Банкеръ Daily

Позиции

Нова емисия СПТ ще спаси най-бедните държави

През последните дни много световни лидери призовават все по-настойчиво МВФ да увеличи финансовата си мощ, за да окаже по-солидна подкрепа на най-бедните държави в света, като организира нова емисия на Специални права на тираж (СПТ) за членовете на международната институция. Както е известно, това е синтетичната валута на Фонда, която е част от международните му резервни активи.

 

Времето за осъществяване на тази идея е настъпило и ако се реализира  правилно, емисията на СПТ ще помогне на световното стопанство. Такова е мнението на мултимилионера Гевин Дейвис - председател на инвестиционния мениджър на активи Fulcrum Asset Management и съосновател на инвестиционните фирми Active Partners и Anthos Capital. Дейвис е шеф на поделението за глобална икономика на "Голдмън Сакс" от 1987-а до 2001-а и управител на "Би Би Си" от 2001-а до 2004-а. Бил е съветник по икономическата политика на "Даунинг стрийт" 10 и външен консултант на британското финансово министерство.

Дейвис сподели вижданията си по темата във "Файненшъл таймс", които "Банкеръ" представя на читателите си.  

Целта на евентуална нова емисия на СПТ е да помогне на държавите с ниски доходи да увеличат разходите за здравеопазване и за други важни сектори, докато коронавирусът шества по света. Съгласно квотният механизъм за разпределение на Фонда много от най-бедните страни с най-ниски резерви ще имат най-голямо дялово увеличение на възможностите да харчат, макар че в абсолютни единици лъвският пай все пак ще отиде в по-големите държави. 

Изпълнителният борд на МВФ и Г-20 обявиха на 16 април, в рамките на пролетните съвещания на Фонда и на Световната банка, значителен, макар и недостатъчен пакет от облекчения за бедните нации. Министрите на финансите  от  Г-20 се съгласиха да замразят и да отложат дължимите плащания по главниците и натрупаната за периода на отсрочката лихва за 2022-а - 2024-а. Инициативата осигурява незабавна ликвидност в размер на 20 млрд. щ. долара, за да могат бенефициентите да подкрепят здравните си системи и сънародниците си в кризата. От гласуваното споразумение ще се възползват 77 държави. МВФ и Г-20 заявиха и готовност да проучат предложенията за увеличение на количеството СПТ. Точно този въпрос обаче е много спорен, защото САЩ, които имат право на вето върху решенията на Фонда, са готови да го упражнят и "засега" са против каквото и да било генерално разпределение на нови емисии от книжа. Основанията им са да не позволят на Китай и на Иран безусловен достъп до допълнителни резерви.  

Досега МВФ е емитирал само веднъж допълнителни СПТ. Това се случи през 2009-а, по време на финансовата криза, когато Гордън Браун - тогавашният финансов министър на Великобритания - убеди световните лидери да одобрят впечатляващо голяма инжекция от 1 трлн. щ. долара в глобалното стопанство, включително нови СПТ за 250 млрд. долара.

Недостатък на тогавашния жест беше, че новите резерви се разпределиха съобразно съществуващите квоти на членовете на институцията. И в резултат голяма част от облагите отидоха в напредналите икономики, които изобщо нямаха нужда от подкрепа за достъп до пазарите или за финансиране на фискалните си дефицити. Ако същата система се приложи и днес, само 40% от допълнителната емисия ще бъдат предоставени на развиващите се икономики. Което определено не е добра идея.   

Решение на този проблем предложи Джордж Сорос още през 2009-а: то бе

богатите индустриални държави да прехвърлят доброволно част или всичките си нови вложения в СПТ на страните с ниски доходи и в най-голяма нужда.

По онова време към тази нова форма на интернационална помощ не  беше проявен почти никакъв  интерес. Но при всяко ново разпределение на СПТ идеята би трябвало да бъде върната отново на масата. Дори от Вашингтон подчертаха, че биха  разгледали  подобни предложения. Да напомним , че това е бил и оригиналният замисъл на Джон Мейнард Кейнс - създателят на базовата концепция за СПТ, която през 1940 -а той нарича  "Bancor".  

Проработи ли стратегията през 2009-а?

Увеличението на глобалната ликвидност определено помогна за трансформирането на рисковите нагласи на финансовите пазари. По онова време огромни количества капитал напуснаха развиващите се стопанства и се вляха в долара, увеличавайки многократно глобалните финансови шокове. Новата емисия СПТ позволи на по-бедните страни да получат повече долари чрез МВФ и по този начин помогна да се увеличи доверието на инвеститорите към  валутните и към  другите пазари. Всъщност, върховият паричен приток в зелените пари съвпадна почти напълно с проведеното съвещание на високо равнище за емитирането на нови СПТ. В сегашния случай на краха от COVID-19 количеството "избягали" капитали от развиващите се стопанства е три пъти по-голямо отколкото през 2009-а и една "доза" от същото лекарство би била съвсем навременна.  

Още повече, много икономики с ниски доходи наистина използваха своите нови СПТ при последната световна криза, за да се снабдят с кеш,

като 21 от най-нуждаещите се похарчиха 75% от своите квоти.

А страховете, че ръстът на ликвидността ще доведе до много по-висока инфлация или до отмяна на необходимите компенсационни програми, не се сбъднаха.  

Естествено, не липсваха и разочарования. Размерът на емисията на СПТ имаше слаб ефект върху световния растеж през следващите  няколко години. Една от причините беше, че общият размер на предлагането беше под 1% от стойността на глобалния търговски обмен през 2009-а.  

Господин Браун и колегата му от САЩ - Лорънс Съмърс, използваха пролетните съвещания на МВФ и на Световната банка през миналата седмица, за да съживят идеята. Те призоваха за 

нова емисия на СПТ с номинал над 1 трлн. щ. долара,

съответстващ на мащаба, необходим за управлението на сегашната криза в развиващия се свят. Щатският министър на финансите Стивън Мнучин обаче трябва да получи подкрепата на Конгреса за всяко разпределение на  СПТ над 649 млрд. долара. Но даже и самият той не изглежда готов да подкрепи дори такава сума. 

Очевидно, голямата възможност за постигане на съгласие по въпроса още през миналата седмица беше пропиляна. Но дебатът в никакъв случай не е затворен предвид обхвата на кризата, пред която са изправени бедните държави през тази година. 

Facebook logo
Бъдете с нас и във