Банкеръ Weekly

Илияна Йотова, вицепрезидент на Република България, пред в. "БАНКЕРЪ"

Правителството няма да има толеранс от сто дни


С победата на Макрон победи надеждата срещу страха.

В момента Европа е един блокирал механизъм. От пика на кризата, който беше в края на 2007-2008 г., досега Европа влиза от криза в криза. Няколко последователни - финансова, икономическа, социална, сега криза на сигурността, бежанци, миграция.

Борисов трябва да свикне с мисълта, че освен партия ГЕРБ има и други партии, които имат право да си взимат суверенните решения.

България е единствената стабилна държава в този регион. И това трябва да бъде много силен коз, когато отстояваме своите позиции и интереси в европейската политика.

 


Г-жо вицепрезидент, България вече има ново правителство, макар и със стар премиер. Как виждате политическите процеси у нас оттук нататък?

- Правителство няма да има своите 100 дни. Хората се измориха от избори - първо президентски, след това парламентарни. Очакванията са държавата да работи, да има резултати. Това е най-голямото предизвикателство към новия парламент и новото управление - дали ще може да отговори на тези очаквания. Иначе формулата на коалицията не е нова. Концентрацията на решенията ще бъде в политическия съвет, така както беше при тройната коалиция. Как ще сработи предстои да видим. Като бивш член на ръководството на БСП мога да кажа съвсем спокойно, че опасността за отделните партии е голяма, още по-голяма е опасността за ефективността на решенията. В името на стабилността и председателството ще са нужни компромиси. Дано не са за сметка на реформите.

В състояние ли е това правителство все пак да изпълни поне част от програмата си и да изкара четиригодишен мандат, каквато е амбицията му?

- Правителството може да изкара четири години. Питате ме за програмата. В тази програма не видях новина. Не виждам нищо, което да е различно от предишното управление и от неговите програмни намерения. Програмата е само рамка, в нея няма конкретни предложения. За разлика от мнозинството български граждани, аз бих дала толеранс от 100 дни, за да видим конкретните политики.

Възможно ли е европредседателството ни да се превърне в препъникамък за това правителство?

- Не, не е възможно. Казвам го не само заради това, което виждам - в последните месеци особено се наваксаха доста неща, но и от почти 10-годишния ми опит в Европейския парламент. Така са създадени правилата и регламентите в Европа, че от един момент нататък нещата си тръгват по една добре утъпкана, вече проверена, извървяна пътека. България ще получи достатъчно средства, за да се представи на добро ниво. Друг е въпросът, че ние всички трябва да имаме амбицията за нещо повече, а именно България да реализира свои приоритети. Разбира се, и изпълнението на актуалните европейски политики, но и своите приоритети както по отношение на сигурността, така и в чисто икономически план. Какво имам предвид? Председателството е удобен период, в който ребром трябва да бъде поставен въпросът за участието ни в Шенген, както и за това каква е пътната карта на страната ни към членство в еврозоната.

Как си обяснявате настояванията от високопоставени представители на ГЕРБ Деница Златева да остане и в редовния кабинет и обвиненията им в егоизъм към БСП?

- Не зная доколко това е някакъв публичен жест от страна на Борисов, трудно ми е да го преценя, защото не съм била свидетел на техните разговори и на неговите аргументи. И доколко той видя в Деница Златева един човек, който направи за два месеца и половина това, което предишното правителство не направи за две години и половина. Между другото, трябва с ръка на сърцето да призная, че в състава на предишния си кабинет Борисов направи най-лошия избор за хората, които да отговарят за председателството. Имам предвид и Даниел Митов, и след това Меглена Кунева.

Неслучайно искам да Ви припомня един факт, че самият Борисов беше взел на "ръчно управление" подготовката за председателството, защото виждаше, че нещата не вървят. Много бяхме изостанали. Деница е човек с много богат организационен опит и успя да навакса тези пропуски. Аз мисля, че тя ще бъде много полезна и на Лиляна Павлова.

Що се отнася до упреците в егоизъм и т. н., Борисов трябва да свикне с мисълта, че освен партия ГЕРБ, има и други партии, които имат право да си взимат суверенните решения.

Лиляна Павлова добър избор ли е сега?

- Да, аз познавам Лиляна Павлова, работила съм с нея и в качеството си на евродепутат, заедно правихме политиката за планинските региони, много ми помогна в това отношение. Имах възможността да работя в пряк контакт с нея и смятам, че това е един много добре подготвен човек, с много сериозни позиции в Брюксел, които ще са само от полза за председателството.

Новият президент на Франция е Еманюел Макрон. Какво означава това за Европейския съюз и за България в частност?

- Макрон спечели тези избори. В неговата кандидатура и датата 7 май бяха съсредоточени надеждите на голяма част от европейските граждани. Национализмът и популизмът понесоха тежък удар, но не са за пренебрегване. Вече не са на мода, ще настъпят и неизбежните противоречия в тях след загубата на изборите. Неслучайно племенницата на Льо Пен със сериозни постове и място във върха на Националния фронт заяви, че се отказва от политиката.

С победата на Макрон победи надеждата срещу страха. Това е нещо много важно, което трябва да осъзнаем. Оттук нататък пред Макрон има няколко неща, които са наистина предизвикателство и към другите европейски държави, към Европа и в частност към България. Макрон беше министър на Оланд. Той напусна кабинета, защото не беше съгласен преди всичко със социално-икономическата политика на предишния президент. Макрон декларира многократно, че иска да запази една от най-добре развитите социални системи в Европа, каквато е френската. Едновременно с това има своите виждания за развитие на френската икономика. С неговото идване смятам, че Франция ще има онзи глас в Европа, който тя заслужава. В последните години имаше отстъпление. Не е тайна, че Германия диктуваше голяма част от процесите в Европейския съюз. Донякъде познавам Макрон, слушала съм го и на живо в Европейския парламент, това е един изключително решителен човек.

На второ място смятам, че в качеството си на убеден европеец ще се опита и ще търси съюзници за нова и различна  Европа. Завръщането на Европа на лидерските й позиции - такива, каквито се очакват от всички европейски граждани. А не изпълнител или най-лошото - наблюдател на процеси, без да има възможността и волята да се намесва в тях, включително и тежките  проблеми с конфликтите и  мигрантската криза.

И на трето място смятам, че с избирането на Макрон няма добри новини за англичаните и за процеса на Брекзит. Именно на Макрон принадлежи една фраза, която ще преразкажа само по памет: англичаните трябва да знаят, че излизането от Европа не е разходка в парка. Един силен президент във Франция с един силен преговарящ за Брекзит от страна на Европейския съюз, какъвто е Мишел Барние, мисля, че нещата ще бъдат по-сигурни за европейските граждани и ще отстоим всичките си интереси.

Оттам нататък едно от първите неща, които България трябва да направи, е много сериозен контакт с новия френски президент, защото двете страни имат голям потенциал за развитие на отношенията, който досега не е осъществен.

Предстои ли реформиране на Европейския съюз? Това неизбежно ли е и в каква посока?

- Абсолютно неизбежно е. Очевидно е, че Европа не може да продължава в същия си вид. В момента Европа е един блокирал механизъм. Както виждате, от пика на кризата, който беше в края на 2007-2008 г., досега Европа влиза от криза в криза. Няколко последователни - финансова, икономическа, социална, сега криза на сигурността, бежанци, миграция...

За съжаление, Европа не може да намери силното решение, което да направи пътя за преодоляване на тази криза по-кратък и по-ефективен. Самото взимане на решения, затормозеният процес на дискусиите, прекалената бюрокрация, откъсването на европейските граждани от институциите, които стават все по-неразбираеми - всичко това определено се нуждае от коренна промяна и от нов проект, който да осмисли важността и въобще съществуването на тази общност. Много хора казват, че няма нужда да се променя договорът, той съвсем скоро влезе в сила, от 2009 година.

Аз лично смятам, че Лисабонският договор може да бъде променен по линия на по-голямата взаимна обвързаност между държавите, разбира се, със запазването на техния суверенитет. Привърженик съм и на създаването на европейски отбранителен съюз.

Ако това не се случи и реформирането на ЕС забуксува, какви са перспективите?

- След изборите във Франция съм далеч по-спокойна за бъдещето на европейския проект. Противниците, скептиците ще отстъпват на хора, които имат поглед и знаят какво трябва да стане с Европа в следващите години. Но за това трябват силни личности. И много се надявам, че след две години следващият европейски колеж - това са еврокомисарите, ще бъдат наистина хора изградени политици, не толкова експерти, защото Европа в момента има нужда от  лидери.

Какви трябва да бъдат отношенията на България с балканските й съседи на фона на случващото се в Турция, в Македония?

- България е единствената стабилна държава в този регион. И това трябва да бъде много силен коз, когато отстояваме своите позиции в Европейския съвет и защитаваме своя интерес в европейската политика. Много често  се прави една голяма грешка. Българските политици се разделят на две групи - или тези, които безропотно изпълняват европейските политики, аз ги наричам "йес политиците", или другите, които казват: не, ние непременно трябва да защитим само нашия национален интерес. За мен истинската формула е защита, отстояване на националните интереси на страната ни в рамките на европейската политика. Това означава, че няма нищо лошо да си защитаваш позициите от гледна точка на твоята страна и да търсиш съюзници, лоби, да се опитваш да преформатираш европейската политика така, че тя да отчита интересите на собствената ти държава. И точно стабилността на България в тази част на Европа е един силен коз в това отношение. Не може за страната ни да казват, че сме стабилната държава, сигурната държава, още по-сигурната и стабилна външна граница на ЕС, и едновременно с това изключват България от Шенгенското пространство за свободното движение, не допускат страната ни до някои от най-важните информационни системи, които са залог за истинската борба с тероризма и нелегалната имиграция. И, разбира се, да не отчитат важността ни за по-нататъшното разширяване на Европа, каквито са съседните балкански страни. Смятам, че нашата роля от ден на ден става все по-важна за Европа и това трябва да бъде основна задача на българските политици - съзнавайки тази роля, да отстояват интереса на страната ни.

Вече е ясно, че новият български еврокомисар ще бъде Мария Габриел с евентуален ресор "Дигитализация". Това добре ли е за България?

- Добре е в две посоки. Дигитализацията ще бъде една от най-успешните политики на Европа и много важна за европейските граждани. А в следващите години, ако Европа може да се похвали с нещо, то е именно развитието на тези политики и проекти. В крайна сметка "Програма 2020" беше заложена на тази основа, така че това е един ресор, който е добре България да получи.

Що се отнася до Мария Габриел, смятам, че това е най-подготвеният човек, който България може да излъчи в момента. Познавам добре Мария, спечелихме не една битка заедно в Европейския парламент. Добре е, че следващият български еврокомисар е евродепутат със стаж. Стискам й палци на изслушването и  се надявам да работим заедно следващите години.

 

Илияна Йотова е родена на 24 октомври 1964 година. Завършила е българска и френска филологии в СУ "Св. Кл. Охридски". Работила е като репортер, редактор, водещ и директор на "Новини и актуални предавания" в БНТ. Била е ръководител на Пресцентъра на БСП. Владее френски и руски език. Омъжена, с един син. Депутат в 40-ото НС. Евродепутат от Групата на социалистите и демократите от юни 2007 до есента на 2016 година.

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във