Банкеръ Daily

Възможности и предизвикателства пред финансовия сектор на еврозоната - част втора

Опасности дебнат небанковите финансови институции от еврозоната

Продължение от "Плюсовете и минусите на банките от блока на еврото"

 

Небанковият финансов сектор на еврозоната се разрасна скоростно след глобалната финансова криза. Общият размер на активите му почти се удвои през последните десет години - от 23 трлн. евро през 2008-а активите му са   вече  46 трлн. евро през юни 2019-а. Небанковият финансов сектор  играе все по-важна роля във финансирането на стопанството на еврозоната, най-вече чрез значимите по размер инвестиции в облигационните емисии на корпорациите извън финансовия бранш на общността. Инвестиционните фондове, застрахователните компании  и пенсионните фондове в еврозоната притежават общо половината от тези дългови книжа срещу едва 7%, които държат банките от региона. По-голямата роля на тези небанкови играчи може да е положителна от гледна точка на финансовата стабилност, защото помага за разнообразяването на източниците на финансиране на реалното стопанство. Нещо повече, животозастрахователите и пенсионните фондове по правило са едни от най-стабилните източници на дългосрочно финансиране. 

Подобно на банките обаче, и небанковите финансови институции се сблъскват със сериозни предизвикателства в сегашните условия.

Един от най-големите им проблеми е рентабилността

Спадът на доходността на облигациите, от които тези финансови посредници държат значителни количества, намаляват доходите им от инвестиции в средносрочен план. Мнозина от тях компенсират този недостатък като търсят възвръщаемост в по-рискови, по-неликвидни и в по-дългосрочни активи. Това е добре дошъл и желан изход от монетарната политика на централната банка, защото може да помогне за облекчаване на финансовите условия за нефинансовите корпорации. Тази тенденция обаче има и обратна страна, защото допринася за увеличението на  риска и на колебанията в балансите на небанковите структури.

Ликвидният риск също е сериозен източник на опасност

Просто защото неликвидните фондове могат да се сблъскат с изключителни затруднения в случай на мощен отлив на капитали. През последната година и половина е имало няколко случаи на взаимни фондове, регистрирани съобразно регулаторната рамка на Европейската комисия UCITS, под подобен стрес. Всички те са имали огромни ликвидни несъответствия в балансите си, защото са инвестирали в неликвидни активи, но са предлагали ежедневни погасявания.

Голямата експозиция на небанковите структури към силно задлъжнели сегменти на корпоративния сектор е друг източник на тревога

Прекалено охотното поемане на риск може да засегне способността на небанковите субекти да абсорбират шокове, особено когато икономическите условия се влошат. Нещо повече, понижаването на кредитния рейтинг на корпорациите под инвестиционната скала може да принуди посредниците да продават активи, за да изпълнят инвестиционните си задължения. Това може да усили ценовите движения на кредитните пазари в моменти на ниска пазарна ликвидност. Както и да предизвика "преливания" към по-широката финансова система и към реалната икономика като цяло, защото капиталовите потоци могат да намалеят, а цената на корпоративното финансиране - да скочи.

В този контекст трябва да се мисли за потенциалните пропуски в сегашната регулаторна рамка и по-специално -  да се разработи благоразумна схема на макрониво за небанковия финансов сектор, която все още е в зародиш. Допълнителните инструменти ще гарантират, че тези структури ще продължат да финансират устойчиво реалната икономика при различни икономически условия. Целта им ще е да смекчат опасностите, свързани с поемането на проциклични рискове и на прекалено големи задължения, ликвидност и промени на сроковете до падежа. Може да се помисли за ограничаване на задлъжнялостта на фондовете и за начини за допълнително управление на ликвидността, които да съгласуват по-плътно погасителните условия с ликвидността на активите. Регулаторните инструменти ще трябва да насърчават небанковите институции да се съобразяват с последствията от дейността им върху останалите части от финансовата система и върху реалната икономика. По-специално подобни регулации биха могли да ограничат възможностите на тези структури да засилват еуфорията в периоди на подем и да оказват неблагоприятно влияние върху финансовите и икономическите условия при стопански спад.

Разбира се, с един аршин не могат да се мерят всичките небанкови субекти и при създаването на такава рамка за благоразумно поведение трябва да се вземат предвид различията в балансовите им структури и бизнес модели. Разрастващият се сегмент на този вид институции обаче и все по-голямата им тежест във финансирането на реалната икономика и взаимната им свързаност с останалата част от системата показват колко е важно разработването на адекватна регулация.

Facebook logo
Бъдете с нас и във