Банкеръ Daily

Позиции

Политически мантри за електорално оцеляване

S 250 e30d76b6 cc89 4f56 a3bd 74b89231cfbf

Александър МАРИНОВ

 

Както е известно, мантрите (в приблизителен смислов превод „инструмент на съзнанието“) са предназначени за освобождаване на ума от материалната обвързаност, избягване на опасности и дори самолечение. Монотонното повтаряне на дадена мантра помага на практикуващия да се вглъби в себе си и да се откъсне от измамната действителност.

Въпреки че в съвременността мантрите се използват главно в разнообразни духовни практики, на някои места като България те намират

все по-широко приложение в политиката.

Най-често се изразяват в многократно повтаряне на елементарни фрази за отвличане на говорещия и аудиторията от някои смущаващи характеристики на действителността и (само)убеждаване в преуспяването на политиците и техните верни последователи.

Политически мантри слушаме по всяко време, но най-натрапчиви техните вибрации стават преди избори. Тъй като българските партии отдавна не си правят труда да разработват и защитават пред обществото пълноценни предизборни програми, мантрите вече са се наложили като техен ерзац (заместител). Вместо да си правят труда да четат, разбират и проверяват управленски ангажименти, прогресивно намаляващите избиратели на драго сърце се оставят да бъдат приспани от любимите мантри на техните политически пастири.

На практика започналата предизборна кампания се отличава именно с това, че всички основни кандидати са си харесали по някоя и друга мантра и я повтарят монотонно с цел сплотяване на електоралните ядра. Тук важи принципа „не гони дивото, за да не изпуснеш питомното“. Както ще видим по-нататък, тези политически мантри затварят всички възможности за разширяване на влиянието, но се разчита, че ще мобилизират твърдите привърженици с

надежда за политическо оцеляване.

Това не е лишено от някаква пресметливост, ако отчитаме, че само четири партии могат да смятат за сигурно попадането си в следващия парламент.

Видими са различията в предизборните мантри при управляващите и опозиционните формации от миналия парламент (с ИТН по средата, които на края бяха с по един крак от двете страни). Въпреки наличието на съществени нюанси, доскоро управлявалите „Продължаваме промяната“, „Демократична България“ и БСП се придържат към известната древна мантра „Това също ще премине“. Независимо от крушението на правителството, те се стремят да внушават на привържениците си, че са управлявали добре, спазили са обещанията си или поне не са изневерили на принципите си (били те нулева корупция, евроатлантизъм или социална ангажираност). Падането от власт е само временно затруднение, което ще бъде преодоляно и силите на единствено верния път ще се завърнат в управлението още по-силни и стабилни. Разбира се, първите две формации (макар и не особено реалистично) се надяват, че ще могат да минат и без третата, но в края на краищата ще я преглътнат. След като преди години се гласуваше „с отвращение“, защо сега да не е възможно да се управлява със същото чувство.

Оттук нататък всяка от трите екс-управляващи сили има

свое по-конкретно заклинание,

отразяващо специфичното й положение или поне собствените представи за него. „Продължаваме промяната“ упорито повтаря мантрата „Аз съм лек и положителен“, защото поради наивност, самонадеяност или друга неизвестна причина са решили, че все още са обект на всенародна (или поне всеградска) любов. Петков, Василев и сие са твърдо убедени, че не само са управлявали перфектно и че са борили корупцията, но и че голяма част от обществото споделя това мнение.

„Демократична България“ също са убедени, че лошото ще премине, но с упование на мантрата „Ние сме Вселената“. Освен странно откъде разцъфтялото самочувствие, че са „по-по-най“, градските десни са фанатично предани на идеята, че животът е възможен единствено в орбитата на тяхната русофобска версия на  евроатлантическите скрижали, пък бил той и живот на тъмно, гладно и студено. Важно е да сме контра на Кремъл и „Газпром“.

При БСП нещата са по-сложни, защото мантрата трябва да предлага едновременно увереност в правилността на политиката и алиби за очертаващия се пореден електорален провал. Вероятно на „Позитано“ повтарят непрекъснато „Знам, че съм обичана и подкрепяна през целия ден“ (но не от всички, защото президентът иска да ни отмъсти и подчини, въпреки че ние никога нищо лошо не сме му причинили).

„Има такъв народ“, които повечето анализатори побързаха да отпишат, вероятно си повтарят мантрата „Аз съм точно там, където трябва да бъда“. Не дават признаци за съжаление или разкаяние, продължават да твърдят, че представляват истинската промяна и дори изразяват задоволство, че „предателите“ ги напуснаха и се вляха в листите на ПП.

ГЕРБ упорито внушават, че всичко е било съсипано, след като паднаха от власт. Това е мантрата „Аз съм“, а всичко друго е измама, облечена като промяна. Вероятно някои там си дават сметка, че при статуквото в тяхната партия и в обществото

скоро едва ли ще помиришат власт,

но в същото време са наясно, че времето работи в тяхна полза.

ДПС повтарят нещо от рода на „Прекланям се пред нормалността“ (вместо „пред светлината“, както е в оригинала). Вероятно, защото са убедени, че в днешния български политически живот са най-доброто олицетворение на нашата нормалност. На фона на ексцесите през последните осем месеца такова самочувствие не е напълно лишено от основания, а и за техния избирател върши работа.

Накрая, и за „Възраждане“ има подходяща мантра – „Нещата винаги работят в моя полза“. Ако не винаги, то поне през последната година това определено е вярно и партията на Костадинов е единствената, която има реален шанс да разшири влиянието си. Което не премахва съмнението в реалните намерения на новите бунтари.      

Слабото място на предизборните мантри е, че са насочени към все

по-тесни партийни и електорални ядра.

В този сегмент те работят ефективно, защото активират стереотипи  и предразсъдъци, типични за преданите последователи, вместо да стимулират рационалното мислене, характерно за по-скептичните политически периферии. Непредубеденият човек не разбира и не понася предизборните мантри, за него те отразяват изпразването на политиката от смисъл и пълната й неспособност да формулира и преследва полезни и осъществими цели.

Бедата е, че подобен подход тласка надолу спиралата на деградацията на партиите и на цялата партийно-политическа система.

Facebook logo
Бъдете с нас и във