Банкеръ Weekly

Д-р Зенонас Дзиарас, специално за в. „БАНКЕРЪ”:

Неоосманистът Ердоган ще произведе и други геополитически кризи

ВИЗИТКА

Д-р Зенонас Дзиарас е изследовател в кипърския център на Peace Research Institute Oslo (PRIO) и съосновател на аналитичната платформа Geopolitical Cyprus. Доктор по политика и международни изследвания от Университета на Уорик, Великобритания. Специалист по външна политика на Турция, геополитика в Близкия изток и Източното Средиземноморие, международни отношения, сигурност и стратегически изследвания, енергийна сигурност. Автор е на три книги и на десетки статии и изследвания, публикувани в кипърски и международни специализирани издания и медии.

 

Д-р Дзиарас, колко бала по геополитическата скала достигна бурята, която вече два месеца тресе Източното Средиземноморие?

Това е най-сериозната криза между Гърция и Турция от 90-те години насам. В същото време тя е само нов епизод в продължаващия и нерешен от десетилетия проблем между двете страни, свързан със суверенитета и морските зони.

От друга страна, кризата е връхна точка в развитието на много геополитически процеси в Източното Средиземноморие и Близкия изток през последното десетилетие. През този период Израел, Кипър и Египет откриха газови находища в морските си зони. Добрите отношения между тези три държави и Гърция взеха връх, докато отношенията на Турция с Израел и Египет бяха влошени много сериозно.

Оттеглянето на САЩ от Близкия изток остави голям правен вакуум, който много страни се втурнаха да запълват - най-вече Русия, включвайки се през 2015 г. във войната в Сирия. В този вакуум Турция също видя възможност да разшири влиянието си, развивайки своя ревизионизъм и реваншизъм, което предизвиква силно негативна международна реакция.

Така че сегашната криза се различава от предишните, защото е многостепенна. И от тази гледна точка по-нататъшното й развитие е изключително важно в геополитически аспект.

Какви са целите и интересите на Турция, заради които точно сега тя изостри конфронтацията с Гърция и се скара с почти цялата международна общност?

Не е точно сега. Повече от десетилетие Турция ясно демонстрира интерес и има стратегически план за разширяване на морското си пространство към конфликтния район в Егейско море и към Либия, следвайки одобрената през 2006 г. доктрина „Синя родина”.

Последните претенции и действия на Турция, които предизвикаха кризата с Гърция, са само част от голямата картина. Те съвпадат с извършваните от години сеизмографски и сондажни проучвания в кипърската изключителна икономическа зона и идват след турско-либийския меморандум от миналата година.

Вътрешната политика на Турция също претърпя развитие в обратна посока - към авторитаризма. След като Ердоган консолидира вътрешните сили – процес, който завърши през 2016 г. с фалшивия преврат, той насочи поглед навън. И превърна авантюризма в емблема на външната си политика.

Това е голямата амбиция на Турция - да доминира, да стане хегемон в Източното Средиземноморие и Близкия изток.

В този стратегически план ли се изразяват двете тенденции, чрез които все по-често се характеризира управлението на Ердоган - ревизионизъм и неоосманизъм?

Ердоган и неговият кръг искат известна ревизия на Османската империя. Те искат Турция да има влияние и власт върху територии, които преди са били част от империята или в които има турско население. Аз вярвам, че това е голямата стратегическа цел на Турция, към която тя върви много последователно през последните 10-15 години.

Анкара обаче разбира, че максималистичните й виждания за региона не са реалистичен сценарий, че не може нейната собствена визия да бъде ултиматум и че продължаването на тази политика не води до стабилност.

Въпреки това тя следва доктрината "Синя родина", за да постави летвата на своите искания и претенции високо, така че по-късно, когато започне преговори с "вражеските" държави, те вече да се поставени пред свършен факт. Тоест - да преговаря с тях от позиция на силата.

Със сътрудничеството си през последните години държавите от Източното Средиземноморие създават нова архитектура – енергийна и по сигурността, от която Турция е изолирана. Как мислите, интересите на Анкара имат ли допирна точка с новите реалности в региона?

Турция винаги е искала да бъде част от новата архитектура в Източното Средиземноморие, но при нейните условия. Другите държави приемат тя да стане част от тази нова конфигурация, но при техните условия. Резултатът е очевиден: аргументите на двете страни по този въпрос стават все по-непреодолими.

Сътрудничеството между държавите в региона започна на базата на общи интереси – енергийни и икономически, главно за експлоатация на залежите от природен газ. Но с течение на времето - заради все по-агресивните имперски амбиции на Турция - този икономически блок започна да се трансформира в блок, базиран на сигурността.

Аз не виждам как в момента Турция би станала част от тези структури за енергия и сигурност, освен ако не промени значително позицията си по Кипърския въпрос или отношенията си с Израел и Египет. Природният газ се превърна в проклятие, а не в благословия.

Конфликтът събра на терена куп големи играчи - Европейския съюз, Русия, САЩ... Присъствието им ще помогне ли за решаването му, или ще го задълбочи?

И двете. Всичко е заради енергийните и икономическите интереси на големите. Нито една държава, колкото и велика сила да е тя, не може да прескочи или да заобиколи Турция.

Кипър и Гърция са важна част от мрежите на синергия и западно сътрудничество, които САЩ се опитват да създадат в региона. Те са важни и в още една посока - противопоставяне на опитите за налагане на руско влияние в Средиземноморския басейн.

Франция е държавата, която играе по-силово срещу Турция. Тя се опитва да обедини останалите държави - Кипър, Гърция, Египет, ОАЕ и т.н. - в блок, който да е в противовес на Анкара във всяка една ситуация. За съжаление обаче този подход засега не допринася за решаване на конфликта.

Германия, като европейски лидер в НАТО, и САЩ не искат нещата да излизат извън контрол, защото това ще дестабилизира региона и ще бъде в интерес на Русия. Поради големите си икономически интереси в Турция Германия има повече лостове за въздействие върху Анкара.

А къде е Брюксел в тази схема? Като официален представител на 27 държави членки, сред които Кипър и Гърция?

Европейският съюз е изправен пред много тежка дилема. От една страна, той не иска да налага тежки санкции срещу Турция, защото икономическите интереси и добрите връзки на много държави членки с Анкара ще бъдат застрашени. От друга страна, проблемът е, че ЕС изглежда слаб и нерешителен. В подобни ситуации винаги преобладават националните интереси. Така че това, което държавите членки поставят като приоритет, е не имиджът на ЕС, а техните собствени интереси. В момента Брюксел се опитва да създаде механизъм за диалог между Гърция и Турция. И ако този диалог не започне скоро и не доведе до някакъв вид споразумение, ще станем свидетели на много по-сериозна криза. Защото Ердоган се нуждае да възпроизвежда тези кризи за вътрешно потребление, за да укрепи властта си до 2023 г., когато иска официално да обяви "Нова Турция" по случай 100-годишнината от основаването на турската държава.

Разговора води: Бранислава Бобанац

Facebook logo
Бъдете с нас и във