Банкеръ Daily

Позиции

Отрицателните лихви не са универсален лек

Отрицателните лихви не могат да спасят задлъжнелите стопанства. Такава е позицията на Жак дьо Ларозиер - бивш управляващ директор на МВФ и председател на "Банк дьо Франс" от 1987-а до 1993-а, публикувана на 20 юли във "Файненшъл таймс". 

 

Могат ли да бъдат елиминирани лихвените проценти, за да се предотврати обслужването на впечатляващия дълг, пита господин Ларозиер. Кризата COVID-19, подсилена от последствията от прекалено щедрата парична политика за твърде продължителен период от време, претовари икономиките с дългове. 

За справяне с това положение, при което публичната задлъжнялост счупи всичките мирновременни рекорди, някои натискат да се монетаризират дълговете като централните банки купуват нови облигационни емисии и свалят лихвените проценти под нулата. При това, без да се съобразяват с историческия опит, сочещ, че преструктурирането на задълженията се е доказало като най-ефикасният начин за справяне с дългово бреме, което не може да се обслужва.   

В контекста на икономическа депресия, ниска инфлация и нулеви лихви, централните банки, естествено, не могат да постигнат реални отрицателни лихвени проценти. Вместо те биха имали известен успех като въведат целенасочено негативни лихвени равнища. След което монетарната политика да поеме отново традиционната си водеща роля, защото вече ще може да възпроизведе отрицателни лихвени проценти въпреки липсата на инфлация. 

Привържениците на този подход признават някои от слабостите му.

Първата е ликвидният капан 

Когато лихвите са отрицателни, инвеститорите по-скоро са склонни да избягват облигациите заради "данъка" на тази негативна лихвена политика. Едно от последствията е акумулирането на спестявания в ликвидни активи като пари в брой или краткосрочни сметки. Което в никакъв случай не помага за стимулирането на продуктивни инвестиции. 

Радетелите на отрицателните лихви предлагат решение на проблема - да се извадят от обращение банкнотите с големи номинали и да се принудят банките да прехвърлят пълната цена на негативните лихвени проценти върху депозантите си. 

Въпросът е ще бъдат ли склонни хората да поемат по-голямата част от разходите за излизане от кризата?

Отговорът е - по-скоро не. Това ще създаде огромни икономически и политически проблеми в държави като Франция например, където спестяванията на домакинствата традиционно финансират окобо 85% от националните инвестиции.  

На второ място е рискът от инфлация

В дългосрочен план всяка противорецесионна парична политика трябва да елиминира разликата между потенциален растеж и съществуващите депресионни нива на подем чрез печатане на пари. В наше време рискът от инфлация се смята за нереален предвид обхвата на кризата от COVID-19, бавното възстановяване и ред структурни сили като възрастта на населението, безработицата и технологичният прогрес. И дори инфлацията да се завърне, ще има време да се обърне посоката и светът да посегне към по-традиционни монетарни стратегии.   

Учудващо, подобни предложения, предназначени да елиминират някои икономически фундаменти, по-специално цената на спестяванията, не отчитат основният въпрос: стойността на парите. Платежните средства се основават единствено на доверие. И рискът то да бъде загубено ще скочи, ако оторизираните органи се превърнат просто в доставчици на неограничени количества суровини и избягат от отговорността да пазят стабилността. Нещо повече, система, позволяваща перманентна и неограничена задлъжнялост, независимо от кредитния рейтинг на длъжниците, създава сериозни морални и политически проблеми, защото тя национализира риска и отгворността.  

Негативните лихвени проценти вредят и на продуктивните инвестиции

Те окуражават компаниите да теглят евтини заеми и с парите от тях да изкупуват обратно акции вместо да инвестират в производството; помагат на докарани до фалит фирми да оцеляват, с което се намалява производителността на цялата икономика; насърчават ценови балони в различни класове активи; прикриват разликата между печеливши и нерентабилни дейности; не разграничават добрите от проблемните длъжници.  

Стопанство, в което лихвените проценти се задържат отрицателни с десетилетия няма да вдъхнат доверие на предприемачите и парадоксално ще предизвикат повече предохранителни спестявания. 

Монетанизацията на правителствен дълг - по-голямата част от който ще се окаже в балансите на централните банки - ще доведе също до пълзяща национализация на икономиките и ще задуши печелившите икономически дейности. 

Всеки знае как прекалените количества дълг могат да доведат до кризи. Просто защото плаща цената на подобни явления от десетилетия. Днес отрицателните лихвени проценти дават огромни възможности за "кредитни наводнения" за правителства и за частния сектор. Те са източник на финансова нестабилност и помагат за създаването на балони за различни класове активи.   

За господин Ларозиер по-правилният политически отговор на съществуващата свръх-задлъжнялост е да се осъществи, където е необходимо, преструктуриране на задълженията съобразно пазарните приоритети и колективния дух. Да се контролират изкъсо публичните бюджети като се дава приоритет на бъдещите разходи за сектори като образование, здравеопазване и научни изследвания. И накрая - да се направят дълго отлаганите структурни реформи, които единствено могат да доведат до здраво, стабилно и по-добро бъдеще. 

Малко по-различен поглед върху лихвената политика предлага проучване на трима изследователи от израелския университет "Бен Гурион", публикувано в списанието за поведенческа и експериментална икономика (Journal of Behavioral and Experimental Economics). То показва, че

нулевите лихвени проценти ще са по-ефективен инструмент за централните банки да накарат индивидите да теглят заеми и да правят по-рискови инвестиции отколкото отрицателните.

Това е първият по рода си анализ на влиянието на негативните лихви върху поведението, твърди един от авторите - Лиор Давид-Пур, който оглавява и отдела за управление на дълга в израелското министерство на финансите.  

Заключенията на експертите могат да дадат глътка въздух на паричните стратези по света да спрат с лихвените упражнения и да се замислят трябва ли да свалят лихвите под нулата в опит да стимулират стопанствата си.  

Един от най-важните изводи на анализа е, че понижението на лихвите от 1% до 0% насърчава много по-активно хората да поемат риск и да теглят заеми, докато слизането под нулата има обратен ефект, като задлъжнялостта намалява.

Давид-Пур отдава тези резултати на няколко фактора: психологическото значение на вододела 0% и фактът, че отрицателните лихвени проценти, при които банките плащата на индивидите, за да теглят заеми, могат да предизвикат бягство от риска.  

Проучването на израелските учени дава отговори на точещия се от години дебат доколко ефективни са отрицателните лихвени проценти в условията на забавящ се растеж и слаба инфлация. Доста централни банки, включително ЕЦБ, са свалили ключовите си лихви под нулата. Подобна мярка обмисля и Федералният резерв, като фючърсните контракти по федералните фондове са отчели вероятност това да се случи в средата на 2021-а, въпреки колебанията на американските централни банкери. 

Facebook logo
Бъдете с нас и във