Банкеръ Daily

Икономистът Георги Ангелов пред „БАНКЕРЪ“:

Политическата нестабилност не пречи, даже помага

Идеите за висок дефицит в Бюджет' 2022 са учудващи. Пари в бюджета има толкова много, че правителството не може да ги похарчи.

Г-н Ангелов, преди около месец вие предложихте концепция, според която токът дори може да поевтинее. Електроенергията обаче продължи да поскъпва стремглаво. Какви пазарни и управленски процеси се развиха в този период и как се съотнасят те към вашите идеи?

- Цената на тока е под мораториум и не знаем какво ще се случи с нея.

Но по време на мораториума икономическото напрежение расте и може да избие капака на тенджерата, по думите на един от нашите гости.

- Правителството реши директно да компенсира загубите на ЕРП-тата и ЕСО с пари от държавния бюджет, което реално премахва всякакъв натиск върху поскъпването на тока. Не се е повишила цената нито от АЕЦ "Козлодуй“, откъдето се захранват потребителите, нито от ВЕЦ-овете на НЕК. Напротив, тази година водите са повече и подпомагат тока от ВЕЦ. Това, което поскъпна е токът за технически нужди на ЕРП-тата и ЕСО, тъй като те купуват ток от борсата „Ден напред“ и там разликата е в пъти. Но държавата се намеси в сектора и не би трябвало да има натиск върху цените за потребителите. 

Има причини, поради които токът трябва да поевтинее. В сметките за домакинството има компонента „задължения към обществото“, с която компенсираме загубите по дългосрочните договори с централите. В момента обаче загуби по тази договори няма – на пазара цената е висока. И натискът отива надолу - към поевтиняване.

(Вижте целия видео разговор с Георги Ангелов ТУК)

Каква е пропорцията между пазар и регулации в тези разсъждения?

- Пазарният елемент е в следното. Има подписани дългосрочни договори с централите. В предни години сме плащали загубите по същите тези договори. А сега има печалби и те трябва да се върнат обратно при потребителите. Иначе не е честно – загубите да са за домакинствата, а печалбите да отиват в НЕК. По интересен е въпросът с природния газ, там не сме производител, а вносител.

Очевидна е неравнопоставеността между потребителите на ток и газ.

- Помня как преди доста години обсъждахме проект за газопровод с Гърция. И много хора, включително от газовия сектор твърдяха, че от това полза няма. Чак сега се доказа, че ако той беше построен навреме – по договор през април 2021 г. - той щеше да се е изплатил само за половин година и вече да сме на печалба. И 1 млрд. загуби за икономиката да бъдат избегнати.

Винаги е по-добре да си на пазара, отколкото в ръцете на монополиста.

- Точно така. И това е по-интересният дългосрочен структурен проблем – да сме свързани с всички съседни страни и източници на газ. Сега върви процедура за увеличение на капацитета на проекта TAP&TANAP, свързан с азерския газ. Въпросът е дали ние ще участваме в тази процедура.

На зависимости или на недалновидност отдавате цялата ни газова подчиненост на „Газпром“ по време на предишното управление?

- Убеден съм, че българският газов сектор е под зависимост, той си е обучаван там, работил е със същите хора. Известно е, че „Булгартрансгаз“ получи сериозна глоба от ЕК, която сега обжалва, точно заради това – че един пазарен играч иска да използва газоповода и хранилището и не му се позволява, в интерес на други конкуренти. Добре, че сме в ЕС и можем да се оплачем на някой извън нашите превзети институции. Между другото самата борса на ток беше създадена под натиск на ЕК, за да се изкарат наяве нещата, които се случваха под масата.

И пътната карта на „Турски поток“ внезапно изчезва.

- Именно. Но не трябва да мислим, че само в България има съпротива. С Румъния построихме интерконектор, но те избягват да го направят двупосочен и само ние можем да пращаме газ към тях – искат да запазят собствения си евтин газ за себе си. ЕК съди и глобява и тях.

Не са малко експертите, които смятат, че газът не влиза в дългосрочните перспективи на зелената европейска икономика, а води до монополни отношения и геополитически щети за ЕС.

- Да. Преди да открият шистовия газ, в САЩ имаше голям дебат за външните газови зависимости. А Европа през последните няколко десетилетия разбра на няколко пъти какво е да ти врътнат кранчето. Казусът е проблем и на националната сигурност. Най-добре е да работим със собствени ресурси.

Собствените ресурси имат две опции у нас – архаична, с въглищата и футуристична, с възобновяемите източници, където сме силно изостанали.

- Има и различна теза. ВЕИ-тата сега са скъпи, защото са нова технология. Но с времето бързо поевтиняват. Тоест, колкото повече забавим инвестициите в новия метод, толкова по-евтино ще го купим. А имаме и вътрешни ресурси в това отношение. Като геотермалните води за отопление, например.

Икономически или нормативни са пречките?

- Икономическите проблеми „Газпром“ ни ги реши. В момента природният газ е толкова скъп, че всяка друга енергия е по-евтина. Големите потребители на енергия вече се оглеждат за оферти за собствени ВЕИ централи. Да изгладят поне пиковото дневно потребление с фотоволтаици. При построяване на такава централа, разходът е еднократен, а после 20 г. ползваш собствена енергия и не зависиш нито от „Газпром“, нито от пазарни скокове. До миналата година това присъстваше главно в научната фантастика, защото и токът, и газът бяха евтини. Сега всичко се промени. Само трябва да ограничим бюрократичните пречки. Така „Газпром“ отприщи енергийната революция.

Ако погледнем към идеите на Бюджет' 2022, съгласявате ли се с тези ваши колеги, които съзират там тенденция за засилване на преразпределението през държавата?

- Ако тръгнем от онова, което предложи служебното правителство, този бюджет беше остарял още преди да бъде публикуван. Ситуацията и инфлацията се променят с висока скорост. Както и нещата на пазара на труда, а също и в енергийния сектор. В „служебния“ бюджет нито една прогноза не е вярна. Всъщност стана добре, че приемането на бюджета се отложи. За да залегне на реални индикатори. А не да вдигне заплатите с 5% и инфлацията да ги изяде за два месеца.

По всичко личи, че пари има достатъчно, следователно, според бивш зам.-министър на финансите, дефицит едва ли трябва да има. Но правителството се готви да заложи дефицит от 4-5 процента. Как оценявате този подход?

- Пари в бюджета има толкова много, че правителството не може да ги похарчи. В края на миналата година управляващите оставиха 3 млрд. лв. за следващата година. За мен идеите за висок дефицит в Бюджет 2022 са учудващи. Въпреки, че задълго нямахме редовно правителство, икономиката се развива добре. Оказа се, че политическата нестабилност не пречи, даже помага – разръчква ситуацията, пластовете се разместват. Дори си мисля, че новата власт сега има повече стимул за реформи, понеже не е еднолична. Няма го приспивното успокоение и сигурността на големия победител. И това е положително. Ако не направиш нещо днес и утре, може и да не останеш на власт.

Вицепремиерът Василев подчерта, че реформите ще започнат след шест месеца. В този смисъл ще се наложи ли актуализация на Бюджет 2022 в средата на годината?

- Изглежда, че натам отиват нещата. Заявленията са, че бюджетът, който ще бъде приет сега, ще бъде технически бюджет – да вървят разплащанията, без да се включват големите промени. Но това също не е лошо. Дълго време живяхме с идеологемата, че трябва да пазим бюджета и актуализация не трябва да има, дори светът да се продъни. Но това беше в периоди, когато бяхме на ръба на фалита. Сега не е така, вече ни възприемат като по-нормална страна, където известно политическо напрежение не води до срив, както през 1996-97 година. Дори в разгара на най-голямата политическа криза през миналата година ни вдигнаха оценката по кредитния рейтинг.

Привърженик ли сте на диференцираното ДДС, като инструмент за сваляне на цените? Чуват се идеи при храните този данък да падне на 9%, но пък опитът с намаляването му в ресторантьорския бизнес показа, че потребителят не спечели нищо от това.

- Абсолютно. В съседна Румъния намалиха ДДС точно на храните и цените продължиха да поскъпват. Това е облекчение за бизнеса, а не за крайния потребител. Целта е да имаме по-високи доходи.

Разговора води: Емил Янев

Facebook logo
Бъдете с нас и във