Банкеръ Daily

Председателят на Сметната палата Цветан Цветков пред „БАНКЕРЪ“:

От 2-3 години в парламента не е обсъждан нито един наш доклад!

Законът за публичните предприятия важи за всички държавни и общински дружества, с изключение на ББР

Г-н Цветков, докладът на Сметната палата за работата на Министерството на икономиката (МИ) през 2018-2019 г. предизвика огромен интерес и потвърди много от медийните информации по темата. Все пак изненада ли ви нещо от получената одитна фактология?

- Не сме изненадани, защото години наред България бяга от отговорност и не иска да въведе стандартите за добро корпоративно управление в публичните предприятия. Съществуват насоки за работа на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие(ОИСР), които описват подробно тези стандарти и всяка уважаваща себе си компания - особено, когато е с държавно участие - би трябвало да ги прилага. Първата стъпка в тази посока беше направена със Закона за публичните предприятия (ЗПП). Заедно с другото, там е указано, че за едно публично предприятие е важно не толкова търговското ориентиране към максимални печалби, колкото задоволяването на обществени потребности и извършване на общественополезна дейност. Затова не бяхме изненадани от управлението на търговски дружества, чийто принципал е МИ. Констатациите в доклада са обективни и изключително точни. Важно е да кажа, че подобни проблеми съществуват в управлението на предприятия към министерствата на енергетиката, на транспорта, на регионалното развитие, но те са обект на отделни проверки.

Значи ли това, че сега разполагаме с фрагмент от цялостна снимка на един модел, с който искаме да се разделим? През разглеждания от вашия одит период, министър на икономиката е г-н Емил Караниколов, когото наричат "Етикет на модела": издигнат от "Атака", назначен от ГЕРБ и доста благосклонен към ДПС – в този период ББР неофициално се прочу като „Банката на ДПС“.

Не искам да персонализирам. Фактите и документите от одита показват широко разпространени у нас практики на управление на публични предприятия. Основното е, че липсва политика и стратегия за целите и смисъла от участието на държавата в тези предприятия.

Значи моделът за източване на публични предприятия очевидно съществува.

По принцип предприятията с държавно участие имат много важна роля в управлението на страната, целта им е да подпомагат конкурентноспособността в отрасъла, да осигуряват икономически растеж, да допринасят за увеличаване на износа, чрез добри корпоративни практики. Но първото, което трябва да направи държавата е, да прецени в кои публични предприятия трябва да продължи участието си и в кои да продаде дяловете си. В доклада сме дали пример с „Плод и зеленчук“ – Габрово. Едва ли е необходимо държавата да има участие в това дружество, защото приходите му от оперативна дейност са 140 000 лв. годишно, а активите на обща стойност 250 000 лева.

Нека го кажем за тези, които не са се запознали с доклада: държавата се е разтоварила от контрола върху 56% от дружествата със свое участие, между които мегакомпании като „Кинтекс“ и „Вазовски машиностроителни заводи“, но пък стриктно следи какво става в габровския „Плод и зеленчук“.

Това е бягство от отговорност, абдикация. Неупражнявайки пряко правата на собственик, държавата преотстъпва тези права на дъщерно дружество, без да участва нито в управлението, нито в разпореждането с активите.

Това не е ли скрита приватизация?

Държавата-собственик няма никакво отношение по управлението на дружеството и по неговата стратегия.

А какво става с печалбите на тези дружества?

Ако има печалба, тя - под прекия контрол на министъра на икономиката - трябва да се заприходи в бюджета или да се раздават дивиденти, пак в полза на бюджета. В засечените случаи, дъщерните дружества насочват печалбите към дружеството-майка. И сме свидетели на антифискален ефект.

В доклада сте изнесли и скандални факти, според които членовете на УС на ББР са получавали двойно по-високи възнаграждения от членовете на УС на БНБ.

И не само това. Назначавани са хора в управителните съвети на дъщерни дружества, които са си определяли отделни възнаграждения, така че освен двойните заплати, по отношение на БНБ, са получавали по още 30% допълнително.

И в същото време извършват дейност, разминаваща се с основното предназначение на банката – да подпомага малкия и среден бизнес.

Както вече на всички е ясно, ББР е трябвало да разпределя ресурси, които да направят малките предприятия по-жизнеспособни и конкурентноспособни. И пак стигаме до там, че отсъства политика на ниво държава за отраслите, които трябва да развиваме. Тъкмо поради липса на такава политика ББР основно е насочвала кредитите си към предприятия за производство на тютюневи изделия, например.

Това едва ли се е случвало от небрежност или немарливост.

Това са решения на банковия мениджмънт.

Голяма част от фактологията във вашия доклад съвпада с информациите, изнасени от министър Кирил Петков през последните месеци, но него го подозираха в политически амбиции или лични интереси. Има ли нещо учудващо за вас в това припокриване?

Не. Министър Петков разполагаше с проекта на одитния доклад, който беше връчен още на предишния министър Лъчезар Богданов. Не можахме да го връчим на предшественика му г-н Караниколов, въпреки че доклада се отнася именно за неговото управление. Положихме всички усилия да го издирим, но не успяхме да го открием, включително и на последния му известен в ГРАО адрес.

За всички най-важно е какво следва от доклада и как ще бъда защитен обществения интерес?

Нашите препоръки са точно в тази посока - защита на обществения интерес. За да не съществуват държавните дружества, само за да осигуряват заплати и доходи на своите шефове и служители, е необходима коренна промяна в тяхната парадигма.

Добре е, че сте дали препоръки, но в много от случаите на разхищения, като ББР например, бяха създадени специални закони в угода на „ползвателите“. Така беше и в казуса с хазарта на Божков. И излиза, че облагодетелстваните не са правили нищо незаконно.

Хубаво е, че поставяте този въпрос. Законът за публичните предприятия (ЗПП) важи за всички публични предприятия в България, с изключение на ББР. Банката бе изключена от този нормативен акт с изрична разпоредба. Така че си развързаха ръцете да определят възнагражденията както желаят и да кредитират по свое усмотрение. Което е много странно, защото този закон беше приет във връзка с кандидатстването на България за еврозоната. И в изпълнение на изричното условие публичните предприятия да работят по стандартите за добро корпоративно управление.

При такива изводи на сметна палата, във всяка държава от ЕС първият заинтересуван щеше да е главният прокурор, дори да е само за противообществен лобизъм.

За да заинтересуваме прокуратурата, трябва да сме установили безспорни факти и документи за извършено престъпление. А такива документи и факти не сме открили. Всичко е в рамките на закона.

В такъв случай трябва да се похлопа на вратата на парламента – явно има належаща нужда от промяна в законодателство за защита на обществения интерес.

Има нужда от такава промяна. В страните от Източна Европа се извърши широка приватизация, а държавите си запазиха само активи, свързани с националната сигурност. А тези активи се управляват при строго спазване на споменатите стандарти.

Има ли Сметната палата установени периодични взаимоотношения с Народното събрание?

Законът ни задължава да предоставяме одитните си доклади на парламента. За последните 2-3 години нито един наш одитен доклад не е разгледан от Народното събрание. А ние сме сметна палата от парламентарен тип, т.е. ние сме контролният инструмент на Народното събрание.

Не знам доколко сте правили одит в областта на енергетиката, но там се оказа, че бившият министър Теменужка Петкова е загубила или покрила пътната карта на „Турски поток“. Разполагате ли с информация по проблема?

Не сме одитирали „Турски поток“, но губенето на документи е недопустимо. И то на стратегически документи...

В един период бяхте в УС на БНТ. Нормално ли е генерален директор или политически лидери да ползват безплатно време в обществената медия?

Бих ви отговорил, ако не бях председател на Сметната палата. Мисля, че знаете отговора.

А 20-те милиона извънбюджетни пари, отпуснати на БНТ от последното правителство на Борисов непосредствено преди падането му? Това нормално ли е?

Поставяте въпрос, който заслужава отделен разговор. Правили сме одит на допълнителните разходи извън държавния бюджет, които се определят с постановления на Министерския съвет. Използват се вратички в Закона за публичните финанси, за сметка на други бюджетни организации. Това е практика, която трябва да се промени.

Разговора води: Емил Янев

Facebook logo
Бъдете с нас и във