Банкеръ Daily

Позиции

Погрешният подход към "японизацията"

Страхът от рецесия обзема за пореден път пазарите, но повечето инвеститори и анализатори са обезпокоени от по-дълбок и по-значим структурен обрат: че световната икономика върви към феномен, наречен "японизация". Това е термин, който икономистите използват, за да опишат почти 30-годишната битка на Страната на изгряващото слънце с дефлацията и анемичния растеж, характеризиращ се с прекомерни, но неефективни монетарни стимули, свалящи доходността на облигациите дори в условията на балонообразно раздуващо се дългово бреме.

Анализаторите отдавна се опасяват, че Европа "ще прихване" подобна болест, но таят надежди тази съдба да не сполети и САЩ, които имат по-добра демографска структура, по-динамична икономика и по-силно следкризисно възстановяване. И отвъд Атлантика обаче инфлацията е упорито ниска, ефектът от данъчните стимули избледнява, а Федералният резерв започна да понижава лихвените проценти за първи път след края на финансовата криза - все признаци, че Америка започва да прилича на Япония. Допълнителен стрес нагнетяват търговските войни и санкции на американците, което крие сериозна заплаха, че японизацията може да плъзне по целия свят. 

Страхът от този азиатски феномен за пореден път притиска паричните стратези да задействат допълнителни монетарни стимули. А те, според Ричард Ку - главен икономист в института за проучвания "Номура" - са провокирани от погрешни причини. Ку посочва, че продължителните периоди на слаб растеж и на ниска инфлация, които битуват в Япония от 1990-а и в останалия западен свят - от 2008-а, са причинени от липсата на кредитополучатели, а не от недостига на кредитори. Но монетарната политика, която контролира наличието на финансиране, не работи добре когато няма апетит за заеми. 

Търсенето на кредити в Япония изчезва след като през 1990-а раздутите цени на активите тръгват стремително надолу. По време на този процес цените на търговските имоти падат почти с 90% на територията на страната и се връщат към равнищата си от 1973-а, разрушавайки финансовото здраве на всички, посмели да изтеглят заеми, за да купят недвижима собственост, както и на онези, използвали последната като залог за кредитите. На фона на пасивите отпреди 1990-а, срещу които не стояха активи, милиони длъжници започнаха да погасяват задълженията си, за да облекчат прекомерното дългово бреме дори при нулеви или отрицателни лихви - пътуване, продължило почти две десетилетия.

Възстановяването на финансовата стабилност е задължителна и за домакинствата и за бизнеса. Но когато всеки го прави по едно и също време, изчезват не само кандидатите за заеми, колабира и икономиката. Защото на национално равнище, ако някой спестява, включително за да погаси задълженията си, друг трябва да тегли кредити и да харчи пари, за да движи стопанството. В нормалната икономика лихвените проценти се компенсират в повечето случаи с помощта на централната банка, за да се гарантира, че всички средства са наети и похарчени. Например, когато стопанството е силно, с прекалено много длъжници в сравнение със спестителите, лихвените проценти се повишават, за да обезкуражат някои кандидати за заеми. При липса на достатъчно заявки за кредити се случва обратното. Когато голяма част от частния сектор е прекалено обременен от огромен дълг и не се теглят нови заеми, неизползваните спестявания, затлачили финансовия сектор, се превръщат в теч в потока от доходи и тласкат икономиката в дефлационна спирала, наречена балансова рецесия.

По време на Великата депресия, когато за последен път на този тип рецесия е позволено да продължи безконтролно, САЩ губят от 1929-а до 1933-а 46% от номиналния си БВП. За сравнение, Япония понася след 1990-а три пъти по-големи балансови щети като процент от БВП, отколкото Америка в началото на 30-е години на ХХ век. Но вместо да се свие с 46%, японският БВП както в номинални така и в реални единици никога не е падал под върховите стойности на ценовия балон и равнището на безработицата в страната никога не надхвърля 5.5 процента. Това магическо постижение пред лицето на масовото обезкръвяване на частния сектор става възможно благодарение на правителството, теглещо заеми и харчещо излишните частни спестявания. 

Днес безработицата в Япония е 2.3% и балансите на частния сектор са почти напълно възстановени. Бизнесът обаче все още се въздържа да тегли заеми заради травмата, нанесена по време на скоростното погасяване на задълженията отпреди 30 години. Всъщност, японците повтарят поведението на американците, принудени да върнат дълговете си по време на депресията от 30-е години на миналия век, които до края на живота си са отказвали да вземат пари назаем.

Такава дългова травма вероятно се наблюдава и в момента, посочва Ричард Ку.  Апетитът на Запада за кредити изчезва след като се спуква балона на ипотечните дългове през 2008-а, който тласка частните сектори на почти всички държави да станат огромни нетни спестители въпреки почти нулевите или отрицателни лихвени проценти. А това означава, че правителствата трябва да влязат в ролята си на длъжници от последна инстанция, за да поддържат хода на стопанствата. Бившите председатели на Федералния резерв - Бен Бърнанке и Джанет Йелън, много добре са разбирали това и са предупреждавали щатския Конгрес за опасностите от прекрачването на дълговите лимити. За съжаление, другите централни банки и правителства не са си давали сметка за заплахите от изчезването на кандидатите за заеми и продължават да настояват за фискална консолидация, с което пречат на стопанствата си да се възстановят по-бързо.

Финансирането на дефицитите не е проблем при балансовите рецесии, защото правителствата остават единствените  кредитополучатели за пенсионните фондове и за другите инвеститори, принудени да влагат пари в активи с фиксиран доход, деноминирани в националните им валути. Техният порив да пласират трупащите се спестявания в правителствени облигации свалят доходността на книжата до немислимо ниските стойности, които наблюдаваме в момента. 

Следователно, заключава Ку, правилният начин за управление на "японизацията" е да се гарантира способността на държавата да продължи да функционира като длъжник от последна инстанция, докато частният сектор е готов да тегли отново кредити. За да се случи това, би трябвало да се създаде независима комисия, която да открие публични проекти със социална значимост и с потенциал да се отплатят по-щедро от доходността на правителствените облигации, така че те да не се превърнат в бреме за бъдещите данъкоплатци. Подобни "самофинансиращи се" проекти е трудно да се открият в нормални времена. Но по време на балансови рецесии дори инвестициите с прекалено дълъг срок до падежа (каквито са проектите, насочени към предотвратяване на климатична катастрофа) ще гарантират по-висока възвръщаемост от сегашните депресирани доходи от облигациите. 

Facebook logo
Бъдете с нас и във