Банкеръ Weekly

Георги Ангелов, старши икономист на Институт Отворено общество - София, пред в. "БАНКЕРЪ"

Не е проблем да влезеш беден в ERM II, голям проблем е да влезеш беден в еврозоната

Само синергията между пари и реформи може да доведе до желания ефект

Г-н Ангелов, след приемането ни в чакалнята на еврозоната се появиха противоречиви тълкувания на ситуацията: България хем влиза там, запазвайки едностранно режима на валутния борд, хем можела да ползва допустимите флуктуации на курса от 15%, както при Хърватия, например. Има ли реално противоречие тук?

Противоречие няма, защото 15% колебания плюс или минус в националния валутен курс е стандартно условие, което по принцип се разрешава за страни, пребиваващи в евро чакалнята. Конкретно за България, флуктуацията може да бъде само 0%, тъй като запазваме валутния борд до влизането ни в еврозоната. Мърдане в курса при нас не може да има, ние следваме примера на прибалтийските страни, които изкараха в състояние на валутен борд всичките си години в чакалнята.

Валутният борд  има своите противници, които смятат, че той е прекалено стягаща ризница за всяка една икономика. Добре ли е това, че ние ще прекараме престоя си в чакалнята във валутен борд?

За нашето ниво на развитие и за целите, които си поставяме, мисля, че е добре. Валутният борд осигурява стабилност на валутата и възможност България да развива експортна икономика. Ако валутата плава с плюс-минус 10%, и за износителите, и за останалия бизнес е много трудно да си планират разходите. Затова повечето страни от нашия регион се стремят към по-стабилен валутен курс. Прибалтийските републики показаха, че това е успешна стратегия – в Източна Европа няма други, които да са тръгнали от толкова ниска позиция и да са стигнали по-високо  от тях. Така че, валутният борд е доброто решение за нас, практикуваме го безпроблемно вече над 20 години.

Очертава ли се нова роля на БНБ по време на престоя ни в чакалнята и ще продължи ли тя да не бъде кредитор от последна инстанция?

По никакъв начин няма да бъде кредитор от последна инстанция. Но БНБ запазва много важна роля, свързана с валутния борд. Валутният борд забранява финансирането и на правителство, и на банки.

Какви ще са практическите разлики с досегашната ситуация тогава? В чакалнята се следи за резки движения във валутните курсове на държавите, а при нас няма да ги има изобщо.

Точно така. ERM II е измислен точно за страни с плаващ и девалвиращ валутен курс, за да мине по-лесно приспособяването им към стабилна валута. Нашата икономика изцяло е приспособена към фиксирната валута.  За нас обаче има други предизвикателства – структурна промяна и настигане от гледна точка на реалната конвергенция, да бъдем по-конкурентни, да имаме по-високи доходи, да сме икономически близо до западните страни, да си направим реформите, да си оправим институциите. Да покажем устойчив растеж, за разлика от Гърция. Именно примерът на Гърция възпира разширението на еврозоната, защото самата тя показа, че е допусната в нея прибързано. Вече никой не е склонен на компромиси.  Западът не е склонен да прегърне и допусне до светя светих – еврото страна, която не показва, че е напълно готова. Първо реформи и конвергенция, после евро. Това е ролята на чакалнята за нас – да се подготвим.

Съществува ли някаква възможност, благодарение на валутен борд, директно да се влезе в еврозоната?

Няма такъв пример. Пробвахме, заедно с прибалтийските страни да кандидатстваме направо за еврото, но не се получи. Литва и Латвия също бяха много бедни, но те използваха тези 7-10 години в предверието, за да променят икономиките си и да станат богати. Не е проблем да те приемат беден в чакалнята, но е голям проблем да влезеш беден в еврото.

Темпото в кервана се определя не от първата, а от последната камила и никой в Брюксел няма интерес последните да дърпат назад първите.

Абсолютно. Гърците показаха как би могла да бъде взривена самата конструкция на еврозоната.

Има ли политически елемент в поканата към България и Хърватия за ERM II, нещо като компенсация за Брексит?

Чакалнята на еврозоната не се е разширявала повече от десетилетие. След кризата през 2008 г., вратата хлопна. Тогава България кандидатства, но ЕС отвърна, че си има достатъчно вътрешни проблеми – Гърция, Италия, Португалия, Ирландия. Цяло десетилетие посланието беше – не кандидатствайте, защото няма да ви приемем.

След 2015 г. ни казаха, че сме в черния списък на държави с макроикономически дисбаланси.

После излязохме от черния и влязохме в сивия списък, реакцията беше същата.

През 2018 г. по време на нашето председателство на Съвета на ЕС успяхме с много мъки да убедим министрите на финансите да кажат какви реформи да направим, но да гарантират, че ако ги изпълним, ще влезем в чакалнята. Те написаха списък с доста тежки изисквания – и за преглед на активите на банките, и за реформи в обявяването на несъстоятелност, за прането на пари и т. н. Получихме обещание и лека полека нещата се подобриха, но влизането не стана бързо, за да кажем, че е имало политически мотив в приемането ни. По-скоро улучихме момента. И то на косъм. Защото корона кризата можеше да отложи ERM II с още 5 години.

В състояние ли е сега България да отговори икономически на изискванията за конвергенция? С тези, в най-оптимистичен вариант, 3-3.5% растеж на БВП колко години трябва да гоним средноевропейския жизнен стандарт?

Ако Европа расте с 1%, а ние с 3.5%, ще ни трябват около 20 години за догонването. Развитието трябва да е догонващо, но и устойчиво. Лесно е да оформиш дефицити за 2-3 години, да похарчиш много пари, да направиш бум, който после да се срине, както през 2009 г. се срути пазарът на строителството и недвижимите имоти – тогава се оказа, че тези 200 000 работни места в строителството са балон, който никога повече не се наду. Нужни са структурни промени и конкурентни производства, които устойчиво да ни носят напред.

Какъв е реалистичният срок за престоя на България в чакалнята? Някои смели специалисти прибързано заговориха за 3-4 години.

Пак ще дам за пример прибалтийските републики, те изкараха в ERM II 8-10 години, а Естония 7 - макар да е най-реформаторската и бързо развиваща се сред тях. Не може да не добавим утежнението и от корона вируса, най-голямата икономическа криза за Европа от Втората световна война насам, а за България - от 1997 година. Това са ориентирите във времето.

Какви други изисквания трябва да изпълним за влизане в еврозонта? Сега особено гореща е темата с върховенството на закона. Какво се очаква да направим в тази посока?

Върховенството на закона означава институциите да работят така, както работят на запад. В самото писмо, с което кандидатствахме за чакалнята на еврозоната, поехме ангажимент в това отношение.

Доста инвеститори ни заобикалят или стъпват у нас за кратко, заради силни съмнения в законността и притеснения от политически и олигархични зависимости. На това вече реагират и чуждите посланици у нас.

Големите външни инвеститори имат своите способи да решават тези проблеми – арбитражни дела, европейски съдилища, посланици, скъпи адвокати. Едрите инвеститори могат да се оправят в такава среда, защото имат големи възможности. Върховенството на закона е по-важно за вътрешния бизнес, за когото няма кой да се застъпи. Решаването на този проблем ще отпуши местната предприемаческа активност. Познавам човек, който 10 години се бореше, за да му разрешат да си построи завод – всички го предупреждаваха, че това никога няма да стане, но той се оказа борбен и го реализира. Девет години за борба с институциите, една година за построяване на завода. Това е пропорцията, за жалост.

Да питам ли тогава защо България е може би единствената страна в Европа, където не присъства нито една от първите 1000 мултинационални компании? Това е сигурен индикатор за бизнес средата в държавата.

Така е. Когато 1990-те години Полша и Чехия привличаха инвеститори, у нас дори българите не искаха да останат. Тогава изпуснахме първото раздаване на картите. Второто раздаване пак го пропуснахме, защото се забавихме за ЕС. После дойде кризата от 2008 г. Сега е ред на третото раздаване. Аз съм оптимист. Защо? От години се борим за либерализация на пазара на електричество, защото ако има пазар, няма да има мастодонти като АЕЦ “Белене“, с дългосрочни и непазарни договори. Това преди не се случи. Но когато ЕК каза, че ако искаме пари, трябва да го направим, изведнъж започна да се получава. Когато има външен натиск по формулата пари срещу реформи или морков и тояга, тогава  идват резултати.

Има ли шансове за една догонваща икономика да извлече позитиви от корона кризата, да привлече нови производства и инвеститори, да запълни луфтове? Много се коментират производствата, които ЕС изтегля от Китай, това ли е нашият шанс?

Това е голямото предизвикателство, голямата възможност. България остана извън предишното раздаване на картите през 2004-2005 г., когато Словакия започна да привлича автомобилни инвеститори. Тогава ние бяхме някаква черна провинция извън Европа, периферия, която не се знаеше дали изобщо ще бъде приета в ЕС. Сега започва ново раздаване. Много производства вече не желаят да са изцяло зависими от Китай, това означава нови мощности в Европа и България е една от възможностите. Но без борба няма да стане - въпреки конкуренцията ни с Турция, завод на "Фолксваген" у нас няма да има.

В крайна сметка заводът май ще се озове пак в Китай.

Ако се озове там, то това ще е завод за електрически автомобили, такава е стратегията в Китай. Хубавото е, че при това раздаване на картите, ние сме на масата. И можем да получим ползи, ако си изиграем добре козовете.

Колко време имаме за отиграването на козовете?

Две до три години, в които ще започне избирането и наместването на нови площадки за заводи и производства. В кризата никой няма да строи, но сега е времето да се мисли. Тук трябва да отбележим, че ние все още нямаме магистрала към Европа, а това беше сред важните въпроси, когато се обсъждаше заводът на "Фолксваген". Една такава магистрала многократно ще подобри логистиката, ще увеличи комисоните, снабдяването с резервни части – това е инфраструктура, която все още нямаме. Магистрала ни свързва само с Турция. В посока запад не сме свързани. Да не говорим за Северна България, където няма много индустриални производства, а има работна ръка – там въобще няма магистрали. Няма как инвеститорът да дойде и да започне да се разправя с енергото, с „Булгаргаз“, с канализацията – това ще му отнеме десетилетия.

Нямаме и електронна администрация, което е силно смущаващо за задграничния бизнесмен.

Решението, което работи в Чехия и в още много бивши соц. републики е създаване на индустриален парк, т. е. цялостно изградена инфраструктура, отрегулиран имот, прокарани ток, вода, газ. Инвеститорът идва, подписва и започва да строи още на следващия ден. Така можем да привлечем сериозни бизнеси.

Вече е факт, че разпределението на кризисните еврофондове за справяне с корона кризата са обвързани с високи изисквания.

Това са пари срещу реформи. Включително в съдебната система и във връзка с върховенството на закона. Досега ЕС с едната ръка следеше съдебната система, с другата ръка раздаваше парите и двете ръце не си говореха. Сега ще си говорят. Ако лявата установи нередности, дясната ще спре парите. Това доказано работи.

Някои политици заговориха, че с тези пари – около 15 млрд. евро, България може да постигне „велик преход“. Достатъчни ли са те за такова грандиозно начинание?

Те са необходимо, но недостатъчно условие. В предишния програмен период ние получихме 15 млрд. евро. Сега можем да получим от бюджета нови 15 млрд. евро и от фонда още 15 млрд. евро. Можем да стигнем до 30 милиарда. Но най-важно е обвързването с реформи, само те могат да отпушат прехода.

Въпросът е парите да се инвестират, а не да се похарчат.

Именно. И то там, където има структурни проблеми. Само синергията между пари и реформи може да доведе до желания ефект.

Ситуацията изисква равносметки, благодарение на управлението на Борисов? Или въпреки него ние вече сме в чакалнята?

Може да се спори и по двете линии. Факт е, че България си постави за цел да влезе в ERM II и влезе. Целта беше подкрепена от всички - с национален консенсус. За еврозоната обаче вероятно ще има дебати.

 

Разговора води Емил Янев

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във