Банкеръ Daily

Позиции

Партийното бойно поле в навечерието на битката

Повечето партии имат сериозни проблеми с избирателите, а някои страдат и от изострящи се вътрешни проблеми

Александър МАРИНОВ

 

Някой би възразил, че се готвим за демократични избори, а не за сражение, поради което военната терминология не е уместна. За зло или добро, ножът е опрял до кокала и то не само на партиите, а на обществото като цяло. Блокажът трябва да бъде преодолян по един или друг начин.

 

Ясно е, че общата ситуация на неопределеност се „затегна” дори по нашенските мащаби на забатачване на нещата. Не че всичко ще се изясни отведнъж и ще има видим напредък, но е нужно поне да има нова, по-значима стъпка в необходимата на България посока – посоката на позитивна обществена промяна. Вече е въпиюща необходимостта да се излъчи постоянно (парламентарно избрано) управление.

Към тези важни аспекти се добавя продължаващата

криза на заварената партийно-политическа система.

Повечето от досегашните играчи са в тежко положение, а някои са на прага на изчезването. Появи се и нов играч с добри (стартови) шансове. С една дума – наближава развръзката, поне на този цикъл на кризата, а залозите стават все по-високи. Накрая, имаме прецедент на съчетаване на парламентарни и президентски избори, практически неизучена и трудно предвидима комбинация, която рязко се усложни с появата на новите кандидати Анастас Герджиков и Лозан Панов.

Стана дума за залога за участниците, а той е ключов, почти жизнено важен за всички основни субекти.

ГЕРБ се напъва не само да спечели първото място (това не му носи особени ползи), а да размести пластовете, за да излезе от изолация.

„Промяната продължава” вече претендира за второто, а защо не и за първото място (ако продължи да расте със същите темпове), но все още е крайно неясна величина от гледна точка на електоралното покритие и профила на избирателите.

„Има такъв народ” ще се бори да компенсира тежките политически щети от последните месеци.

БСП и най-вече ръководството на партията трябва на всяка цена да преустанови свободното падане.

„Демократична България” е изправена пред дилемата между желанието да продължи да расте и кризисното отразяване на коварната атака, предприета чрез издигането на кандидатурата на Анастас Герджиков за президент.

При ДПС се наблюдава видима нервност и объркване поради очертаващата се загуба на привилегированите позиции на „опозиция, властваща в сянка”.

„Изправи се БГ! Ние идваме!” трябва да води битка за оцеляване на живот и смърт.

Дори за доскоро подценяваната „Възраждане” идва моментът на истината, защото ако и сега не успеят да прескочат бариерата, едва ли ще им се открие подобен шанс.    

При това положение, как се очертават

шансовете на основните играчи

на прага на кампанията? Взети поотделно, повечето партии имат сериозни главоболия с избирателите, а някои страдат и от изострящи се вътрешни проблеми. ГЕРБ са заковани като пеперуда в хербарий. Временното им първо място се дължи единствено на спада на досегашните преки конкуренти от ИТН, но е ясно, че засега не могат да добавят нова подкрепа. Планът с кандидатурата на Герджиков им даваше известни възможности да „откъртят” нещо отдясно, но бе отигран крайно некадърно, а и десните бързо осъзнаха пряката заплаха и реагираха адекватно.

"Промяната продължава" на Петков и Василев се движи добре и има всички шансове за отличен дебют, вкл. за победа на изборите. Тук голямата въпросителна е дали ще успеят да излязат от сравнително тясната (в социално и териториално отношение) база и да привлекат нов, досега неактивен електорат. Отговор на тази загадка ще получим от по-нататъшния ход на кампанията им и главно от състава на депутатските листи.

БСП се бори за третото място, но в поведението на партията се чувства умора и дори безпомощност. Голямата заплаха за социалистите идва от абсурдното провокиране на всевъзможни усложнения в отношенията с президента Радев, което може да доведе до тежки последици и за двете страни, но за ръководството на БСП те ще са унищожителни. Партията е изправена и пред традиционно болезненото през последните години нареждане на листите, усложнено допълнително от факта, че в повечето региони сигурен е единствено водачът на листата.

ИТН е изправена пред много тежка криза в самото начало на съществуването си. Липсва реално ефективен лидер на „терен”, не е ясно как ще се преодолее смразяването с останалите партии на промяната. По всяка вероятност част от електората (тези, които не са лични фенове на Трифонов) е безвъзвратно загубена и ще се отлее към по-надежден субект на промяната, главно формацията на Петков и Василев.

Предизвикателството пред „Демократична България” е коренно различно, но също много сериозно. Коалицията на практика доближава тавана на традиционния си (типичен) електорат и може да направи видима крачка напред само при преформулиране на ключови политически послания.

Трудностите в случая идват от две посоки – коварните посегателства от страна на ГЕРБ и дилемата при определяне на линията на поведение към действащия президент. Издигането на Лозан Панов блокира много ефективно „плана вълчи капан” (кандидатурата на Герджиков, която може да бъде наречена така заради фамилиите на две персони с ключова роля) и по всичко личи, че този сблъсък за дясното ще бъде безпощаден.   

Влиянието на съчетаването на президентски и парламентарни избори личи най-ясно

в предварително откроеното групиране,

което ще сложи отпечатък както върху кампанията, така и върху следизборните отношения.  

От едната страна са открито съюзилите се партии на статуквото - ГЕРБ и ДПС. За няколко дни обаче остриетата на ГЕРБ начело с Борисов изцяло провалиха легендата на Герджиков като „непартиен” кандидат и му навлякоха атаки от всички страни. ДПС пък побърза да обяви, че ще го подкрепи на втори тур, преди още да са посочили своята собствена кандидатска двойка.

От другата страна, макар и казано с много условности, са партиите, които са за промяна или най-малкото против ГЕРБ. Съотношението на обществените нагласи е определено в тяхна полза, въпреки видимите хладни отношения на БСП с останалите. Особено ако успеят да намерят приемлив език на публично общуване в периода на кампанията и по този начин да внушат надежди за последващо споразумение за управление, партиите на промяната ще получат допълнителен електорален бонус.

Взаимовръзката на двата вида избори се проявява и по линия на

противопоставянето „за Радев - против Борисов”

и обратно. Подкрепящите президента партии имат всички шансове да извлекат полза от неговия висок рейтинг, като се има предвид, че една значителна част от гласоподавателите на Радев са сравнително безразлични към партиите и могат да бъдат привлечени към някоя партия единствено от откритото позитивно отношение към него. В същото време яростните му противници неизбежно ще бъдат пакетирани като помагачи на Борисов. Не е изключено част от партийната подкрепа за Радев да остане само на думи, но подобно манкиране трудно може да бъде скрито и ще предизвика незабавно електорално наказание на двуличното вероломство.   

Всичко това обаче е само една предварителна картина преди началото на кампаниите. Предстоят пет бурни и трудно предвидими седмици, които могат да донесат (почти) всичко. 

Facebook logo
Бъдете с нас и във