Банкеръ Daily

Позиции

Принц консорт Бойко Първи Банкянски

Място на действието - най-интелектуалната къща в Банкя.

Действащи муцуни - двамата най-големи интелектуалци: ББ и Либен Дилов - внук (на дедо Либен и хаджи Генчо)

 

ББ: За мен е голем кеф да си лафимe по интелектуални теми с един от най-добрите съвременни писатели.

ЛД: Шефе, Ако другите знаят колко си умен и колко неща знаеш.

ББ: МанИ ги. Нека ме подценяват. Така ми е по-добре. Щото те и за "Винету" говорат, но тя не е една книга, те са две книги, два тома. Те и тва също не знаят...

ЛД: Ако трябва да сме съвсем точни, томовете са три.

ББ: По мое време беха два. Сигурно третия го е написАл по-късно.

ЛД: Шефе, Карл Май е починал много преди ние да се родим.

ББ: Е, мо’е Бай Тошо да го е спрел третия том. Тогава немаше свобода на словото, като сега. Ама пък убави времена беха. Грабнеме по една филия с мас и беж в киносалона на читалището в Банкя да зяпаме Бате Гойко. Винаги сЕдахме на първия ред, да събираме гилзите. Толкоз ни бил акъла тогава. Ако искаш да знайш, аз за малко и една твоа книга да прочетем. Веднъж мама ме заведе в София и за пръв път се качих на тролей. Бех много впечатлен от тва рогато чудо и я попитАх кво е тва. Тя ми казА, че било Икарус, а аз си мечтаех един ден да го подкарам. На следващия ден, като върнАх втория том на „Винету“ в читалището, случайно видех една книга „Пътят на Икарус“ и веднага я грабнАх.

ЛД: „Пътят на Икар“, шефе.

ББ: Икар, Икарус, все в гъ...

ЛД: И хареса ли ти?

ББ: Да ти кажем чесно, не можах да я прОчете. Аз си мислех, че е за тролея, а то …Абе, не искам да те обида, ама…

ЛД: Не ме обиждаш. Романът не е мой, а на баща ми.

ББ: Така ли? А ти кво си написАл?

ЛД: Ами най-известната ми книга е: „Слави Трифонов: За стърчането“.

ББ: Ха-ха. Че на Славчо още ли му стърчи?

ЛД: Това беше преди двайсет години, шефе.

ББ: Ако сега напишеш книга за Славчо, требе да се казва: „За висенето“. Ха-ха.

ЛД: Сега единствената ми мечта е да пиша за теб, най-великия българин на 21-ви век.

ББ: Ама да знайш, че и аз съм кат Винету – поне три тома. По един за всеко мое правителство. Отделно един том за тва га бех главен секретар и един за кметуването ми.

ЛД: И още два тома за двата ти мандата като президент?

ББ: Аааа, нЕщем да ставам президент. Откак е Радев на тоа пост, намразИх президентстването.

ЛД: Тогава защо не някой ден и един том за Бойко Борисов като председател на Европейския съюз?

ББ: От твоите уста в ушите на Началника. Ма те накрая ше станат повече томове, отколкото е написАл другаря Живков, ха-ха. Но стига сме говорИли за мен. Кажи ми ти, освен за Славчо, кво друго си писАл?

ЛД: Приказки, разкази, сценарии. Последната ми книга се казва „Лятото с тъжните курви“.

ББ: И що са ти тъжни курвите, бе Либене. Да не би и ти да имаш проблеми със стърчането, ха-ха?

ЛД: Не, бе шефе. Това е метафора.

ББ: Кво?

ЛД: Ми това е, когато думите се използват в преносен смисъл. Тоест - курвите не са точно тъжни, дори всъщност не са и съвсем курви…

ББ: Разбрах те. Те и мойте не са съвсем... Некои са министърки, други депутатки, трети съдийки, четвърти певачки... а бе квот се сетиш. И отначало всички са малко тъжни, но кат отвора нощното шкафче и ги плесна с една пачка по дупарата, изведнъж стават много весели. Ако ше пишеш книга и по тая тема, ше са ти нужни поне още пет-шест тома. И ше стане бестселър. Оня роман, как се казваше, „50 нюанса сливи“, пасти да яде.

ЛД: „50 нюанса сиво“, шефе. Но аз съм чувал, че славата ти се носи и извън България.

ББ: Така. Бедна ти е фантазията.

ЛД: Направо ще предизвикаш нова Троянска война, шефе.

ББ: Троянска ли? Че кво общо има Троян с Меркел и Мелания? Виж бай Юнкер съм го водИл в Троян и съм го черпИл с троянска сливова и с троянски сливи. Ха-ха. Но сега съм се кротнАл и съм решил да се задомя.

ЛД: Чудесна идея, шефе. Имаш ли вече някоя предвид?

ББ: Вчера ми се обадИ принц Чарлз и ме поканИ на благотворителен турнир по тенис.

ЛД (невярващо): Кой?

ББ: Абе оня задръстеняк дет на времето смени красива кобилка за грозна камила. Лично кралицата щяла да открие турнира. Та си мисла, що да не се пробвам при нея? Тя горкичката нали вече е вдовица и има нужда от некой силен мъж, на чието рамо да си поплаче.

ЛД (ентусиазирано): Разбира се, шефе! Пък и така съпругата на принц Чарлз ще ти стане снаха и ще можеш да сбъднеш детската си мечта да пояздиш истинска камила.

ББ: Ха-ха. Мислиш ли, че кралицата ше устои на чара ми?

ЛД: Разбира се, че не, шефе. Позволи ми да коленича пред бъдещия принц консорт на Обединеното кралство Великобритания, Северна Ирландия и България Негово Величество лорд Бойко Първи Банкянски и да му целуна височайшата ръка!

ББ: На мен обикновено други работи ми целуват, ама ти нали си мой човек – мо’е и ръката.

Чавдар Михов

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във