Банкеръ Daily

Позиции

На кеша с любов

 

Обичам кеша. Банкноти, монети, звонкови, джобни, каймета, мангизи, кинти, бонове...наречете ги както искате. Отделно са ни  учили, че любовта към парите е очевидният корен на всяко зло. Затова ви моля да ми позволите да обясня страстта си. 

Да, голяма пачка пари могат да направят чудеса за самочувствието и за самоувереността ви. Но тя може и да е порочна, да се използва по недостойни и неморални начини,а  има и силата да корумпира човешкото поведение. Съзнавам отлично, че въз основа на всичко това мнозина от вас ме смятат за вулгарен. Но аз изобщо не искам да натъпча кесията си просто с купища пари. Аз не жадувам за износени от прекомерна употреба банкноти, нито за прилежащите към тях аксесоари от овча кожа.

Онова, което искам, е пачка от "хрупкави", никога неизползвани, прясно отпечатани от банката двайсетачки и петдесетачки. Тези деноминации имат достойнството да са изработени от хартия, а не от полимер. Начинът, по който звучат, по който се усещат и по който миришат, е съвсем  различен. Можете да чуете как "хрускат" когато ги броите. Те са толкова свежи, че са почти залепнали една за друга и трябва да се отделят като тънко нарязана сьомга. Прокарвате палец и показалец по една  от тези " вкусотии" и можете да усетите тяхната безценна идентичност, качество и сложен печат.

Мирисът на новата банкнота е характерен. През 2013-а бяха изписани купища страници дали канадските долари имат аромат на кленов сироп в тайната си формула. Отделно проучване за щатските банкноти от производителя на благоухания и подправки Symrise установила смес, съдържаща органични съставки, които се усещат също  в сапуна и в бельото, както и парафини, открити в мастилото. Британските банкноти притежават по-неуловим аромат. Той се заличава след като парите влязат в обращение и поемат миризмата на човешките пороци (или на кокаина). 

В света на старите пари целият този разговор е направо ужасен. В края на краищата, ако сте джентълмен от висшето общество, плетеният пуловер и червените ви панталони ще крещят за богатство и добро възпитание дори джобовете ви да са празни. Ако обаче сами сте изкарали купища пари, няма да сте чак толкова ужасен и ще знаете за какво точно говоря.

Неотдавна добър приятел ме заведе в Le Caprice (бел. ред - моден ресторант в Лондон). И седнахме на традиционно ползваната от него масата. Как, учудих се аз, човек успява да си подсигури "обичайната" маса в подобно заведение, при това без предварителна резервация?

Подобни  на този стратегически удари имат важна функция. Ако сте човек на бакшишите, влизате в барове и нощни клубове, без да се редите на опашка и, естествено, получавате предпочитаната маса в ресторанта. Много старомоден, но все пак ефикасен прийом.

Въпреки всичко ние вървим към безкасово общество. Този завой  встрани от физическите пари поражда проблеми на De La Rue - компанията, която печата не само банкнотите на Обединеното кралство, но и онези, поръчани от 140 банки по света. Аз определено имам  принос  към  налагането на безналичната тенденция. Моят iPhone в повечето случаи е кредитната ми карта. Аз пиша на влизане и на излизане от метрото или от автобуса и от другата добре известна форма на публичен транспорт - таксито. Дребните бизнесмени твърдят, че най-чистата форма на обмен - парите в брой, са твърде скъпи, за да ги приемат. И че плащанията, от които отделят неизбежния процент за банката, са по-ефективни. Това е лудост.

Несигурната икономическа обстановка обърква още повече нашата система. Банкоматите на територията на страната се демонтират, банкови клонове се затварят. Никой не иска да се изправи пред реалността, че финансовата система работи с комисионни. И че няма такова понятие като "безплатни банкови услуги", нито пък лесен начин да съхраняваш наличните си средства. Все пак, до известно равнище (85 хил. брит. паунда за всяка оторизирана компания) парите ви са защитени чрез специалната система за застраховане на спестяванията.

Аз не съм единственият, пристрастен към кеша. Той в момента има 25 процентно присъствие в средностатистическия портфейл на богатите инвеститори, сочат последните анализи на швейцарската "Ю Би Ес груп". Това е далеч по-голям дял от препоръчителния, особено като се имат  предвид ниските (и в повечето случаи отрицателни) равнища на лихвите, приложими за подобни суми. Което в никакъв случай не отблъсква заможните. Проучването показва, че 60% от анкетираните са склонни  да държат дори повече кеш в портфейла си.

Естествено, банките, правителствата и най-вече Интернет, мразят хората, които се разплащат в брой. Те не могат да проследяват разходите ви или да източват данните ви. Увеличението на данъците е по-сложно, особено ако използвате кеш, за да платите за чистачка, за домакинския персонал, за човека, който почиства колата ви или за търговеца, който би предложил по-изгодна цена, ако му предложите двайсетачки или петдесетачки.  

Докато те не бъдат извадени от обращение, аз ще остана фен на хартиените пари. Обичам да ги колекционирам като форма на самооблагане, да ги вадя от портфейла си и да ги крия в кутия от обувки, редом с всички останали налични, тежащи в джоба ми. И когато кутията се напълни, ще изтичам до местния клон на Metro Bank и ще ги вкарам в тяхната "магическа машина за пари" (безплатна услуга дори за лица, които не са клиенти на банката), а оттам те ще отидат в сметката ми. Без комисионни за използване на картата в Европа, тази система е перфектният начин да не позволява посегателство върху ваканционните ви разходи.

Бидейки въвлечен в безкасовото общество, аз вече не нося често у себе си  банкноти или каквито и да било  други средства за размяна и разчитам на карти за покупката на всекидневната си храна и за почти всичко останало. Архитектите на тази цифрова революция пък вероятно са станали достатъчно богати, за да си позволяват да държат прекрасни новички петдесетачки, напластени в джобовете им по всяко време, за да им гарантират любимата маса за обяд. Аз пък бих искал да съм около тях, за да им правя компания.

 

P. S.

Уважаеми читатели,

Увлечението си по кеша споделя с вас Джеймс Макс - експерт по недвижими имоти и радио водещ. Това е негово лично мнение, което не ангажира редакцията на "Файненшъл таймс", публикувала тази позиция.

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във