Банкеръ Weekly

Позиции

Отрицателните лихви са инструмент, а не подарък

Съединените щати трябва "да приемат подаръка" на отрицателните лихви, препоръча в "Туитър"  Доналд Тръмп в средата на май. Той е  отколешен пропагандатор на евтините пари. Негативните лихвени проценти обаче са индикатор за сериозни слабости на икономиката и имат болезнени странични ефекти върху пенсионните фондове и другите инвеститори, върху банките и върху застрахователите.

 

Отпращането на лихвите на  отрицателна територия трябва да се съхрани като инструмент на паричната политика на централните банки в екстремни условия. Но в никакъв случай не трябва да се посреща с аплодисменти или да се приема като някакъв подарък.      

След като Европейската централна банка започна експеримента си с негативни лихви през 2014-а, а "Бенк ъф Джъпен" я последва през 2016-а, инвеститорите в лихвени фючърсни контракти вече умуват върху  вероятността същото да се случи и във Великобритания, и в Америка.

По-близо до това решение изглеждат банкерите от  Острова, особено след като британското правителство продаде на 20 май облигации с негативна доходност за първи път в историята. Събитието до голяма степен бе предопределено от настъплението на COVID-19, което задълбочи и несигурността, съпътстваща буксуващите търговски преговори по отделянето на Великобритания от Европейския съюз. Да не говорим за ниската инфлация, която през април падна до 0.8%, а жилищните цени се стопиха с 1.7% през май - най-мощният срив от февруари 2009-а насам, заради редуцираното от пандемията потребление. 

"Бенк ъф Инглънд" обяви официално, че опцията за свалянето на базовите лихвени проценти под нулата "се обсъжда активно. Подобен проблем има  и в Нова Зеландия. В САЩ пазарът допуска  такава  възможност за идната година. 

Шестгодишният опит на европейците

показва, че отрицателните лихви не са довели до катастрофални последици, поне засега. Всъщност, критиците на тази политика предупреждават, че може да се стигне до "обратно лихвено равнище", под което лихвите престават да стимулират икономиката и започват да работят срещу нея.

Опасността за банките е, че няма да печелят от заемите, които отпускат; за депозантите - че просто ще са на загуба, за обикновените хора - че ще започнат да трупат пари в брой. 

Тези тревоги се оказаха преувеличени. Действително, при старта на отрицателната лихвена политика се наблюдава скок на продажбите на сейфове в Германия. Впоследствие обаче страстите се охлаждат, кредитирането се възстановява, а до избухването на пандемията от COVID-19 се наблюдаваше увеличение на заетостта,  спад на безработицата и изтеглянето на еврозоната от потенциална дефлационна спирала.    

Разбира се,

отрицателните лихви носят със себе си

всички слабости на по-щедрата парична политика: увеличават икономическото неравенство и окуражават бизнеса и домакинствата да трупат повече задължения. А ниската доходност на облигациите предразполага към поемане  на по-голям риск.  

Във всички случаи обаче подходящите фискални мерки на правителствата биха имали много по-голям ефект от политиката на отрицателни лихвени проценти. 

 

 


Недоволството на банкерите


Съвсем основателно  най-активните критици на негативните лихви са членовете на финансовата общност.

За Хув ван Стеенис - председател на Комитета за стабилно финансиране на "Ю Би Ес", по три причини свалянето на лихвените проценти под нула е по-скоро нежелателен и ненужен експеримент за пазарите.

Първо - няма категорични  доказателства, че политиката на негативни лихви генерира растеж или инфлация.

Няколко публикувани през последните месеци анализи показват, че

ниските лихви са в корелация с ниска инфлация.

Вероятно, защото потребителите очакват по-нататъшен спад на цените, а не поскъпване. Под въпрос е и съждението, че отрицателните лихви оказват влияние върху инфлацията чрез  валутните курсове.

Както е известно, в общия случай ниските лихвени доходи правят паричните единици по-непривлекателни и свалят котировките им, което би следвало да генерира инфлационен натиск. Това обаче не се случва. 

Второ - минусовите лихви влошават рентабилността на банките и ограничават възможностите им да отпускат достатъчно количество кредити, точно когато стабилността на банковата система е особено необходима.

"Страничен ефект" на отрицателната лихвена стратегия е, че тя

може да отслаби жизнено важните пазари за краткосрочен дълг.

Рискът е особено висок за САЩ, чиято пазарна ниша от парични фондове, оценявана на 5 трлн. щ. долара, беше спасителен пояс по време на финансовата криза през  2008-а.  

За да се преодолеят тези предизвикателства  са наложителни значителни промени в регулацията, които да понижат опасните последствия за банките и за паричните фондове. А това отнема доста време. Например, ЕЦБ се колеба цели пет години, преди да въведе система от лихвени слоеве, за да изключи част от "наднормените" резерви на кредитните институции от негативното олихвяване. 

Третата причина е съществуващата точка на пречупване - когато политиката на минусови лихви нанася повече поражения, отколкото ползи. 

Според икономистите Маркус Брунермайер и Ян Коби, това

"реверсивно лихвено равнище"

варира съобразно особеностите на всяка банкова система.

И същевременно се променя с течение на времето така, че централните банкери са длъжни да пипат внимателно. А всеки инструмент, който изисква подобни екстремни грижи, не е особено подходящ в извънредни условия.   

Във всички случаи обаче, ако в резултат от пандемията има продължителна рецесия, всички мерки за увеличение на агрегатното парично предлагане ще останат на масата. Особено, ако фискалната подкрепа не е достатъчна или пък публичните дългове нараснат до невъзможни за обслужването им равнища.  

Историята ни учи, че тежките рецесии изискват понижение на лихвите с 3 до 6 процента. Което означава, че големите централни банки са изчерпали потенциала на този инструмент.  

От една страна, проучване на Банката за международни разплащания обръща внимание, че платежоспособността на застрахователите и на пенсионните фондове е много по-застрашена от тази на банките при сценарий на много ниски лихви за много дълги периоди от време.

Просто, защото повечето дружества следват

инвестиционната "стратегия на щангите",

т.е. правителствени облигации - от едната страна, и голяма експозиция в по-рисков корпоративен дълг - от другата. И двата вида активи обаче могат да попаднат под натиск в условията на отрицателни лихви.   

Трябва да се отчита и прехваленият фактор за намалението на употребата на кеш и пренасочването на средства към инвестиции и потребление. Привържениците на негативните лихви твърдят, че това може да се случи, ако те слязат под минус един процент. Просто, защото парите в брой, очертаващи де факто ограничителната нулева линия между положителните и отрицателните лихвени доходи, няма да могат да се трупат в огромни количества, изискващи разходи за съхранението им.

Засега обаче сериозна редукция на кешовите транзакции не се наблюдава. Надеждата е, че COVID-19 ще активизира прехода

от касови към безконтактни разплащания

и търговия онлайн, при които негативните лихви ще могат да се прилагат с по-нисък риск върху сметките на бизнеса и на физическите лица. Това е още едно сериозно основание, което кара инвеститорите да странят от банковия сектор и от което ще пострадат най-тежко по-малките банки.  

Очевидно, дебатът за негативните лихви ще продължи. И, ако паричните стратези пренебрегнат произтичащите от тях рискове, централните банкери по-скоро ще вредят, отколкото да помагат.

Facebook logo
Бъдете с нас и във