Банкеръ Daily

Нужна е нова икономическа политика

Не заеми за харчене, а инвестиции

Политическите промени през 2021 г. дойдоха под лозунгите за борба с корупцията и за възстановяване на справедливостта. Българските граждани обаче не чуха ясна икономическа програма нито преди изборите, нито при съставянето на правителството.

При липсата на обща идейна база между управляващите не е изненадващо, че се продължи с работата на парче, с практиката да се задоволяват искания на по-гласовити или по-важни за конкретната партия прослойки. Петков и Василев завариха хазната без резерви и единственият ресурс, който им оставаше на разположение, бяха заемите. Те посягат към тях прекалено смело, имайки предвид все по-несигурната обстановка около нас.

Днес са необходими непопулярни решения,

които явно сегашната коалиция не е в състояние да вземе. България се нуждае не от нова икономическа политика, защото стара на практика няма, а от цялостен, задълбочен подход за решаване на все по-сериозните проблеми в икономическата и социалната област.

Във време на все по-неблагоприятна международна обстановка и очертаваща се икономическа криза в Европа властта се опитва да поддържа илюзията, че запазваме жизненото си равнище. С цената на нови заеми, които за съжаление имат неприятното свойство, че подлежат на връщане.

Азбучна истина е, че държавата преразпределя нашите пари. Изяждането на доходите от инфлацията засилва апетитите за преразпределение от всички страни. Но колкото по-голям финансов ресурс се опитва да отделя държавата за социални цели, толкова повече намаляват възможностите й да го събира от задъхващата се икономика.

За няколко години делът на държавните разходи от брутния вътрешен продукт скочи от 36,5 % през 2018 г. до 44,2 % в бюджет 2022. В същото време фискалният резерв беше опоскан, а планираният бюджетен дефицит достигна 5,9 млрд. лева или 4,1 % от БВП. Да не забравяме, че държавният бюджет беше гласуван на 25 февруари, но още при неговото представяне беше заявено, че ще бъде коригиран в средата на годината. В него не беше отчетен факторът „Украйна“, защото „специалната военна операция“ беше обявена от Путин в деня преди гласуването. Очевидно планираният максимален размер на новия дълг от 7,3 млрд. лева ще се окаже недостатъчен и до края на годината таванът ще бъде вдигнат.

Спиралата на задлъжнялостта и инфлацията води до все по-голямо обедняване. Политиците обаче са наясно, че ако се опитат да ни поведат далеч от този порочен път, с кариерите им може да е свършено.

Има ли все пак алтернатива и каква е тя?

От десетилетия производителността на труда в България изостава значително от тази на нашите основни търговски партньори и конкуренти в международното разделение на труда. През последните години тя нараства с около 3 на сто годишно и за двадесет години достигна от една трета до половината от средната производителност на труда в Европейския съюз. Тази по-ниска производителност се компенсираше от два фактора – евтината работна ръка и относително по-ниските цени на ползваната енергия. Така българската индустрия сглобяваше крайна цена на продукт, която ни позволяваше да запазим някакво присъствие на международните пазари. Само че дойде моментът да погледнем истината в очите и да си кажем, че това време мина.

Рекордно ниската безработица у нас не е признак на широките възможности, които предоставя трудовият пазар, а на тоталното му изчерпване откъм предлагане на квалифицирана работна ръка. Преобладаващото търсене над предлагането води до постоянно повишаване на възнагражденията, без това да е свързано непременно със съответното или изпреварващо нарастване на производителността на труда.

Шоковото скъсване на енергийните връзки с Русия пък е нов тежък удар върху конкурентоспособността на българската икономика и търсенето на изход може да върви в две направления.

Първото е политическото. То се състои в убеждаването на партньорите ни от Евросъюза България да получи максимално дълъг статут на изключение по отношение на спирането на доставките на газ и петрол от Русия. Това време ни е необходимо за пренастройване на вноса от кризисен към регулярен режим.

Второто, много по-важно и перспективно направление, е икономическото. Нашата страна е силно зависима от вноса на енергоносители и на важни индустриални суровини и материали. Което налага

да се тръгне по пътя на бърза модернизация,

на рязко повишаване на производителността но труда и развитието на производства с нисък разход на енергия и материали и с висока добавена стойност. За да стане това е необходимо да се разработи нова икономическа политика с дългосрочен характер. В основата й трябва да залегне смяната на философията на управлението, чиито усилия да се пренасочат от преразпределителните процеси към мобилизирането на всички възможни ресурси за ускорено стопанско развитие. Бюджетът трябва да бъде преструктуриран така, че приходите в него да покриват изцяло административните и социалните разходи, както и все по-нарастваща част от тях да отива за капиталови разходи, носещи висока добавена стойност за икономиката.

Вземането на заеми „за харчене“ е недопустимо ощетяване на следващите поколения. Държавата трябва да взима и да гарантира кредити единствено с цел инвестиции в перспективни отрасли и производства. Средствата могат да се отпускат на частния бизнес под формата на различни финансови схеми за целево кредитиране и подпомагане, както и чрез развитие на публично-частното партньорство. Важното е тези средства да не бъдат безвъзвратно похарчени, а да се връщат обратно в бюджета под формата на вноски по кредитите и платени данъци, за да се завъртат в следващи кръгове на стимулиране на икономическото развитие.

Нови преки

държавни инвестиции в ключови производства

също са необходими. Това се отнася преди всичко за отраслите, от които зависи националната ни сигурност като енергетика, отбранителна индустрия и други. Видя се, че ако нещо ни спасява във времената на шоково поскъпване на електрическата енергия, това е печалбата на държавната АЕЦ „Козлодуй“, с която се субсидират засегнатите бизнеси и домакинства.

Военно-промишленият комплекс става все по-важен на фона на опасността войната в Украйна да прерасне в много по-мащабно военно противопоставяне. От една страна той трябва да осигури в максималната възможна степен нуждите на българската армия, а от друга – да донесе допълнителни приходи в хазната, възползвайки се от цялостната милитаризация, която започва в европейски и световен мащаб.

Има една стара максима, че войната е твърде сериозно нещо, за да се оставя в ръцете само на генералите. В противоположност може да се каже, че икономиката е най-сериозното нещо в човешкото общество и не трябва да се оставя в ръцете на неикономисти. Натрапването на политически решения, особено от позициите на популизма, върху икономическите процеси накрая води до крах и на икономиката, и на политиката.

Валентин Съйков

Facebook logo
Бъдете с нас и във