Банкеръ Daily

Позиции

Пазарите следят промените в европейските инвестиционни банки

Събитията от 2020-а са лакмусен тест за европейските инвестиционни банки след проведената през последното десетилетие регулаторна реформа и преструктурирането на бизнес модела им, коментира за "Файненшъл таймс" Магдалена Стоклоса - шеф на европейския отдел за банкови анализи на "Моргън Стенли".

Подкрепата на централните банки бе жизнено важна за поддържането на добре работещи пазари в началото на пандемията, а правителствените интервенции помогнаха за оцеляването на икономиките. Кредитните институции пък показаха по-голяма стабилност отколкото по време на последната финансова криза.   

Ключов фактор за това постижение е начинът, по който секторът успя да отклони бизнес моделите си от т. н. "рискови складове" (държейки активи, и по този начин риск, в балансите си).

Банките занижиха активността си на капиталовите пазари, реализирайки комисионни от трансакции за клиентите и от управление на риска за тях.   

Банковите баланси се свиха, защото институциите увеличиха скоростта, с която изваждаха активи от тях (продавайки или хеджирайки кредитните експозиции). Това създаде условия за по-ефективно управление на риска на модели за "създаване и разпределение", при които банките изпълняват по-коро ролята на канали за финансиране, а не на инвеститори.    

В резултат, вместо да изчерпат капитала си и да бъдат принудени да емитират акции, каквато беше практиката при предишните кризи, европейските инвестиционни банкови институции постигнаха 27% ръст на печалбата през 2020-а. 

Банковите анализатори следят внимателно този структурен преход през последното десетилетие, в резултат на който в глобален план за всеки долар от печалбата е бил необходим по-малко капитал отколкото преди десет години.

Регулаторните реформи след финансовата криза, от своя страна, повишиха съществено капиталовите изисквания за повечето пазарни играчи. И принудиха кредиторите да се насочат към по-рентабилни операции в хода на преструктурирането на дейността си. 

Заключението на госпожа Стоклоса е, че европейските банки все още изостават след световните лидери по норма на печалбите. Но тъй като повечето от тях са приключили основните реформи на разходите, те ще продължат да ги редуцират. Освен това банките печелят и от прехода към електронна търговия и към по-стандартизирани пазари и осчетоводяване на трансакциите. В резутат анализаторите очакват печалбите от инвестиционни банкови услуги през следващия цикъл да са с 10% по-високи от предпандемичните равнища.  

В по-широк план се наблюдават мегатенденции, които ще подкрепят прехода на потоците на банковите печалби от чистия доход от кредитни лихви към комисионните.

На първо място, в Европа финансирането постепенно се преориентира от универсалните банки към капиталовите пазари. 

Този процес ще се активизира от пандемичния пакет за възстановяване и от европейската зелена сделка - амбициозните планове за бъдещи инвестиции в сфери като по-зелени технологии, 5G и изкуствен интелект и управление на данни. Всичко това изисква солидно финансиране: по оценка на Европейската комисия от 2020-а то ще е в размер на допълнителни 350 млрд. евро годишно за постигане на климатичните цели за 2030-а. По-голямата част от тези средства трябва да дойдат от капиталовите пазари.  

На второ място е наблюдаваното пренасочване на спестяванията от банковите депозити към инвестициите.

Причина са преобладаващите отрицателни лихвени проценти в Европа, които продължават да ощетяват депозантите. Универсалните банки започват да прехвърлят все по-агресивно минусовите лихви дори върху дребните вложители и се достига повратната точка в начина, по който европейците влагат спестяванията си - тенденция, която трябва да стимулира търсенето на пазарите на облигации.  

Тези два фактора ще помогнат за постепенното дистанциране на Европа от доминираното от банките кредитиране като начин на финансиране - добро решение за корпорациите и за кредитните институции. 

Пазарите на инструменти с инвестиционен рейтинг са увеличили значително обема си, но по-висок ръст се наблюдава и в секторите на високодоходните продукти и на търгуваните заеми. Дълговите книжа в момента имат 25% дял от общия микс на корпоративното финансиране в Европа срещу 15% през 2010-а, но все още са далеч под щатските 65 процента. При сегашната скорост Старият континент ще достигне 30% до 2030-а и бавно ще затваря ножицата с Новия свят.   

Цените на акциите обаче все още не съответстват на трансформираните модели и възможности европейските инвестиционни банки. Когато се сравнят оценките им с щатските конкуренти, се установява, че те са на най-ниските им за последните десет години равнища от гледна точка на съотношенията цени/счетоводна стойност. Този рабат се е разширил значително от 2015-а въпреки наблюдаваното напоследък свиване на разликата по отношение на доходността на акция.  

2021-а показва, че винаги ще съществува риск в бизнеса, дори при най-ликвидни и най-спокойни пазари. Уязвимостта на загуби в такива периоди на кризи обаче вече не е характерен белег за сектора.

През миналата година пазарните играчи подцениха по-голямата сила на банките и на противоцикличните им печалби от пазарния бизнес в смутни времена. Инвеститорите продължават да гледат на тях основно като на складове на рискови операции. Последвалите събития обаче показаха, че тези допускания трябва да се променят. Защото въпросните противоциклични печалби и значително редуцираната им зависимот от цените на активите гарантират по-високите им пазарни оценки, резюмира госпожа Стоклоса. 

Facebook logo
Бъдете с нас и във