифицират за ползване на различни видове административни услуги.

Това означава ли, че приложението ще служи и за електронен подпис?

- В технически смисъл - да, в правен смисъл - донякъде. Потребителите ще могат да влизат в съответните системи – НАП, МВР, Агенцията по вписвания, общини, кадастър и пр., и да заявяват услуги. Без нужда от електронен подпис или ПИК. Ще се регистрираме с личен документ, селфи и сканиране на QR код.

Крайно време, защото хората се питат защо могат да правят банкови преводи през смартфон, а не могат да комуникират с администрациите през него. В кои случаи тази електронна идентификация ще заменя електронния подпис?

- За физическите лица ще го замести. Но нямаме планове да изместим електронния подпис, ако фирми искат да подпишат договор.

Изолирани от услугата ли ще останат хората, които не ползват смартфони?

- За тях ще има две подобрения. Когато отпаднат удостоверенията те, дори никога да не са ползвали компютър и смартфон, ще усетят намаляване на административната тежест. За заявяване на услуга вече ще ходят само на едно гише. Второто е, че ще има посредници за електронни административни услуги – в пощите, в общините и на други места.

Значи ли това, че може да се развие нов бизнес?

- Абсолютно.

Темата за регулации на социалните мрежи става все по-актуална. Материята е тънка, за какъв вид намеса става дума?

- Темата е много деликатна. Национална регулация не би била достатъчно ефективна.

Доказа се, че и корпоративната също не върши работа.

- Да, това вече е опитвано и не е спазено. В ЕС тече дискусия по темата. Ние имаме своите предложения за отговорността на социалните мрежи. Не толкова за вярна-невярна информация, колкото за „координирано неавтентично поведение“.

Имате предвид тролските фабрики?

- Точно така. Когато няколкостотин човека по едно и също време от свързани ІР-та споделят едни и същи статии от едни и същи сайтове. Не казваме, че съдържанието трябва да бъде блокирано, само защото има някаква свързаност. А да се вземе предвид неавтентичното поведение.

Преодолим ли е световният проблем с влиянието на троловете върху общественото мнение?

- В кратки и бързи срокове не.

Като ІТ специалист, като представител на ДБ и като министър на електронното управление как гледате на все по-набъбващата идея за връщане на хартиените бюлетини?

- ДБ твърдо е на позицията, че ако ще има машинно гласуване, то трябва да е само машинно, защото иначе се обезсмисля. Но машинното гласуване трябва да е още по-прозрачно.

Електронната идентификация, за която говорите няма ли да може да изпълнява и ролята за гласуване на избори?

- Ще може да играе тази роля. Но предстои дискусия – за сигурността, за контролирания вот, за подмяната на вота. Буквално днес от министерството изпратихме на ЦИК последната ревизирана спецификация на пилотна система за електронно гласуване.

Кога според вас електронното гласуване технически е възможно да се появи в реални избори?

- Технически - догодина. Но нека първо бъде пилотно. Ако избързаме, една малка грешка може да компрометира идеята. Трябва да следваме примера на Швейцария – процесът да се внедрява бавно и спокойно. Като начало, сред българите в чужбина и трудно подвижните хора.

Слуховете за харчовете по все още несъстоялото се електронно управление сочат суми в милиарди. Изяснихте ли за себе си какъв е мащабът на прахосаното?

- Не искам да хвърлям числа в пространството, преди да съм видял суровите данни. Но порядъкът е някъде там. Сумата е голяма, резултатът е ограничен.

Разговора води: Емил Янев

Facebook logo
Бъдете с нас и във