Банкеръ Daily

Възможности и предизвикателства пред финансовия сектор на еврозоната

Плюсовете и минусите на банките от блока на еврото

Луис де Гиндос

Заместник председателят на Европейската централна банка Луис де Гиндос откри 22-та "Финансова седмица на еврото" с реч, посветена на възможностите и предизвикателствата пред финансовия сектор на общността. Събитието, което бе открито на 18 ноември във Франкфурт и ще продължи до 22 ноември, е ежегодна конференция, посветена на сектора на финансите, застраховането и недвижимата собственост в Европа. То обхваща широк кръг от теми като икономическата и финансова стабилност на Стария континент, регулирането и интеграцията на финансовите пазари, управлението на риска, устойчивите бизнесмодели за финансовите институции, банковите преводи, разплащанията, информационните технологии във финансовите институции, валутната търговия, инвестициите, фондовете, банкирането на дребно и управлението на бизнес процесите. 

В обръщението си към аудиторията на форума господин де Гиндос акцентира върху здравословното състояние на финансовите институции от еврозоната, на предизвикателствата, пред които са изправени,  предлага и някои разсъждения за бъдещата политика.

Представяме пълния текст на речта на де Гиндос:

 

"Банките от еврозоната отчитат натрапчиво ниска рентабилност през последните години. Съвкупната доходност от акциите на сектора се понижи под 6% в периода от юни 2018-а  до  юни 2019-а. Слабият резултат е повсеместен, а  генерираната възвръщаемост  от системно значимите банки от почти 75%, е под базовите 8%, които привличат инвеститорите да държат книжата им.

Хилавата рентабилност се дължи както на циклични, така и на структурни фактори

Сегашната макрофинансова обстановка в еврозоната крие сериозни предизвикателства пред банките от общността. Наблюдаваното напоследък "омекване" на перспективата за макроикономически растеж и свързаната с него среда на ниски лихвени проценти за дълъг период от време вероятно ще продължат да потискат печалбите на кредитните институции. Много пазарни анализатори са обезпокоени от отрицателното влияние на щедрата парична политика върху чистите банкови печалби, които действително са под силен натиск. Вторачването само в този аспект обаче е подвеждащо. Защото пренебрегва първоначалния ефект от монетарната политика в подкрепа на икономическата активност. Без нея банковото кредитиране щеше да е доста по-скромно, а разходите за кредитни провизии - съществено по-високи. Тези фактори, заедно с повишението на оценките на активите, до голяма степен компенсират отрицателното въздействие на ниските лихви върху чистите лихвени приходи. В допълнение, въвеждането на двупластова система за компенсиране на отражението на отрицателните лихви върху банковите резерви ще помогне за намаляване на свързаните с тях банкови разходи.

Структурните фактори са в сърцевината на ниските банкови печалби

За банките от еврозоната основните предизвикателства произтичат от излишния капацитет на сектора. А тук  работят прекалено много банки. Повечето от тях са с ниска пазарна оценка на акциите, което ги излага на мощен натиск от конкурентите, включително и извън бранша, каквито са високотехнологичните финансови компании. Другата важна характеристика на свръхкапацитета в блока на еврото е упоритата неефективност на разходите. Банките не успяват да се възползват изцяло от големия обем на  дейностите  и разчитат на припокриващите се физически мрежи от клонове. В резултат съотношението на разходите към приходите им в момента е средно 66% - доста високо в сравнение с конкурентите им от Скандинавия и отвъд Атлантика.

Могат ли банките от еврозоната да се върнат към устойчива рентабилност и как да постигнат по-значим напредък в борбата със структурните предизвикателства и неефективните разходи?

Луис де Гиндос посочва два пътя за постигане на тази цел.

Първият е банките да настроят бизнес моделите си съобразно работната среда. Анализи на ЕЦБ показват, че най-печелившите институции са разнообразили източниците си на постъпления, подобрили са ефективността на разходите си и са инвестирали в цифрови технологии  по-големи  обеми  отколкото  конкурентите си

Вторият е консолидации чрез сливания и поглъщания, които да позволят на кредиторите да се възползват от икономиите на обединените структури и от по-широкия им обсег на дейност, което ще повиши и печалбите им. Трансграничните сливания, макар и с по-нисък шанс да редуцират разходите, ще донесат допълнителни изгоди от по-добрата диверсификация на риска и по този начин -  по-стабилни печалби. В този смисъл политиците трябва да премахнат препятствията пред трансграничните обединения и поглъщания, да популяризират по-нататъшната интеграция и да следват дневния ред за формиране на банковия  съюз.

За банките от еврозоната има и добри новини

Те са подобрили във висока степен устойчивостта си през последните години, което до голяма степен се дължи на новата регулаторна рамка. В момента те трябва да държат повече и по-високоликвиден нормативен капитал, да поддържат ликвидни буфери и да се финансират чрез стабилни източници на средства. Банките трябва да разработват планове за евентуално преструктуриране и закриване и да емитират "спасителни" дългови инструменти. Макар че тези корекции са доста амбициозни в краткосрочен план, в дългосрочен аспект те могат да укрепят устойчивостта на банковия сектор към различни шокове и да намалят вероятността от настъпване на скъпо струващи финансови кризи.

На практика банковата система на еврозоната вече отговаря на новите изисквания за високо качество на капитала и за ликвидни буфери. Но въпреки че са подобрили капиталовите си позиции през последните години, една малка част от изисквания капитал е под формата на противоциклични буфери, които отговорните органи ще могат да използват в случай на системен стрес, за да предотвратят скъпоструващо за икономиката намаляване на задлъжнялостта. Това предполага, че сегашният състав на изисквания от нормативите капитал трябва да се балансира по друг начин като се даде по-важна роля на противоцикличните буфери.

Следва...

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във