Банкеръ Daily

Позиции

Нова кОмпания на стар глас

S 250 8ef8b129 7507 4b48 a66d 9e0206312ff1

Александър МАРИНОВ

 

Първото впечатление от официално стартиралата кампания за предсрочните избори на 2 октомври е, че на практика кампания … няма. Има само една позната компания с минимално допълнение. Т.е. откъм лица и формации - нищо ново, за идеи да не говорим, защото такива българските партии отдавна не произвеждат (ако не броим нападките и лъжите). При положение, че партиите нищо ново не са научили и нещо старо не са забравили, неизбежно поредната предизборна кОмпания ще предложи на избирателите „още от същото“ (имитация на усилия за убеждаване), а те ще отговорят реципрочно (с пореден спад на доверие и ниска изборна активност). Остава спорен въпросът дали в това отношение ще ударим дъното или нашите политици са наистина „бездънни“.

Наблюдаваната политическа безплодност на пръв поглед изглежда парадоксална. Преживяваме огромни по сила и мащаб процеси, които засягат съществуването на практически цялата нация. Общественият импулс за смяна на порочния модел на управление бе изтласкан от грижата за оцеляване. Всъщност двете са тясно свързани, защото партии, които не са в състояние да поемат отговорност и да поведат обществото за преодоляване на кризите, са обречени, независимо дали това поведение се дължи на пълно изхабяване или на някаква „прагматична“ стратегия.

Както отбелязват някои анализатори, друга важна особеност на поредните избори е, че

старите „муцуни“ и новите „символи на надеждата“

се омешаха само за година в добре познатата категория „всички са маскари“. През лятото и есента на 2021 г. имаше персонифицирана надежда за промяна, която днес е заменена с разочарование, гняв и желание за наказание. Вярно е, че тази токсична обществена енергия е видимо насочена по-скоро към „новите“, но би било погрешно да се смята, че „старите“ партии и политици са реабилитирани. Реставрация на модела ГЕРБ няма да има, каквито и опити за пореден  политинженерингов лифтинг да ни кроят. В обозримо бъдеще всяко политическо и управленско сдружаване с тази партия (без значение дали с или без Борисов) ще бъде самоубийствено. Призивите за някакво „широкоформатно“, „програмно“ или „експертно“ правителство у нас изразяват евтини конюнктурни сметки за оцеляване, а не автентично поемане на съвместна отговорност. Поради тази причина дори подобен политически хомункулус да бъде създаден, той ще бъде уродлив по природа и катастрофален по резултати. Няма как няколко партии, намиращи се на дъното на общественото доверие, да бъдат политически и морално санирани, само защото са се спазарили помежду си.

Именно поради осъзнаването на тази неизбежна, вероятно средносрочна перспектива на фрагментираност и нестабилност, действащите партии не се напрягат в борбата за убеждаване на избирателите. Имаме отлична илюстрация на стария виц за идеалната семейна хармония – той не може, а тя не иска. С уточнението, че днешните партии

не само не могат, но и не искат да управляват

страната в толкова тежки времена, колкото и да твърдят обратното. Те просто се борят за оцеляване, като използват единственото ефективно оръжие в съвременната българска политика – лъжата и демагогията. Вярно е, че някои постигнаха виртуозно ниво в това отношение, но едно е да си вярваш като лъжеш, а друго е да си готов да изконсумираш последиците от невнимателните пожелания и хвалби.

Накрая, при цялата хаотичност на българската политика през последните години, наистина не сме имали толкова трудни за прогнозиране избори. Причините са много, някои от тях са системни и бяха очертани по-горе. Можем да добавим, че философията да се печелят избори без реално убеждаване на избирателите достигна до своята висша форма и оттук – до окончателното си самоотрицание. Българската политическа змия захапа опашката си. При това положение няма основания да се чудим защо рационалната преценка отстъпва място на една-единствена емоция – импулсът тези лоши политици да бъдат наказани, уви, като бъдат изтласкани нагоре подобни и може би още по-лоши.

Науката става все по-безпомощна, най-вече в емпиричната си част, да предвижда политическите процеси. Неотдавна проучване установи, че една пета от хората, интервюирани в електорални изследвания, умишлено дават неверни отговори. Като прибавим срамежливо спестяваната истина за процента на отказалите да участват в такива изследвания и бъркотията относно изчисленията на реалния брой избиратели и на изборната активност, разбираме защо повечето агенции започват да дават правдоподобни резултати едва в изборната вечер.

За това обаче носят отговорност не главно социолозите (мнозина от които наистина се превърнаха в косвено платени медийни говорители на една или друга партия), а най-вече самите политици, които

плащат, за да бъде заблуждавано обществото.

Отдавна е известно, че видимо абсурдните данни, появяващи се в хода на кампанията, имат едно основно предназначение – да служат като оправдание на готвените изборни измами. След като възможността за подобни фактори на „победата“ бе силно ограничена от служебните правителства, партиите се почувстваха прецакани и ревнаха срещу тях, обвинявайки ги в намеса в кампанията. В едно отношение такава намеса наистина има – силно бе отслабена машината за фалшифициране на волята на върховния суверен, въпреки че проблеми с контролирания и особено с корпоративния вот все още има.

Впрочем на фона на засилващите се вопли за „реваншизъм“,

„преследване“, „компрометиране“ и прочие от страна на служебното правителство, си струва да припомним, че през миналата година такива стенания се носеха от лагера на бившите управляващи. Тези, които сега се оплакват от „репресии“, тогава не само не бяха против, а дори упрекваха служебните правителства в мекушавост и недостатъчно „чегъртане“.       

Каквото и да ни разказват социолозите, при това положение е трудно да повярваме, че явяващите се на изборите партии (с изключение на една) имат реални шансове да повишат обществената подкрепа и да подобрят представянето си. Разбира се, може би се надяват, че може отново да се потвърди старата изборджийска рецепта: не е важно колко хора и как гласуват, а кой брои резултатите.

Facebook logo
Бъдете с нас и във