Банкеръ Daily

Икономистът Георги Ганев пред „БАНКЕРЪ“:

Олигархията сбърка, като фалира КТБ, и отчете грешката си

Г-н Ганев, държавата ни в доста дълъг период беше управлявана от ГЕРБ и Борисов, каква характеристика можете да дадете на „бойкономиката“ и има ли място този термин в историята?

Донякъде има, а и звучи добре. Борисов беше премиер повече от десетилетие и това неизбежно се е отразило на икономката. Управлението му премина през три етапа. Първоначално нещата тръгнаха не чак толкова зле, пък и някои от хората във властта не бяха некачествени, макар че те не се застояха дълго. Когато се случваше ремонта на „Графа“, в който се оглежда целият модел, се шегувахме, че 10 г. по-рано същата тази кметица щеше да свърши същата тази работа два пъти по-бързо, два пъти по-евтино и два пъти по-качествено. Това се случи и с управлението на ГЕРБ: тръгнаха не зле, но накрая се заблатиха.

Някои ваши колеги определиха последния период от управлението на Борисов като време на „победилия социализъм“ – с цяла серия левичарски практики, които няма как да вкарат ГЕРБ в желаната от тях дефиниция на дясна партия. Намирате ли основание в това сравнение?

Самоопределението на ГЕРб за дясна партия с годините ставаше все по-съмнително. Само един пример: през цялото време на управлението си, ГЕРБ не намали нито един данък. По този признак БСП е далече по-дясна партия - кабинетът на Станишев извърши много по-десни икономически движения, отколкото партията на Борисов през следващите 12 години. ГЕРБ залагаше главно на инфраструктури и някои от тях - като софийското метро, се получиха. Магистрали се построиха, но недостатъчно качествени и на двойни цени, ако се калкулира и поддръжката им. Пречиствателните и водните структури са под всякаква критика.

В подкрепа на тезата за „победилия социализъм“ доводите бяха, че при Борисов държавата бе разположена на централно място – тя раздаваше пари, тя подкрепяше определени бизнеси и унищожаваше други, икономиката се задвижваше или от европейски пари, или от бюджетни средства. Приемате ли дефиницията?

Всичко това не ми се връзва с дефиницията за социализъм, при който държавата е собственик на капитала. Нашият случай повече се доближава до дефиницията за фашизъм или нацизъм, където капиталът номинално е частна собственост, но отгоре се нарежда кой какво да прави и кому какво ще се случва.

Когато бяхте избран за председател на Бюджетната комисия в 45-тия парламент, вие дадохте доста мека оценка за последния бюджет на Ананиев и някои ваши колеги от партиите на протеста подхвърлиха, че по-скоро сте се пошегували. Къде е истината за вашия прочит на Бюджет' 2021?

Като членове на Бюджетната комисия, Мартин Димитров и аз най-напред се опитахме да разберем каква точно е ситуацията с бюджета и влязохме със спектър от очаквания – от много страшни до почти розови. Розовите много бързо изчезнаха, но се оказа, че и най-страшните не са реалност. Картината се оказа неблагоприятна, но не и неуправляема. Много колеги бяха разтревожени от големите разходи, заложени в началото на годината – нещо, което обикновено не се прави. Както и от някои социални мерки, обезпечени предизборно само до месец май. Тоест - да спрат точно с идването на новото правителство, за да може след това да се използва определена политическа риторика. Теглиха малко дълг, за да го направи новопостъпилото правителство и да бъде обвинено за това. А от изслушването на г-н Ананиев в пленарна зала стана много ясно, че тегленето на този кредит е неизбежно, независимо чия е администрацията. Направи ми впечатление също, че приходите вървят по-добре от заложеното в бюджета.

Това не са ли фокуси в произвеждането на бюджета?

Донякъде.

В „СТУДИО БАНКЕРЪ“ г-жа Капон заяви, че г-н Ананиев може да направи добър бюджет от всяка политическа поръчка. Споделяте ли тази оценка?

Мисля, че това е вярно, той е сред най-големите майстори на бюджетирането в България. Но това невинаги и не непременно е от полза за държавата. Големите приходи в бюджета до април т. г. всъщност се дължаха на големите харчове в края на миналата година. Знам тази практика от времето на Пламен Орешарски, който казваше, че най-много обича декемврийските разходи, защото се връщат още през януари като ДДС и акцизи. Планирана е и инфлация, в която финансовите министри по принцип са влюбени, защото им докарва по-високи приходи.

Този бюджет, както и предходните, беше наречен от критиците на управлението "Бюджет на продължаващото изоставане". Вие как бихте го определили?

Забавлява ме това кръщаване на бюджетите, подобно на боксьорите – спомняме си „малката пица“ на Дянков. Бюджет благосъстояние не прави, но пък е синтезиран израз на политическата воля. Факт е, че годишно се преразпределят 36-37%, като най-голям е делът на социалните разходи, а това е неизбежно следствие на неудържимата пенсионна система, която не е в състояние да предлага какъвто и да е приличен хоризонт на българските пенсионери.

Борисов заяви, че в цяла Европа нямало по-майсторско управление на криза от неговото и бизнесът е получил огромна подкрепа от държавата, което контрастира с привилегиите на бюрокрацията. Каква е истината за вас, след като на много места в ЕС икономиките бяха подпомагани с 10, дори 15% от БВП?

Не е ясно, дали подпомагането в ковид кризата с 10-15% от БВП е най-доброто решение, особено в по-дългосрочен план. У нас мерките 60:40 и 80:20 още нямат измерен ефект. При 60:40 работодателят поема 40%, но нищо не се произвежда, а държавата плаща 60%, които така или иначе ще плати - като обезщетение за безработица. Някои бизнеси фалират само от заплащането на тези 40 процента.

Какво показва Бюджет' 2021 в тази посока и съотносимо ли е то с държава като Румъния, примерно?

Румъния е много по-напред от България. Не познавам техните антикризисни мерки, но като гледам хода на нещата, скоро ще се съпоставяме с Гърция. И не защото се развиваме много успешно, а защото те се смъкват към нас. Изостанали сме с 15% по покупателна възможност на човек от предпоследната държава в ЕС - Хърватия. По-скоро трябва да се сравняваме с държави извън ЕС - като Сърбия, на което пък те започват да се обиждат. При „бойкономиката“ се развива хищническо и грабителско предприемачество, а то смазва съзидателния бизнес.

Точно това разкри "Моделът ББР".

Да, преди него беше "Моделът КТБ". Този модел винаги има нужда от банка и затова винаги трябва да се следи коя от банките го обслужва. Същите кръгове отчетоха като грешка, че фалираха КТБ, направиха го от хищнически страсти. А банката обслужваше „проекта“ доста добре и можеше да просъществува, дори при намален мащаб. Моделът, освен от банка, се храни и от мачкане на конкуренцията.

Разкритията в аграрния бранш осветиха и това.

Колкото повече хора проговарят, толкова повече примери ще излязат от различни места. Другата характеристика на модела е, че хората в него не са особено кадърни да създават, затова овладяват някоя пазарна ниша и я похабяват. После минават към заграбването на следващата. Издирват проспериращи предприемачи за жертви. Затова в България има забогатяване на микро ниво, а на макро ниво изоставане от всички държави в ЕС. Корупция има навсякъде в Европа, но с мяра. У нас мяра няма. Това е и причината за отсъствието на мултинационални компании и чуждестранни инвеститори, въпреки благосклонния паричен режим. Заради фашисткия модел, който може да отнема бизнеси или да ги контролира, дори чрез съда и прокуратурата.

За всичко това Брюксел услужливо си затваря очите. Очаквате ли промяна в това отношение?

Аз съм голям фен на идеята да се обяви конкурс за главен прокурор само за чужденци, ако може предимно германци.

Някога във футбола викаха рефери от чужбина по същите причини на зависимости.

Изпълнителната власт може да започне да се справя, като спре привилегиите на хищническите проекти. За да разберат опортюнистите на всички нива, че не могат само да плячкосват, а трябва и да създават нещо. Дори да се каже: каквото било - било, сега започваме начисто. За високото ниво на „проекта“ обаче ще трябва да се погрижи съдебната система.

Facebook logo
Бъдете с нас и във