Банкеръ Daily

Позиции

Мистерията на зелените облигации

Какво може да се направи с 1 трлн. щ. долара? Отговорът на този въпрос вероятно ще получим в близко или в по-далечно бъдеще, защото той трябва да дойде от вселената на зелените облигации (най-разпространената разновидност от дълговите книжа, съобразени с опазването на околната среда и с отговорното корпоративно управление).

Когато през 2007-а тези продукти направиха първите си стъпки, те изглеждаха толкова необичайно, че бяха необходими осем години, за да успеят емисиите им с натрупване да достигнат 100 млрд. щ. долара. През миналата седмица обаче се разбра, че най-накрая общият им акумулиран обем е "превзел" първата сериозна кота - 1  трлн. щ. долара. Това съобщава сайтът "Морални пари" на "Файненшъл таймс". Нещо повече, допълват журналистите, ръстът е не само количествен, но и качествен, с появата на нови разновидности на зелените  книжа. Последната такава изява е на италианския енергиен гигант "Енел" с  неговата експериментална "устойчива" емисия с номинал 1.5 млрд. щ. долара.

В интерес на коректността, цитираните числа са за социално отговорните инвестиции в целия клас облигации, съобразени с опазването на околната среда и с корпоративното управление, зачитащо личното достойнство (ESG). Данните на "Ейч Ес Би Си" пък са малко по-различни - пазарът на щадящите околната среда и на социално отговорните дългови продукти ще достигне 1 трлн. щ. долара през първата половина на 2021-а, предвиждат банкерите.

Независимо от разминаването на стойностите, добрата новина е, че има подем на инвестициите в ESG и горещ дебат за тях се разгоря на последното съвещание на МВФ и на Световната банка, приключило на 20 октомври. Лошата новина е, че предизвикателствата пред книжата растат: пазарът им е силно раздробен, със символична ликвидност и противоречива информация, което не позволява създаването на стандартизирана рамка за отчитане на резултатите от търговията им. По данни на старшия експерт на "Блумбърг" - Дан Шуърли, терминалите на агенцията в момента показват впечатляващите 959 полета за данни ESG, 443 от които са свързани с околната среда и 373 - с управлението. За съжаление едва 22% от емитентите на облигации дават информация за някое от тези полета. Шуърли добавя, че новите финансови продукти почти винаги се пускат  за пласмент в условията на пословична враждебност и пазарът впоследствие се фрагментира заради трескави и странни експерименти - преди още продуктите да бъдат стандартизирани и да има  достатъчно  количество от тях. Според експерта, ако сме достигнали този втори етап в еволюционната траектория на иновативния продукт, пазарът би трябвало да отчете подем в скоро време. Което със сигурност не може да се случи без повече споразумения за стандарти и одитни процедури. 

Загадъчни ценови характеристики при зелените финансови продукти

открива Марк Гилбърт - коментатор в сферата на управлението на активи на агенция "Блумбърг" и автор на книгата "Съучастие: Как алчността и съглашателството правят кредитната криза неудържима". Той се опитва да даде адекватен отговор на въпроса на читател: Защо, въпреки безспорния ентусиазъм към зелените облигации, тези книжа не се търгуват с премия по отношение на не чак толкова приятелски настроените към околната среда дългови конкуренти?

Гилбърт посочва, че пазарът на зелени облигации се нагорещява и световните продажби са се увеличили с над 300% през последните пет години, достигайки 165 млрд. долара само през тази година - двойно повече, отколкото през цялата 2016-а. Според него изглежда логично книжата, предназначени за финансирането на проекти, щадящи околната среда, да се търгуват на по-високи цени и с по-ниска доходност от обикновения дълг. И фондовете, решили да следват принципите за опазване на околната среда, за социалната и управленска отговорност, биха могли да купуват зелените, а не традиционните облигации. При това, те (поне на теория), биха могли да пожертват известна "доза" доходност в името на идеята, че парите им ще отидат за спасяването на планетата. Засега обаче подобни изгледи няма.

На пръв поглед възвръщаемостта на инвестициите в зелени облигации през последните пет години е била съвсем малко по-висока от тази на широкия пазар. "Зеленият индекс" на агенция "Блумбърг"  (Bloomberg Barclays Euro Green Bond Index) показва 18% общ доход от 2014-а насам - не чак толкова различен от 16-процентния принос на широкия индекс на книжата с инвестиционен рейтинг. Ако обаче iсе eпогледне  корпоративния дълг в евро и получените от него 13.5%, разликата е доста солидна.

За "зелената възвръщаемост" през последните месеци се твърди, че е набрала сериозна скорост. Данните обаче показват по-различна реалност - облигациите са прибавили малко над 9% към пазарната си оценка през последната година, почти колкото е печалбата на дълга с инвестиционен рейтинг.

Подобна тенденция  се наблюдава и при отделните емисии. Например, "зелената" емисия на френското правителство с общ номинал от 21 млрд. евро, при първоначалното й предлагане през януари 2017-а е била предложена  с 13 базови пункта по-висока доходност от аналогичния традиционен дълг. Оттогава насам обаче тя се търгува с почти същата възвръщаемост както сходните по срок до падежа правителствени облигации. Същият феномен се наблюдава и на  холандския пазар на правителствен дълг. Там  правителството пусна зелена емисия през май - първата от държава с максимален кредитен рейтинг "ААА" - която "върви в крак" със стандартните книжа с аналогична срочност.

Всичко това насочва Гилбърт към извода, че поне засега инвеститорите не искат да се откажат от печалбите в името на опазването на живота на планетата.

Затова всички погледи са вперени в централните банки

в очакване те най-накрая да започнат да попълват резервите си с ESG книжа и по-специално с най-разпространената им разновидност - зелените облигации, като по този начин разкрият нов източник на търсене на този набъбващ клас активи. Европейската централна банка вече обяви, че ще "пазарува" такъв дълг като част от програмата си за покупка на активи. Централните банки на Унгария и на  Франция са създали специални фондове, предназначени за екологични инвестиции. Централната банка на Перу също крои подобни планове. Засега единствено Федералният резерв с огромната му балансова наличност от почти 4 трлн. щ. долара отсъства показно от Мрежата за зелена финансова система. Една от причините за въздържанието на международните институции е, че те много бавно включват рисковете от промените на климата в инвестиционните си рамки.

Напоследък обаче се наблюдават окуражителни признаци за промяна в отношението на едрите инвеститори към книжата ESG. Банката за международни разплащания пусна през септември отворен фонд за инвестиции на централните банки в зелени облигации. Стратегията изглежда вече работи. Проучване на агенция "Блумбърг" сред централни банки показва, че почти всичките 27 участници са уверили, че вече са приели принципи за устойчиви и отговорни инвестиции при управлението на портфейлите им или планират да направят това в кратки срокове. За ЕЦБ пък се очаква да прегърне по-охотно "зелената" идея под ръководството на новия си председател - госпожа Кристин Лагард. Три централни банки са се обърнали през последните няколко седмици към "Моргън Стенли" с искане кредиторът да им намери подходящи зелени книжа и на първичния и на вторичния пазар, тдърди отговорен представител на банката.  

Facebook logo
Бъдете с нас и във