Банкеръ Daily

Позиции

Отвратени срещу отвратителни: едно на нула на полувремето

Александър МАРИНОВ

 

Няма съмнение, че народният вот (изразен в тези условия) е нов феномен и ясно изразява желание за коренна, истинска, а не козметична промяна. Всички партии на статуквото (или свързвани с него в обществените представи) претърпяха чувствителни щети. Усилията на управляващите да прогонят възможно най-много българи далеч от изборните секции не дадоха желания резултат. Въпреки твърденията на някои „анализатори”, истинската политика, а не плашилата на пандемията реши изхода от изборите и ще обуславя предстоящите важни промени.  

 

По същество бяхме свидетели на потвърждение и продължение на политическия и моралния дух на протестите от миналата година. Не видяхме феерично разрушаване на банкянската Бастилия, но за разлика от 2013 г. надигналото се срещу корумпираните елити гражданство успя да направи

реален пробив в системата.

Как и в какви срокове настъплението ще бъде развито, предстои да видим.

Важно е да бъдат направени първи, малки, но решителни стъпки за демонтиране на скелета на модела, който години наред пазеше властта на мутроолигархията чрез измами, заплахи и внушаване на отвращение към политиката. Ако при тези ненормални условия, при неистовите усилия на властите за създаване на хаос, при масирания контролиран вот, се получи въпросният пробив, можем само да си представяме какво би станало в относително честни избори.     

Събитията от последната година, логично довели до резултатите от 4 април, изискват задълбочен и добросъвестен анализ. Да подчертаем – наистина научен анализ, а не

псевдоекспертен слугинаж,

който меркантилно обслужва теснопартийни (и то криворазбрани) интереси. Този анализ трябва да открои необходимите неотложни мерки за възстановяване на демократичната държавност, преди всичко чрез създаване на условия за пълноценно изразяване на истинската воля на върховния суверен.

Добросъвестният, безпристрастен анализ е нужен на всички. На първо място - на държавните институции и пряко отговорните за провеждането на изборите органи, които сега носят дамгата на позора.

Партиите (спечелили, загубили и зараждащи се) също би трябвало да извлекат поуки, най-вече - от какво

задължително трябва да се откажат,

ако искат занапред да получат доверие и признание от обществото.

Накрая - моралното и професионално падение на преобладаващата част от медиите и „говорителите-експертите” трябва да стане повод за решително оздравяване на тази част от публичния живот.

Като начало на сериозната аналитична дискусия можем да издигнем няколко тези. Първата, особено важна за по-нататъшния ход на промените е, незабавни решителни корекции в изборното законодателство и изборната администрация. Всеки нормален човек разбира, че по този начин да се правят избори в третото десетилетие на 21-и век, в страна от Европейския съюз, е недопустимо. Опитите за користна употреба на

електоралната инфраструктура на демокрацията

следва да бъдат пресечени безкомпромисно и принципно. Най-гнилите места са добре диагностицирани, както и инструментите за умишленото им „заразяване”. 

Редица европейски страни през последните месеци дадоха ясен пример, как е напълно възможно да се организират и проведат избори в условията на пандемични ограничения. Няма нужда да откриваме топлата вода, приложимите решения са ясни и трябва само да бъдат въведени от новото Народно събрание. Въпреки съпротивата на статуквото, изгледите за консолидиране на мнозинство в името на тази промяна са реалистични. В същото време е необходимо да се поставят на обществена дискусия някои изискващи повече време и усилия реформи, като активната регистрация на избирателите и въвеждане на работещи инструменти за дистанционно гласуване.

Втората необходима стъпка – която е възможна само чрез единодействие на партиите и гражданите, борещи се за промяна – е безкомпромисно

оздравяване на медийно-експертната среда.

Нужна е нулева толерантност към всички, които съзнателно и с користни подбуди се стараеха да заблуждават и манипулират общественото мнение. Става дума не само за псевдо-агенции от рода на барометри, термометри и регометри, които хвърляха в пространството очевидно фабрикувани „данни от изследвания”.

Професионалните общности и асоциации трябва да вземат отношение към поведението на титуловани особи, които обикаляха медиите и внушаваха изцяло необосновани, изсмукани от пръстите „анализи” и „прогнози”, по случайност в полза на досегашните управляващи. Ако тези общности не са в състояние да въведат и приложат строг кодекс на професионална етика, те са ненужни и е необходимо да бъдат заменени от асоциации, каквито съществуват в нормалните демократични държави. Свободата на научна преценка е неразривно свързана с отговорността на експерта за безпристрастността и доказателствената база на публично изразените му тези. А който не желае да спазва тези стандарти, да хвърля научната мантия и да надява униформата на партийните пиар звена.

На трето място, в сложната следизборна обстановка всяка фаза от политическия процес, вкл. конституционната процедура на конституиране на новото Народно събрание и опитите за съставяне на правителство, трябва да бъдат

напълно открити, прозрачни и честни.

Ако искаме истинска промяна, тя не бива да започва с неясноти, недомлъвки и задкулисни пазарлъци. Новото начало винаги е заредено с важна символика, дори усилията нещата да се правят по новому първоначално да не носят най-добрите практически резултати.

Тези задължителни рамки на усилията за промяна – ако те са наистина добросъвестни – хвърлят допълнителна яснота върху най-дискутираната от нощта на изборите насетне тема. А именно,  в състояние ли ще бъде новоизбраният парламент да излъчи правителство, и ако да – какво. Противно на някои внушения, на обществото е необходимо не какво да е ново правителство и не на всяка цена.

Най-важно е да се спазят поетите пред избирателите в хода на предизборната кампания политически и морални ангажименти на партиите. В случая по-важен е духът („за какво” и „против какво”), а не буквата („с кого” или „срещу кого”), въпреки че в повечето възможни ситуации тези две неща съвпадат. Оттук веднага можем да изключим формирането на правителство с мандат на ГЕРБ (независимо от формулата и състава му). Ако допуснем, че процедурата стигне до трети мандат, също толкова невъзможно изглежда излъчване на кабинет при хипотетично упълномощаване на БСП и ДПС.

Следователно,

излъчване на правителство от новия парламент

– без да бъдат нарушени поетите пред избирателите ангажименти – е теоретично възможно само във втория мандат (на „Има такъв народ”) и в хипотетичен трети мандат на „Демократична България” или „Изправи се!Мутри вън”. И в двата варианта формирането на правителство ще бъде осъществимо с пряка или косвена подкрепа на някоя от досегашните парламентарни сили (тъй като гласовете на новите формации не стигат). Най-логично и политически приемливо е тази подкрепа да дойде от БСП, поне ако отчитаме декларациите след изборите.

Поради конфигурацията на подкрепящото мнозинство такова правителство по неизбежност ще бъде програмно, т.е. с ясно определени и проверими цели и (непродължителен) хоризонт на дейност. Основната му задача (освен по-добро управление на ковид-кризата) би трябвало да бъде гарантиране на условия за нормално демократично волеизявление на върховния суверен в следващите избори.

Ако тези условия не бъдат изпълними (което е напълно възможно), логичната и почтена развръзка е ясна – саморазпускане на парламента, назначаване на служебно правителство от президента и нови избори през лятото или в началото на есента. 

Facebook logo
Бъдете с нас и във