Банкеръ Daily

Позиции

Мохамед Ел-Ериан вещае стагфлационни ветрове

Опразнените рафтове на магазините в множество държави по света навяват спомени за недостига на храни от Съветско време.

Мохамед Ел-Ериан обаче не е съвсем съгласен с тази асоциация. Според директора на колежа "Куийнс" в Кембридж, който е също консултант на "Алианц" и "Грамърси", това днес не се случва в затворена икономика с неефекитвно производство, защитено от държавата с високи стени от мита и квоти. То се дължи на пробивите в продоволствените вериги, които всички очакват да са временни. Те обаче усложняват корпоративните и политическите планове и могат да подкопаят инвестициите, подкрепени от щедрата ликвидност, инжектирана от централните банки, които тласкат още по-нагоре пазарните котировки. И заплашват със стагфлация.

В коментар за "Файненшъл таймс" Ел-Ериан посочва, че сигнали за явлението изпращат корпоративните лидери и макроикономическите данни.

Инфлацията, измерена чрез производствените цени, набира скорост в световен мащаб. Значителна пропаст се отваря между фабричните заявки и произведения продукт. Транспортните разходи от Китай до Европа и САЩ са скочили от седем до десет пъти през миналата година. Все повече компании в растящ брой сектори се сблъскват с недостиг на суровини и материали. 

"Виновникът" е микс от прекъснати продоволствени вериги, високи транспортни разходи, недостиг на контейнери и затворени пристанища. Ограниченият пазар на труда също е проблем, принуждаващ фирмите от сферите на производството и услугите да работят под капацитета си и под постоянен натиск за по-високи заплати. В Обединеното кралство, например, Конфедерацията на британските индустриалци предупреди, че недостигът на работна ръка може да продължи две години. 

Намалява броят на корпоративните мениджъри, които са убедени, че тези пробиви са временни и бързо ще се запушат. Те ще ограничат плановете им за растеж въпреки силното търсене и нарастващия натиск да повишават цените, за да компенсират по-високите разходи. 

Вместо впечатляваща динамика, глобалното стопанство е заливано от вълни от продоволствени прекъсвания, предполагащи наличието на по-дългосрочни сили.

Въпреки това някои парични стратези и пазарни играчи продължават да оценяват дисбалансите в търсенето и предлагането като преходни, които скоро ще бъдат решени от пазарите. В своя подкрепа те посочват дървения материал, който бързо поевтиня след рязкото поскъпване. 

Действително, известни фактори за обрат са налице. Времето вече помогна за преодоляването на част от първите шокови ефекти от COVID-19 върху икономиката, за разлика от финансовата криза през 2008-а. Не може да се отрече също, че последните пандемични вълни, предизвикани от разпространението на вариант "делта" на коронавируса, предизвикаха временен и обратими акции, като затварянето на пристанища в Китай и Виетнам. Същото е влидно и за някои крайни портове като калифорнийския "Лонг бийч", чийто продоволствени пробиви бяха описани от един главен корпоративен мениджър като по-лоши от блокадата на Суецкия канал през март 2020-а.      

Ключовият момент е, че тези обратими фактори са придружени от проблеми в доставките, които могат да продължат още една-две години, ако не и повече.

Тяхното присъствие вече принуждава все повече компании да ревизират управлението на продоволствените си вериги с идеята да внесат устойчивост, дори с цената на по-ниска ефективност. Но това ще има краткосрочен ефект.

Ниската еластичност на трудовия пазар също няма изгледи да бъде преодоляна в близко бъдеще. Последните индикатори не предполагат, че отварянето на училищата и, в САЩ, прекратяването на допълнителната подкрепа за безработните ще доведат до незабавен скок на готовата да се завърне работна сила, при това, въпреки рекордния брой на новите работни места. И колкото по-дълго продължи този процес, толкова по-добре ще се адаптират компаниите. 

Добавени към вече съществуващата инфлация, тези фактори могат да се превърнат в "стагфлационни" ветрове за глобалното стопанство, които не са познати за родените преди 70-е години на миналия век.

Това е сценарий, при който мнозинството фирми извеждат само най-важните цели при планирането. И много парични стратези и пазарни участници вървят след реалността.  

След като пропусна възможността да редуцира огромното количество на покупките на активи в началото на лятото, Федералният резерв рискува в момента да се изправи пред изключително сложна политическа дилема: да ограничи стимулите заради инфлационния натиск, но същевременно да не иска да го направи заради по-ниския растеж.  

Това може да се преърне в проблем за много класове активи, в чиито оценки са заложени значителна предвидимост и ефективност на подкрепа от централната банка, включително и в паричната стратегия на контролирано кредитиране в икономика, която не е прекалено гореща или прекалено хладна. 

Доминиращата структурна тема след финансова криза - за недостатъчно агрегатно търсене - е отстъпила място на обезпокоителен недостиг на предлагане. И той няма да си отиде бързо. Така че е много по-добре за компаниите и за паричните стратези да се настроят още отсега. Защото удържането на по-нататъшните прекъсвания е по-евтино и по-лесно осъществимо от разчистването на пораженията. 

Facebook logo
Бъдете с нас и във