Банкеръ Daily

Историкът Стефан Дечев пред "БАНКЕРЪ":

Никой не разбра как ветото за РСМ се превърна в самоцел

Г-н Дечев, вие участвате в опит за създаване на алтернативна българо-македонска историческа комисия. Как си представяте по-нататъшното развитие на сегашната патова ситуация?

- Да започна с това, че в момента наистина участвам в създаването на алтернативна българо-македонска историческа комисия. Ще добавя още, че преди месец беше създаден клуб за българо-македонско приятелство, в който участват представители на интелигенцията от двете страни, включително и бивши държавници. Ще отбележа също, че при посещението си в България, г-н Любчо Георгиевски даде цели шест интервюта – толкова, колкото вероятно дава за цяла година. На българо-македонските отношения е нужна алтернатива, която да се гради върху приятелство.

Вижте цялото видео от разговора със Стефан Дечев ТУК:  

 

Темата с РСМ вече се използва за всевъзможна политическа кинкалерия и в момента взе да служи дори като параван за сваляне на кабинета. Като историк - как смятате, че трябва да изглежда политическата структура на проблема?

- Политиката и историята трябва да бъдат две различни писти.

Част от политиката обаче влиза в историята, а друга част потъва в забрава.

- Самата работа на историческата комисия също има две писти. Има неща, които вече могат да бъдат направени. Така например има общи за историята личности, уточнени на събрание на комисията още през февруари 2019 година: Кирил и Методий, Климент Охридски, Наум Охридски, цар Самуил...

Двете правителства можеха да направят стъпки към публично обявяване на формулировките, достигнати от комисията. И да бъдат направени стъпки за съвместното честване на тези личности. От друга страна, в България беше създадено изключително грешното впечатление, че има определени изисквания към учебниците по история на ЮНЕСКО и на Съвета на Европа, които едва ли не са насочени срещу нас.

Всъщност - в изискванията на Съвета на Европа има препоръка: ако двете държави се съгласят, че има определени пасажи в учебниците по история, които представляват обиди към другата страна – а такова съгласие в комисията има постигнато от двете страни – то тези учебници могат да бъдат променени още за следващата година в конкретните им части. Има скромни стъпки, които биха променили цялата тягостна атмосфера между двете страни.

Казвате нещо важно – че в РСМ има нагласа обидните пасажи от учебниците да бъдат променени?

- Да, разбира се. Бих казал още нещо. До приемането на т. нар. Рамкова позиция от октомври 2019 г., гласувана от българския парламент под формата на декларация от тогавашното НС, в македонската публичност имаше доста смели заявки, които приближаваха до исканията на българската страна. Ето и примерите.

Македонската страна на комисията се беше съгласила обидните пасажи от учебниците им по история да бъдат премахнати. Ще напомня, че от подписването на договора от 2017 г. цяла година рефрена в македонското общество беше, че учебниците не бива да се пипат. От началото на заседанията на смесената историческа комисия през 2018 г. до есента на 2019 г. бе извървян пътят до разбирането, че учебниците не могат да останат в дотогавашния им вид. Развитието в този период бе позитивно.

Второ позитивно развитие даде съпредседателят на комисията от македонска страна, който призна писмото на Гоце Делчев до Никола Малишевски, където Гоце се е декларирал като българин. Самият президент Пендаровски също призна този факт.

Дипломатът от РСМ Васко Наумовски открито говореше как Гоце е бил учител в българско училище, без да го разглежда като училище на друг народ, а на народа, към който принадлежи.

Съпредседателят на комисията от македонска страна - Драги Георгиев, посочи в интервю за Радио „77“, че много често македонската историография е заменяла в текстовете българин с македонец, тъй като в предходния период целта е била да се гради нация, а не да се търси истината и фактологията.

За цар Самуил се призна, че черпи властта си от българската царска традиция. Също и че България не може да бъде разглеждана като класическа фашистка държава през Втората световна война.

Имаше разчупване в отношенията, но то бе скършено с рамковата спогодба, която излезе извън договора от 2017 година. Ние сами не разбрахме как ветото от средство се превърна в самоцел.

Защо тогава историците от комисията, които са високо титулувани учени твърдят, че процесът е зациклил до неразрешимост?

- Причината трябва да се търси и в двете страни. За мен македонската страна сбърка в заседанието от юни 2019 г., когато те предложиха за съвместно отбелязване предаването на костите на Гоце Делчев от режима в София на режима в Скопие – една комунистическа партия предава костите на Гоце Делчев на друга комунистическа партия. В българската история Георги Димитров остава като ключова личност за разбиването на демокрацията. Според заветът на Илинденската организация, костите на Гоце Делчев е трябвало да отидат в независима Македония, а през октомври 1946 г. Македония е била всичко друго, но не и  независима и свободна държава.

А грешките на София?

- През цялото време се създава впечатление, че 100% от истината е на наша страна и македонците трябва просто да препишат българския исторически разказ. Давам пример с едно от последните заседания на комисията. На него съпредседателят от българска страна Ангел Димитров заяви, че македонската страна е приела  водеща интерпретация в учебниците за Самуиловата държава да бъдат интерпретациите на световната византиистика, медиевистика и балканистика. Която, всъщност, е била българската интерпретация. Е, не е точно българската интерпретация, макар да е по-близко до тях. Световната медиевистика разглежда средновековната история и съвременните реалности от последните 200 години като две различни вселени.

От създаването на нациите формулировката на държавността има съвсем различно съдържание.

- Разбира се. Съществуването на Одриско царство има общо с нашата история единствено поради факта, че то е било разположено на днешната българска територия.

Доколко беше правилно, че години наред българските политици прехвърляха решаването на проблема върху историците?

- Изваждането на историята пред скоби беше много груба грешка. Не приемам, че политическото решение от двете страни трябва да зависи от работата на историческата комисия. В Европа има и други исторически комисии, които са работили с десетилетия. Например - германско-полската, която бе създадена през 1972 г., продължава да съществува до ден днешен и ще продължи да работи още дълго.

В контекста на геополитиката, неизбежно се коментират и руските интереси в района. Каква е стратегията на Кремъл по българо-македонския спор?

- Не знам дали има ясен план как да бъде употребен българо-македонския спор в името на антиевропейска стратегия. Но във всеки случай виждаме това да се случва пред очите ни. Много от говорителите на европейските ценности и защитници на правата на македонските българи не ми се вписват в европейския контекст. В последните години от тях сме чули само аргументи срещу това, което идва от Европа. А напоследък чухме и техните особени мнения по руското навлизане в Казахстан и войната в Украйна.

Още повече ме тревожи отстояването на ветото върху РСМ като самоцел, което се очертава в последните изявления на президента Радев, на вицепрезидента Йотова, гласовете на представители на ВМРО, призивите на Слави Трифонов – това са по-скоро оправдания за други проблеми.

Споделяте ли тезата, че дори при вдигнато вето, Албания и Северна Македония ще влязат в ЕС най-рано след 2030 година?

- Едно вдигане на ветото, при готовност на европейски лидери и особено на фигура като Макрон да станат гаранти за изпълнение на някои от българските искания, е нещо, което България не бива да пренебрегва. Много малко са моментите, когато Европа е решавала да прояви разбиране към българските искания и аргументи. Още повече, че преговорният процес действително ще трае най-малко 8-10 години – прекрасна възможност да бъдат изпълнени всички наши наши искания. Но не накуп, а едно по едно...

Както обикновено се случва в новата ни история, тук също възниква натрапчивата презумпция, че ще бъдем измамени от македонските комшии и подведени от европейските братя и сестри. Как отговаряте на тези съмнения?

- Как можем да бъдем измамени, при положение, че е всичко е ясно? В преговорния процес има десетки глави, които първо се отварят, после се договарят, а накрая затварят. И то с консенсус от държавите членки на ЕС. Така че докато нашето вето стои - дори и неаргументирано - няма сила, която да го "събори"! Още повече, че през март 2020 г. България беше една от първите държави членки, които казаха да - преговорите с Република Северна Македония трябва да започнат.

Веднага след това обаче у нас политическата конюнктура се видоизмени...

- Започнаха протестите, новите парламентарни избори се зададоха на хоризонта, дотогавашният коалиционен партньор са оказа с 1% доверие в обществото, т. е. 1% са патриоти, а 99% станахме предатели. Самото споразумение с РСМ също придоби уродлив вид и бе превърнато в символ на предателство.

Какво би се случило, ако темата попадне в Народното събрание? Двете основни опозиционни партии - ГЕРБ и ДПС - на теория се представят като заклети проевропейци, докато само един от управляващите коалиционни партньори продължава да отстоява ветото?

- Много сте прав като задавате този въпрос. Обяснявам си изнервените реакции на най-големите поддръжници на ветото. Виждате, че само при споменаването на споразумение между София и Скопие или на европейски фактори, които биха могли да бъдат гаранти, веднага започнат нервните реакции. По същия начин на нож беше посрещнато създаването на клуба за българо-македонско приятелство, макар в него да фигурират имена на хора, които са доказали приятелството си с България и на историци, които застъпват нашите тези. Изнервянето идва от възможността сегашната политическа конфигурация в парламента да гласува вдигане на ветото при определени обстоятелства. Напоследък има и доста разумни изявления от страна на БСП, те подкрепиха резонността на искането на Кирил Петков за свикване на нов КСНС – лично Кристиян Вигенин спомена, че ново обсъждане в парламента не е лишено от основание, защото евентуалното включване на българите в конституцията на РСМ не е минавало през обсъждане в българския парламент.

Разговора води: Емил Янев

Facebook logo
Бъдете с нас и във