Банкеръ Daily

Позиции

Откритостта няма (разумна) политическа алтернатива

Александър МАРИНОВ

Победителите в изборите избраха нетрадиционен подход към преговорите за съставяне на правителство и с това предизвикаха разнопосочни реакции – от възхищение през недоумение и подигравки до пълно отрицание. Наистина, първото преобладава, но и в него има различни нюанси.

Решението разговорите на експертно равнище да се водят открито и в реално време обикновено се определя като силен пиар-ход. Тази оценка не само е вярна, но и не би трябвало да съдържа елемент на изненада, като познаваме професионалното ниво на ръководителя на кампанията на „Продължаваме промяната”. Но по-важно е, че възприетият подход представлява не само умел комуникационен ход (акцентиращ върху едно от основните предимства на победителите), а преди всичко ключова стратегическа инициатива. По всичко личи, както потенциалните партньори, така и противниците го чувстват и именно това обяснява палитрата от реакции.

Една от най-големите слабости на политическата реклама в България е

разкъсването на базисната връзка

между форма и съдържание. Значение се отдава изключително на опаковката, без да се отчитат последиците от пренебрегването на същностните политически аспекти и перспективи на действието. Има изключения, но те са оскъдни; слава Богу, в настоящия критичен момент надделя именно подходът, основан на предпоставката, че формата е следствие на съдържанието, а не обратното. Ако липсва полезно съдържание, никакви рекламни трикове не помагат и дори имат обратен ефект, както показва трагикомичният опит на „Севда ТВ”.

В днешната ситуация „Продължаваме промяната” предложиха и наложиха формат на разговори, който най-автентично отразява основополагащите им политически ценности и принципи. Но това не означава чисто сметкаджийство. На опустошеното поле на българската партийна система, овладяна от потайни порочни сделки на всеки с всеки, откритостта е абсолютно необходима първа стъпка, без което няма как да се продължи по пътя на мъчителното оздравяване на системата. Сама по себе си публичността не е достатъчна, но без нея не може, каквито и рискове да носи. А рискове има и те са свързани преди всичко с вътрешните проблеми в останалите три партии от формата.

Към днешна дата тези рискове се възпират от

осъзнаването на азбучната истина,

че ДБ, ИТН и най-вече БСП ще си направят харакири, ако провалят съставянето на правителство. Поради това, поне до определен момент партньорите на победителите ще правят всичко възможно да не дадат основания да бъдат упрекнати в саботиране на преговорите. Тук слабото звено на веригата е социалистическата партия, която не само е пред решаващ лидерски сблъсък, но и отдавна е загубила старите умения и рефлекси да преговаря.

Между другото, ако ДБ и ИТН спазват изцяло добрия тон, „обичайният заподозрян” вече на два пъти потвърди своята лоша репутация. Първо „случайно попаднал” пред „Позитано” 20 папарак улови късното посещение на Кирил Петков и Асен Василев, а после Румен Гечев разгласи (може би поради „небрежност”) вътрешна информация за обсъждана (но не и утвърдена) формула на партийното представителство в бъдещия кабинет. Да се надяваме, че става дума за злощастно съвпадение на обстоятелства. Но нека не забравяме известната фраза на злодея от „Голдфингър” на Иън Флеминг: „Веднъж може би е случайност, втория път – стечение на обстоятелства, но третия път е вражеско действие”.

С навлизането на преговорите в последната, решителна фаза, включваща подписване на конкретен текст на коалиционно споразумение, определяне на структурата на кабинета (въз основа на приоритетните политики) и персонални решения,

рисковете ще нарастват.

И точно тук е голямата политическа стойност на възприетия подход – след като обществото е наясно, че принципни различия по основните политики няма (и най-вероятно ще бъде съгласуван текст на споразумение), то всеки опит да се минират преговорите на основата на лични амбиции и претенции ще постави извършителя в крайно неприятна ситуация.

Нещо повече, подходът на открити дебати по същността на политиките създава добри предпоставки бъдещата коалиция и избраното от нея правителство да направят следващите важни крачки към доброто управление, за което до неотдавна можехме само да мечтаем. Преди всичко, това е ясното формулиране на аргументи (доказателства) в подкрепа на стратегическите цели и приоритети в бъдещата мандатна правителствена програма. На второ място, разписването на работещи механизми на отчетност за хода на нейната реализация – до момента един от най-тежките пороци на упражняването на властта. (Нека припомним, че последният що-годе пълноценен – поне от формална гледна точка - отчет за изпълнението на правителствена мандатна програма бе представен от кабинета на Сергей Станишев през юни 2009 г.) Накрая, това е създаването на добри предпоставки за изясняване и справедливо разпределяне на политическата отговорност за упражняването на властта, от която българските партии бягат като дявол от тамян.

Между другото, възприемането на тази логика хвърля здрав мост за разбирателство между партиите, участващи в бъдещото управление на страната, и президента Радев. Именно въпросните четири принципи (откритост, обоснованост на политиките, отчетност, отговорност) бяха в основата на приетия Стратегически документ и оповестеното от държавния глава „Послание за нова България”, с които той спечели категорично втория си мандат. Тази здрава основа на партньорството може да създаде за пръв път

позитивна синергия между партии,

институции и граждани.

Както „Продължаваме промяната”, така и останалите партньори в очертаващата се коалиция трябва да са наясно, че откритостта, заложена в провежданите сега разговори, не е тактически ход или, пази Боже, конюнктурна хитрост, а следва да се превърне в задължителна практика, засягаща 99 на сто от политическите решения у нас. Това е задължителна стъпка, която е важна не само за постепенно възстановяване на доверието към политическите партии (към тези, които го заслужават). Много по-съществено е, че откритостта при преговорите, но и при вземането на управленски решения, има потенциала да съживи доверието на хората в институциите и върховенството на правото.

Facebook logo
Бъдете с нас и във