Банкеръ Daily

Позиции

Политическите шарани пак налапаха лъскава кука

Александър МАРИНОВ

 

Обявеното от Слави Трифонов намерение да инициира провеждане на референдум за (полу)президентска република предизвика бурни реакции, в които лъсна цялата нищета на повечето днешни български политици. Няма съмнение – идеята е спорна и сигурно представлява тактически ход, но въпреки това се оказа единственото същинско политическо предложение от много време насам. Защото, както е известно, истината се познава в сравнението, а отдавна сме свидетели как цялата енергия на партиите се излива във взаимни обиди, хвалби и безсрамни демагогски лъжи, в които няма и капка здрав политически смисъл. Политиката се е изродила в политическа порнография.

"Има такъв народ" (ИТН) бе изпаднала в тежка криза и мнозина предричаха на партията скорошна политическа смърт, а други се чудеха какво ли би могъл да предприеме шоуменът.

Неочакваният ход на Трифонов показа, че тези прогнози са били най-малкото прибързани. Ясно е, че това е именно аварийно-спасителна предизборна акция и, трябва да се признае, тя има шанс да изпълни предназначението си. ИТН се издигна именно на вълната на подобен спорен референдум и сега се опитва да се възроди по аналогичен начин. Друг е въпросът, дали въобще ще се стигне до реално иницииране и провеждане на подобно допитване. Но, както е казал навремето Бенковски,

„ръждясалият нож е забит в гърдите на тирана“.

Или, по-точно - политическите шарани глътнаха дълбоко куката.

Анонсът на Трифонов печели от това, че удря по най-болното място на българската партийно-политическа система – крайно ниското обществено доверие в партиите и масовият скептицизъм, че те са способни да произведат смислена и ефективна парламентарна демокрация. Но друго, не по-малко важно преимущество е, че този ход изглежда е трябвало да изиграе ролята на прожектор, под който да лъснат интелектуалната безпомощност и страховете на политиците.

В дните след огласяването на идеята, представителите на партиите се хвърлиха с пяна на уста да доказват, че такъв референдум е невъзможен - защото е антиконституционен, и няма да бъде допуснат. А за голяма част от българите, особено за потенциалните избиратели на ИТН, няма по-силен дразнител от това да им кажат, че нещо им е забранено. Особено,

ако им го забраняват политиците, т.е. партийците.

Оттук насетне не е трудно да предвидим лайтмотива на предизборните послания на Трифонов – партийните лобита отново се опитват да отнемат на върховния суверен правото да решава, а ИТН се бори да защити това право. Без значение е, че проблемът няма пряко отношение нито към характера на предстоящите парламентарни избори, нито към най-сериозните проблеми пред обществото ни и възможните начини на тяхното решаване. Важно е, че ще бъде създадена обществена атмосфера, в която ще изпъква още по-драстично неадекватността на предизборните послания на повечето партии. На всичко отгоре, тази неадекватност ще придобие користен привкус – партиите не дават на народа да се произнесе, защото се грижат единствено за своите тесни интереси.

Подозренията

за партиен сговор срещу народния суверенитет

се подхранват от острите атаки на доскоро управлявалата остатъчна (тройна) коалиция срещу президента Радев и назначеното от него служебно правителство. Вече стана досаден навик в почти всяко интервю или анализ да се нищи въпросът дали и как президентът ще наложи президентска република. Няма значение, че държавният глава никога не е давал повод да бъде упрекван в такива намерения, нито че подобна мащабна конституционна промяна не може да се свързва с една единствена личност. Масовото съзнание е склонно да опростява сложните неща, най-вече като ги персонифицира.

След инициативата за хипотетичния референдум лъсна колко зле обмислено бе решението на БСП, „Демократична България“ и „Продължаваме промяната“ (въпреки промяната в тона при последните) да градят предизборната си кампания върху нападки срещу президента и служебното правителство. Върхът на това, което Илф и Петров сполучливо наричат „Тъпота с взлом“, бе подклаждането на спекулациите, че след изборите ще се формира някакво внушително парламентарно мнозинство, но не за да излъчи стабилно и ефективно управление, а…

за да спретне импийчмънт на държавния глава.

Вярно е, че някои от по-предпазливите партии се въздържат да вземат отношение към тази екстравагантна идея. Най-малката причина за въздържаност е, че тя е практически неосъществима – не само аритметически, а най-вече политически. Ако множество партии, които не само не могат да управляват заедно, а дори не са способни да говорят помежду си, без да се ругаят, се сдружат, за да свалят президента, това само ще потвърди твърденията на ИТН и съмненията на голяма част от българите. Да не говорим, че освен през парламента, процедурата трябва да мине и през Конституционния съд и наистина е крайно любопитно какви убедителни доказателства за държавна измяна или нарушаване на Конституцията ще представят там партийците.

Но, за да е ясен мащабът на лъсналата глупост на тези политици, нека допуснем невъзможното – процедурата за импийчмънт минава през парламента и дори през Конституционния съд. Все още в т.нар. български политически елит има хора, които си дават сметка за последиците от подобно развитие на нещата. Държавният глава ще напусне президентството,

а мандатът му ще бъде довършен от вицепрезидента Йотова.

Тя едва ли ще бъде лесна плячка за партиите, докато в същото време Радев ще бъде свободен от всякакви законови ограничения, ще може да създаде и да оглави спряганата от години президентска партия и ще помете своите пишман противници!

Както е добре известно, дори при спад в рейтинга му, одобрението към него продължава да е по-високо, отколкото към всички лидери на парламентарно представените партии, взети заедно! Факт, А при това положение въпросът за свикване на Велико Народно събрание и евентуална промяна на Конституцията дали няма да се превърне от плод на възпалена фантазия в политическа реалност?

Но да се върнем към идеята на Слави Трифонов за (полу)президентска република. Един анализатор заяви, че с този ход шоуменът е направил „мечешка услуга“ на президента. Ако въобще може да се говори за услуга (каквато никой не е искал), то тя се изразява в ефекта на лъсналите комплекси и страхове на партиите. Защото, който показва страха си преди битката, която сам търси, вече я е загубил.

Facebook logo
Бъдете с нас и във