Банкеръ Daily

Позиции

Меркел и Макрон сграбчиха своя "момент Хамилтън"

Точно когато икономическият разрив между основните сили в Европа изглеждаше непреодолим, Берлин и Париж отново се обединиха. И лидерите им Ангела Меркел и Еманюел Макрон предложиха сделка, която много политици определят като "историческа" : фонд за възстановяване от 500 млрд. евро, набрани от Европейската комисия на капиталовите пазари и впоследствие предоставени безвъзмездно на най-закъсалите от кризата страни членки на Европейския съюз.

Това е стъпка към по-тясна фискална интеграция на общността в отговор на пораженията, нанесени от пандемията от COVID-19. И означава, че госпожа Меркел се е съгласила германските данъкоплатци да поемат 135 млрд. евро от помощта, с които да помогнат на най-тежко засегнатите от пандемията държави да съживят стопанствата си. Нещо повече, германският канцлер показа, че най-могъщата европейска икономика е готова да помогне на останалите 26 страни от общността да понесат финансовия товар. 

"Съзираме момента Хамилтън", коментира в "Туитър" френско-германското споразумение Хенрик Ендерлайн - директор на частния институт за управление в Берлин Hertie School of Government. И допълни, че "политическият сигнал е, че ЕС е нещо повече от група национални държави и има своя собствена федерална идентичност". 

Маркирайки "момента Хамилтън", Ендерлайн има предвид сделката на легендарния американски финансов министър от ХVІІІ век Александър Хамилтън, който през 1790-а прехвърля дълговете, натрупани от щатите по време на Американската революция на федералното правителство. И, като дава възможност на тогавашния президент Джордж Вашингтон да въведе данъци, за да изплати тези задължения и емитира държавни ценни книжа, Хамилтън полага основите на федералната система на страната. 

Още преди месец, когато се появиха първите разногласия за начина, по който Брюксел трябва да отговори на заразата, някои политически коментатори запитаха дали не е дошло време Европа да изживее собствения си "момент Хамилтън".

И, както неведнъж са а случвало в историята на ЕС, именно реалната заплаха натисна спусъка. А, може би, не само тя.

Показателно е, че на пръв поглед спонтанното споразумение между госпожа Меркел и господин Макрон, обявено чрез видео конферентна връзка във вечерните часове на 18 май, се появява две седмици след решението на германския конституционен съд да оспори легитимността на програмата за изкупуване на облигации на Европейската централна банка. С което, на практика отмени частично присъдата на Европейския съд от 2018-а, че тези сделки не противоречат на законодателството на ЕС и не превишават правомощията на централните банкери.

Това беше директен удар срещу върховенството на европейското законодателство над националното и бе определено като "военен акт".

Националистите и популистите от различните региони на общността ликуваха, а госпожа Меркел се опита да замаже положението с неясни формулировки и становище, че проблемът е решим, ако ЕЦБ разясни по-широко програмата си.

Председателят на банката - Кристин Лагард - обаче заяви недвусмислено, че няма намерение да се обяснява, защото не е под юрисдикцията на германските конституционни съдии и ще продължи да осъществява сделките, както и операциите по новия (и още по-спорен за германците) план за покупка на активи за 750 млрд. евро, с което да подпомогне страните от еврозоната да се справят с кризата. Което крие опасност от нова присъда и нов разрив и поставя в риск блока на еврото.

Германският финансов министър Олаф Шолц пък обеща, че страната му ще намери начин да направи всичко възможно за задълбочаването на сътрудничеството с партньорите.

Париж, от своя страна, работеше усърдно да отклони Берлин от сляпата привързаност към фискалната дисциплина и да го убеди да развърже кесията чрез емисия на общи "коронаоблигации". С което дефакто подкрепи лагера на "слабаците от европейския юг".

Това никак не е чудно предвид далеч по-слабата икономика, с която Франция влезе в пандемията - висока безработица, по-ниски доходи и отслабени публични финанси - индикатори, "отпращащи" страната по-скоро към борещата се за оцеляване Италия отколкото към силния й партньор Германия. А след като настъплението на COVID-19 показа, че и най-мощните икономики не са защитени от пораженията му, дойде времето на жестовете и на компромисите. Най-знаковият - когато 200 заболели от вируса французи бяха прехвърлени в Германия, защото френските болници бяха препълнени от пациенти.   

Развръзката се появи в началото на седмицата под формата на въпросния спасителен фонд от 500 млрд. евро, напомнящ за случилото се отвъд Атлантика преди повече от два века. 

Сумата е твърде малка за нуждите на стопанствата на 27-е от ЕС. Но, по оценка на главния икономист на "Ю Би Ес уелт мениджмънт" - Пол Донован - инвеститорите и "пазарите по скоро съсредоточават вниманието си върху принципа, а не върху обхвата". И именно това усещане за наченки на фискална конфедерация повиши и цената на еврото към основния му конкурент - щатския долар. 

Въпросът е дали първоначалното благоприятно впечатление ще бъде затвърдено от по-нататъшните стъпки на страните членки от ЕС и на Европейския парламент. 

Facebook logo
Бъдете с нас и във