Банкеръ Daily

Позиции

Петролните шокове разоряват по-бедните нации

Развиващите се стопанства понасят най-тежко ударите от тазгодишния хаос на петролните пазари. Мнозинството от тях са силно зависими от вносната суровина и се гърчат под комбинацията от високи международни цени, слаби национални валути и конкуренцията на богатите държави, които се възстановяват от пандемията.

По-високите сметки за гориво напомпват инфлация в страните, които вече се борят с препускащите цени на храните. Тази съвкупност от неблагоприятни фактори предизвиква вълнения и протести на гражданите, които са най-сигурният начин демократичните им правителства да загубят популярност и да паднат от власт. 

Шри Ланка, Лаос, Нигерия и Аржентина са сред развиващите се пазари от Азия, Африка и Латинска Америка, където през последните седмици се извиват дълги опашки в някои бензинови и газови станции заради недостиг на горива. Много правителства са изправени пред дилемата да тушират удара от по-високите цени като увеличат субсидиите или намалят данъците - мерки, вредни за държавните финанси - или да пуснат цените да растат и да си навлекат гнева на домакинствата и бизнеса, които не могат да си позволят допълнителни разходи.    

Политически анализатори предупреждават за граждански вълнения, особено в страните, субсидиращи енергийните разходи, за да успокояват населението. Защото огромният и все по-скъп внос започва да затруднява поддържането на тези помощи.

Кризата е резултат от две сили: възстановяващото се търсене след пандемията и санкциите срещу Русия заради войната в Украйна, които рушат глобалните енергийни потоци, най-вече към Европа. Глобалният базов сорт "Брент" с доставка през август приключи търговската си сесия на 6 май с котировка 120.15 щ. долара за барел - с близо 70% над средната си цена през 2021-а. Американският лек суров петрол WTI с доставка през юли пък се установи на 119.15 долара за барел. Високите равнища бяха достигнати след като Саудитска Арабия изрази удовлетворението си от търснето, а "Голдмън Сакс груп" прогнозира недостиг на предлагане след като Китай излезе от поредните пандемични карантини.

Сред развиващите се икономики най-зле са Шри Ланка и Пакистан. 

Затъналата в дълбока икономическа криза Шри Ланка потърси помощ от Международния валутен фонд, Китай, Япония и Индия, за да плати за доставеното гориво след като вътрешното предлагане се стопи. Авиолиниите, осъществяващи пътувания до страната, пък са информирани, че трябва да носят достатъчно керосин и за обратния полет или да зареждат на друго място.

Неотдавна Коломбо започна преговори с Москва за доставка на руски суров петрол, въглища, дизел и бензин, въпреки наложените от САЩ и партньорите им санкции върху руските банки. Докараната до фалит държава е поискала руско черно злато за 73 млн. щ. долара, за да възстанови работата на единствената си петролна рафинерия, както и по-тесни връзки в енергийната сфера, съобщи енергийният министър на Шри Ланка. За спрялата да обслужва чуждестранните си задължения държава вносът на важни базови стоки и суровини вече е изключително труден и руското черно злато в момента е единствената евтина опция, въпреки че тя може да влоши дипломатическите й отношения със Запада.  

Ефектът от по-високите цени на петрола е низходяща спирала, при която сметките за внос на гориво отслабват местната валута и правят импорта още по-скъп. Рупията на Шри Ланка е паднала с почти 44% към щатския долар от началото на годината

Растящата инфлация и цени на горивата тласнаха Пакистан в подобна икономическа криза и страната поиска спасителни заеми от МВФ. Световният кредитор обаче смята, че Исламабад е повишил умишлено енергийните цени, за да си осигури кредитно споразумение. Междувременно, чуждестранните банки спряха предлагането на търговски заеми за внос на петрол. Пакистанската рупия е загубила над 11% от пазарната си оценка към зелените пари. 

За да свали напрежението, Пакистан е започнал преговори за увеличение на доставките на втечнен газ от Катар - най-големият доставчик на суровината. Пакистанското правителство е поискало по няколко допълнителни доставки всеки месец, които да започнат възможно най-скоро още през тази година, твърдят добре информирани източници. Те ще са част от съществуващия дългосрочен контракт между двете държави и не само ще помогнат на Исламабад да редуцира дефицита на гориво, но и ще изолират страната от високите колебания и скъпотията на спот-пазара. Пакистан иска също да подпише нова дългосрочна сделка за покупка на втечнен природен газ и обмисля споразумения с различни държави. 

Все още не е ясно дали Катар има свободен капацитет, за да удовлетвори молбата на Исламабад, още повече подобни искания за повече товари гориво има и от европейски и азиатски купувачи. 

В Югоизточна Азия - в Мианмар и Лаос - вече се усеща недостиг от бензин и дизел, съобщават местни медии. 

В Мианмар ограниченият достъп до щатски долари лишава купувачите от възможността да плащат за внос. В Лаос дълги опашки са се оформили пред станциите за петрол през май, защото правителството не успява да осигури достатъчно гориво от сегашните си доставчици в Тайланд и Виетнам, което е принудило управляващите да въведат режим. Министърът на промишлеността и търговията на Лаос разглежда като изгодна опция покупката на евтино черно злато от Русия, твърдят местни информационни канали.   

Сериозните отбиви от цената на руския суров петрол са атрактивни за много азиатски купувачи: през май рекордни количества руска суровина са отпътували за Индия и Китай.

Особено тежко е поразена Африка, като Кения, Сенегал, Южна Африка и дори добиващата суров петрол Нигерия съобщават за недостиг на гориво.

Авиолиниите, които обслужват някои части на Черния континент, трябва или да канцелират полети или да зареждат керосин на друго място. 

Част от проблема е, че търсенето се възстановява от пандемичните низини в развитите държави, особено с началото на летния отпускарски сезон в Северното полукълбо. Европа пък има и допълнителното главоболие да замени руските петролни доставки със суровина от други производители. По оценка на анализатори на бранша, Старият континент е най-дълбокият резервоар за попълване и развиващите се пазари нямат шанс да се преборят с него.

Гладът и режимът на ток са само началото на икономическата криза, а резултат е все по-гневни на управниците си граждани. 

За да тушират удара, някои правителства повишават субсидиите или намаляват данъците върху горивата, в повечето случиа - за сметка на държавните финанси. 

Субсидирането на бензина и дизела струва на Мексико повече от два пъти над допълнителната печалба, която производителите на суров петрол получават от по-високите котировки на черното злато, пресмятат икономисти на агенция "Блумбърг". 

Южна Африка пък е сред държавите, намалили временно данъците на горивата. Въпреки мярката, местните шофьори се оплакват от почти 80-процентно увеличение на цените на бензина и дизела от най-ниските им стойности по време на пандемията.   

Индонезия, чийто президент Сухарто подаде оставка през 1998-а след кървави протести заради разходите за гориво и инфлацията, обяви през май, че ще повиши държавните разходи с около 27 млрд. щ. долара през тази година, отчасти за да плати за 56-процентния скок на енергийните субсидии.  

Бившият президент на Пакистан Имран Хан бе свален от власт през април след като редуцира цените на горивата и впоследствие ги замрази за четири месеца, което струваше на правителството 600 млн. долара на месец - нарушение на договора за спасителното финансиране на страната от МВФ.

Високите цени и недостигът на горива не само нервират електората, но захранват и други икономически проблеми. Селските стопани не могат да си осигурят достатъчно дизел за реколтата, с което увеличават недостига на храна и инфлацията. Повишените разходи за превоз на горива качват и стойността на логистиката. А правителстата, които жертват национален доход за субсидии и понижение на цените на енергоизточниците, имат по-малко средства за други области на стопанството или трябва да вземат нови дългове точно когато започва повишението на лихвените проценти.  

Логичният изход от задънената улица е да се гарантират собствени енергийни доставки, което може да стане чрез ускорен преход от изкопаеми горива към зелена енергия съобразно регионалните условия.

Facebook logo
Бъдете с нас и във