Банкеръ Daily

Позиции

Принципи с двойно дъно

Александър МАРИНОВ

 

„Двойният стандарт на практика е неизбежната цена на универсалните стандартни принципи.“

Самюъл Хънтингтън

 

Ако се вярва на знаменитата максима на Бисмарк, че най-много се лъже преди избори, по време на война и след лов, това с пълна сила важи за българските политици и особено за принципите, които самоотвержено бранят. Предлагат ни решения, които уж са изцяло подчинени на тези свети принципи, но в дъното стои интересът.

В това само по себе си няма нищо неестествено, дори порочно. Както е казал Маркс, идеите винаги са се посрамвали, когато са се откъсвали от интересите. Неприемливо и дори грозно е, когато ни поднасят интересите в лъскавата обвивка на възвишена борба за общественото благо. Особено, ако тази подмяна се прави заради

елементарни властови и материални подбуди.

У нас предстоят предсрочни избори, третите за около година. Партиите продължават да губят доверие, защото така и не успяват да реализират основната си функция – да излъчат стабилно, компетентно и почтено управление на страната. Всяка от тях, разбира се, се кълне, че прави всичко, което зависи от нея, но й пречат другите – не само опоненти, но и уж надеждни партньори. Така се случи и със съдружниците в четворната коалиция – за половин година от верни съюзници, скрепили с подписи коалиционното споразумение, те се превърнаха в разбойници и се обвиниха във всички земни грехове.

Въпреки демонстрациите на увереност в победата, повечето партии и политици са разяждани от съмнения. С малко изключения, всеки има основания да се страхува от лош развой на събитията, поради което се стреми да се подсигури. Това, разбира се, е обилно гарнирано с твърдения за строго придържане към благородни принципи. Българските политици обичат да се хвалят, че действат съобразно с такива принципи. Както заяви бившият премиер Кирил Петков в прощалното си обръщение, „изпълнихме обещанията си, не погазихме принципите си в името на каузата България“. Първото твърдение определено не е вярно, ако погледнем коалиционното споразумение и предвидените в него резултати (за първата половин година от мандата). Относно второто има спорове и вероятно

първият драматичен такъв спор

за принципите се очертава между „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“.

И двете формации заявяват, че изхождат от принципи, когато излагат своите решения на вечния хамлетов въпрос на българската десница – да бъде или да не бъде мечтаното (предизборно) обединение. По-деликатно е положението на новия и видимо по-силен продукт на дясното – „Продължаваме промяната“. Те трудно могат да изкажат едно към едно своите съображения, но все пак се опитват да ги обосноват с принципа на прагматизма. Хич не им е приятно, че ги притискат в ъгъла, но с половин уста обясняват, че, явявайки се поотделно, двете формации ще „разтворят по-широко ветрилото“ и ще привлекат избиратели, които биха били отблъснати от предизборната коалиция. Така биха представлявали по-голяма сила и заедно с БСП (която очевидно окончателно са приели) със сигурност ще имат заветните 121 депутатски мандата в следващия парламент.

Доказателства в полза на такова предвиждане (както и на противоположната теза) няма. Има анонимно позоваване на някакви собствени социологически изследвания, но очевидно въпросът не е в аргументите, а в някакви разчети на ползите и загубите. В „Продължаваме промяната“ са решили (неясно на каква основа), че сами ще постигнат достатъчно висок резултат, поради което не е изгодно да носят на гърба си „Демократична България“.

В много сложно положение се намира по-малкият десен брат. Там с основание се опасяват, че

в конкуренцията с новоизлюпената десница

ще отлеят още избиратели и могат да се окажат под чертата. Така че с пълна сила става дума за оцеляване, но това няма как да се заяви публично. Ето защо влизат в действие високите принципи: „хората ще имат възможност да гласуват за нещо голямо, което да гарантира проатлантическата ориентация на страната и това да бъде категорично. Затова искрено се надяваме на повече зрялост от колегите от “Продължаваме промяната” (Ивайло Мирчев). Същото твърди и Христо Иванов: „Нашето предложение за пълноценна коалиция почива на разбирането, че трябва да конструираме политическа сила, която може да постави много ясна посока на геополитическото развитие на страната и да я отстоява“.

Нещо повече, съпредседателят на „Демократична България“ е доста откровен, като подчертава: „Притеснява ме, че една кампания, която неизбежно ще бъде кампания на конкуренция между нас и ПП, ще раздели хората. В името на тези хора сме длъжни да си решим всички други дискомфорти, които създава една коалиция”.

Независимо дали става дума за съхраняването на евроатлантическата ориентация или комфорта на десните избиратели, ясно е, че зад високите принципи стои пресмятането за ползи и загуби (грубо казано, „ да не се прецакаме“). Което също е някакъв принцип, стига да не се прикрива с високопарни приказки.

За разлика от десницата, вляво

страхът от пореден изборен провал

се маскира не с принципа на обединението (защото с БСП никой не иска да се обединява), а с вопли за справедливост, които всъщност представляват просто скалъпване на алиби. Един от символите на упадъка на левицата е, че тя неизменно се оправдава с нечии пъклени дела. В случая – реваншизъм, компромати и „социалисти уволняват социалисти“ (все едно Нинова уволни малко хора от държавната администрация и от апарата на собствената си партия, които съдът един по един възстановява). И червената версия на принципността издиша тотално: след всички заплахи за напускане на коалицията БСП безропотно преглътна и действията спрямо Украйна (вкл. обиколните доставки на оръжие), и изгонването на руските дипломати. Иначе казано, русофилството за вътрешнопартийна употреба е важно, но властта и нейните благинки са по-важни.

За да обобщим, клетвите в принципност на българските политици ни вдъхновяват да направим една малка редакция на знаменитата мисъл на Макаренко, която би могла да гласи: „Когато политик твърди, че прави нещо заради принципа, това означава, че след половин час и той самият, и всички наоколо ще трябва да приемат валериан“.

Facebook logo
Бъдете с нас и във