Банкеръ Daily

Позиции

Пандемията даде път на нови и на претоплени идеи за по-добра икономика

Клишето от последните месеци е, че светът няма да е същият след пандемията от COVID-19. Модерните икономики пък вероятно ще се променят завинаги след отшумяването на заразата, ако някои радикални идеи си пробият път.

Повечето правителства вече се разделиха, поне временно, с ред догми - каквато е германската мания за абсолютно балансиран бюджет - за да защитя компаниите и работните места в най-дълбоката рецесия за последния век. Вашингтон изпраща по пощата чекове на гражданите си, а британската администрация взема кредити директно от "Бенк ъф Инглънд" - все немислими допреди избухването на епидемията подходи. Или, както обобщава Мария Демерцис - заместник директор на институт "Брюгел" в Брюксел - "всяка криза е възможност за преосмисляне на приоритетите, а обхватът и типът на сегашната означават, че инструментите, с които сме работили, не са достатъчни". 

Екип от експерти на агенция "Блумбърг" изброява някои от идеите, в повечето случаи - стари, преоблечени в нови дрехи - които привържениците им настояват този път да се наложат дългосрочно в практиката.

Пари срещу нищо 

Безвъзмездните държавни парични преводи станаха шокираща част от борбата срещу пораженията от COVID-19. Щатската администрация преведе по 1200 щ. долара на домакинствата с ниски и средни доходи, а Хонконг раздаде на гражданите си по 1300 щ. долара. Някои правителства временно плащат заплати на работниците от частния сектор, за да бъдат задържани на работните им места, а не да отидат на трудовите борси.

Това се е случвало и преди: Америка и Австралия пишеха чекове по време на глобалната финансова криза, а Хонконг използва подхода като временен инструмент за кратки периоди от време. Различното този път е, че срещу мярката почти няма съпротива, дори от консервативните кръгове. Което пък дава нов тласък на призивите за универсален базов доход - държавни плащания на гражданите, независимо дали работят или не. Рационалните страни: подобряване на гъвкавостта на икономиката, изкореняване на бедността и ограничаване на експлоатацията на труда.

Досегашните пилотни проекти в тази насока обаче не успяха да постигнат кой знае какво. Например, проведеният напоследък експеримент във Финландия, приключил през 2018-а, не успя да стимулира пазара на труда, каквито бяха очакванията, макар че направи хората щастливи.

Испания пък одобри преди дни (на 29 май) "минимален жизнен доход", който ще се дава на домакинства, рискуващи да попаднат под прага на бедност. Право на помощта ще имат семействата в неравностойно положение с месечна заплата на член от него под 200 евро или със среден доход на домакинството под 450 евро на човек. Общо 850 хил. семейства се очаква да се възползват от новата мярка. 

Безплатни чекове

Множество икономисти мъдруват как правителствата би трябвало да плащат за планираните щедри пакети от стимули  същевременно да покриват другите натрупани сметки. Един от радикалните варианти е просто да накарат централните си банки да емитират банкноти. Идеята, позната като "пари от хеликоптер", се подкрепя от ред групи от застъпници като неправителствената организация Positive Money, както и от някои икономисти. Официални представители на Европейската централна банка са заявявали нееднократно, че не са обмисляли подобни мерки.

Тясна връзка с горната теза има Модерната монетарна теория (ММТ), според която правителствата могат да работят с бюджетни дефицити, за да осъществят политиките си (примерно пълна заетост) без да увеличават данъците или дори без да емитират облигации, за да финансират недостига. Това харчене трябва да спре само ако се натрупа прекалено висока инфлация.

Професор Стефани Келтън от нюйоркския държавен университет в Стоуни Брук - известен пропагандатор да ММТ - смята, че САЩ трябва да харчат много повече отколкото са данъчните им постъпления по време на кризата. Икономисти на "Пикте уелт мениджмънт" - един от водещите европейски мениджъри на активи и на лични състояния - пък вече съзират следи от ММТ в американския отговор на стопанския спад от пандемията. 

Друга идея са "безсрочните облигации" (perpetual bonds), чиито главници никога не се погасяват, но по тях се правят твърди лихвени плащания "за вечни времена". Тя се лансира от политици в Италия и Испания. Ултралевите сили в Европа пък призовават ЕЦБ да купува неограничени количества облигации и впоследствие да опрощава задължения. 

Подобна монетанизация е незаконна в Европейския съюз и на други места по света и е забранена от специални правни норми заради опасения от хиперинфлация. Някои по-щадящи форми обаче набират подкрепа. Икономисти смятат, че ЕЦБ би могла да купува частни заеми на компании и да удължава сроковете им до падежа в рамките на няколко десетилетия. За Япония, например, се твърди, че вече прави точно това. 

Дайте да работим

Ако публичните средства се смятат за политически инструмент, то работните места са популярна цел. Дългосрочната безработица може да доведе до т. нар. "хистерезис" - загуба на умения, която отслабва икономическия потенциал. Гарантирането на заетостта е популярно сред някои американски демократи, особено на фона на мрачните прогнози за младите хора, като правителството се смята за работодател от последна инстанция.

Пандемията показа също как някои работни позиции, които са жизнено важни за справянето с кризата - като чистачи, детегледачи и персонал за зареждане на рафтовете на супермаркетите - са сред най-зле платените. И макар че здравните работници получават аплодисменти от гражданите в много населени места, това не означава, че възнагражденията им се повишават.  

В другия край на скалата на заплащания пък, според социалния антрополог Дейвид Гребер, много от най-скъпо  платените субекти не вършат никаква реална работа.  

Да изядем богатите

За онези, които се надяват да се платят огромната цена на рецесията и същевременно да решат социалните дисбаланси, отговорът е "да се погнат богаташите". Перу, например, планира налог, който ще доведе до по-голяма "солидарност" на гражданите. Германският финансов министър Олаф Шолц пък лансира идеята за допълнително облагане на най-заможните след кризата.  

Френският икономист Тома Пикети, който доби популярност с теорията си, че модерният капитализъм облагодетелства по правило богаташите, посочва, че Германия и Япония са въвели значителен данък богатство след втората световна война. 

Кризата насочи прожекторите и към интернет компаниите от категорията на "Фейсбук" и "Амазон", които и без това са в полезрението на правителствата за ниските данъци, които плащат. В момента пък те отново се смятат за "победители" от наложените мерки за физическа и социална дистанция.  

ЕК е заложила в новия си Фонд за възстановяване за 750 млрд. евро и план за данъчно облагане на дигиталните гиганти, ако не може да се намери глобално решение на кризата. И други компании също не са "имунизирани" - супермаркетите и производители на хранителни продукти с голяма трайност също се причисляват към спечелилите от разпространението на COVID-19. Анкета на YouGov показва, че мнозинството участници във Великобритания подкрепят данък върху "допълнителните печалби".   

Да се "окопаем" у дома

Международният търговски оборот може да падне с 30% през тази година заради коронавируса, сочат прогнози на Световната търговска организация. За някои недостигът на медицинско оборудване и консумативи и очевидната нестабилност на снабдителните вериги са доказателство, че продължилата с десетилетия глобализация е отишла твърде далеч и е дошло време за по-голямо "самозадоволяване".  

Доналд Тръмп използва президентския си мандат в атаки срещу глобалната търговия, Великобритания избра да напусне Европейския съюз - най-големият общ пазар в света. Тези тенденции изглежда ще продължат. Самият ЕС настоява за по-голяма бдителност по отношение на чуждестранните инвестиции, за да гарантира, че жизнено важни елементи от инфраструктурата на общността няма да бъдат продадени на сегашните доста паднали цени и че планът за възстановяване от пандемията цели "технически суверенитет където е необходим".    

Да забавим темпото

Докато всичките изброени по-горе идеи залагат на бързото изправяне на икономиката на крака след като заразата си отиде, едно движение настоява, че е дошло време да си поемем дъх. И че сегашната криза в действителност е експеримент от реалния живот, известен като "отрицателен растеж" (или "разтоварване") - философия за намалено потребление, което защитниците на околната среда смятат за единствения начин да се спаси планетата от климатичните промени. 

Привържениците на това схващане посочват, че хаотичното замразяване на икономиката в условията на заразата не трябва да се смята за пример на "разтоварване", а по-скоро за знак защо то е необходимо. И че създадената от вируса криза показва "нестабилността и уязвимостта" на сегашния ни начин на живот. 

Facebook logo
Бъдете с нас и във