Банкеръ Daily

Позиции

Още през 2017 г. ВАС отсече: в секциите трябва да има и машини!

Някак приятно е - от професионална гледна точка, разбира се, медиите денонощно да се занимават с бъдещето на машинното гласуване. Откъдето и да я погледнем, "въртележката" е приятна за окото и ухото, защото предлага от всичко по много - разноцветни партийни мнения, остри професионални сблъсъци, доволно изобилни намеци за добре платена конспирация и задкулисни интриги. Единственият проблем е, че всички - сякаш като по команда свише - гледат само напред и говорят единствено в бъдеще време.

 

На първото си сериозно и пълноценно заседание, проведено на 12 май, членовете на новата Централна избирателна комисия тотално разочароваха задкулисните букмейкъри, защото нито се сбиха по партийна линия, нито развяха кирливите ризи на предшествениците си от прозорците на бившия партиен дом.

Тъкмо обратното. Заседанието протече, както се казва на дипломатически жаргон, конструктивно, в дух на разбирателство и взаимно уважение. И най-важното - от него не научихме нищо, което да не знаем от... четири години насам.

Цели два дни и половина, например, председателят и заместник-председателите на ЦИК - Камелия Нейкова, Росица Матева и Цветозар Томов, се скъсаха да обясняват, че разполагаме с около 9000 машини за гласуване, че те ще са достатъчни за предсрочния вот на 11 юли, че евентуално ще има някакви логистични проблеми единствено с "обслужването" на задграничните секции - защото в момента никой не може да предскаже нито техния брой, нито в коя държава и на кой континент ще са.

Другият голям проблем, който очевидно вълнува всички, е свързан с доставчика на машините - "Сиела норма", и е многопосочен: първо - защо е избрана точно тази фирма, второ - защо още не си е получила парите, трето - защо тя е докарала точно тези "венецуелски" машини, четвърто - защо трябва да й плащаме цели 43 милиона и т.н.

Най-голямата загадка обаче е друга: по силата на каква логика шефовете на ЦИК - не само сегашните, а и техните предшественици - трябва да отговарят за неща, които по принцип са задължение на изпълнителната власт? Точно така - ключовото словосъчетание е "по принцип". А нелицеприятният извод - за бодряците от ГЕРБ, естествено - е, че за Борисов и хунвейбините му в правителството, бягството от отговорност винаги е било първа грижа. Тоест - черната работа и ругатните да ги отнасят шерпите, а на тях да им се полагат само хвалбите.

Номерът става по възможно най-елементарния начин: Вождът заповядва на най-доверените си велможи какво иска, те го претворяват в проектозакон, който доверени парламентарни шерпи подписват и внасят в деловодството на Народното събрание, а накрая преторианската гвардия превръща височайшата воля в задължителен за всички закон.

Действащият в момента Изборен кодекс влиза в сила на 5 март 2014 година.

Разпоредбата на чл. 18, ал. 1 е категорична: "Организационно-техническата подготовка и обезпечаване на изборите, включително с техника, консумативи и машини за машинното гласуване, се осъществяват от Министерския съвет и от областните и общинските администрации във взаимодействие с избирателните комисии". Тоест - машините за гласуване трябва да бъдат купени от правителството, но да бъдат стопанисвани от ЦИК.

А разпоредбата на чл. 206, ал. 1 е още по-категорична: "В избирателната секция избирателят може по свой избор да гласува с хартиена бюлетина или с бюлетина за машинно гласуване". С други думи - във всяка една избирателна секция, без значение дали тя е в София, в сърцето на Родопите или насред пустинята Гоби, трябва да има и машина, и хартиени бюлетини.

По време на втория управленски мандат на ГЕРБ (ноември 2014 г. - ноември 2016 г.) Изборният кодекс е ремонтиран пет пъти. По принцип, възможността всеки сам да избира как да гласува продължава да си съществува. В частност обаче Министерският съвет вече е освободен от задължението да се занимава с купуването на машините, защото тази отговорност е вменена на ЦИК.

В края на януари 2017 г. - около месец и половина преди ГЕРБ да спечели властта за трети път - тогавашният състав на ЦИК реши да купи не 12 000 машини, колкото изисква законът, а само 500 - колкото да не е без хич. Тази откровена подигравка предизвика светкавичната реакция на Слави Трифонов и на Радан Кънев, които тутакси заведоха дела във Върховния административен съд и ги спечелиха.

Решението на магистратите от ВАС бе огласено в началото на февруари 2017 г. и вкратце гласи, че ЦИК няма право да ревизира Изборния кодекс и трябва да купи толкова машини, колкото са избирателните секции.

И какво си мислите, че се случва после? Ами точно това, което... Бойко и хората му искат: тотален хаос!

(Първо - количеството на машините е свалено на 9000, тъй като управляващите решават, че няма нужда да харчат пари за секции с по-малко от 300 гласоподаватели.

Второ - в продължение на три години и половина те се правят на ударени и не осигуряват на ЦИК парите, необходими за обявяване на обществената поръчка.

И трето...

Както и да е, отново сме във вица "Според съда всичко е ясно - да влезе убития!" Ето защо първата работа на новия парламент трябва да е възстановяване на равновесието. И за начало - тутакси да разтовари ЦИК от несвойственото й задължение да се занимава с покупко-продажби и ремонт на машини за гласуване.

Facebook logo
Бъдете с нас и във