Банкеръ Weekly

Валентин Вацев:

Лъжиците на „Позитано“ 20 ръждясаха!

Борисов е посредник между капиталови кръгове и е отговорник за мира между тях

Г-н Вацев, да се опитаме да съставим един портрет на така нашумялата българската олигархия. Има ли българска специфика в този термин, който вече се употребява с повод и без повод?

Да си призная, аз нося някаква отговорност за безконтролната употреба у нас на този термин. Иначе това е научна квалификация, въведена от Платон. За съжаление, днес в България думата е ругатня.

И се лепи на всеки, който има повечко пари.

Когато една дума започне да означава всичко, тя започва да означава нищо. Разбира се, че имаме олигархия и това беше неизбежно. За мен процесът, който представлява интерес са последните 15 години преди Десети ноември и първите 15 години след него. От тази гледна точка, събитията на самия 10 ноември 1989 г. са дребен акт. Помня как Тодор Живков назначи дъщеря си на висок държавен пост в началото на 70-те години, акт с който започна новата българска феодализация. Ние живеем в неофеодално общество, където публичността и частния сектор са недотам разграничени – частното непрекъснато излиза като публично, а публичното непрестанно се превръща в частно. Всъщност разликата между частно и публично е гръбнакът на всяко развито гражданско общество. Това е духът на модерността. Феодализмът приключва, когато публичното и частното се разграничават. Така късният социализъм се превърна в ранен пишман капитализъм.

Такъв ли беше планът на номенклатурата или това се случи спонтанно?

План имаше, без съмнение. На висшата държавна и партийна номенклатура. Познавам лично тези хора, защото и аз принадлежа към тази прослойка. Имаха две основни цели. Едната - да станем собственици, смятаха те. И това до голяма степен се осъществи. С някои иронични изключения. Много хора, които бяха огромни собственици в началото на процеса, после се оказаха без пари дори за храна. Така беше и в Русия: генерал от КГБ стана притежател на 200 млн. долара за една нощ, а след три години го видяхме със скъсани гащи. Между другото, не вярвам във фаталната роля на службите – генерал от ДС ми е плакал на рамото. Виждали ли сте разплакан офицер от службите?

Много поетична сцена – сурови мъжки сълзи... Въпреки или благодарение на тях се разви планът на номенклатурата?

Първата цел беше постигната абсолютно. Но втората не се получи. Тя беше да станат класа – децата учат в „Харвард“, жените пазаруват в „Лафайет“, ние живеем в огромни вили на Лазурния бряг и откъдето всяка седмица долитаме с частните си самолети до България, за да нагледаме бизнеса си. Тази идилия се оказа отречена исторически. Буржоазията е прогресивна класа, когато развива производителните си сили и утвърждава нови начини на производство.

Толкова незряло ли беше обществото, че не прозря тези намерения?

Не. Но и до днес в провинцията 60 процента от хората на власт са от партийната номенклатура на БКП. В столицата са между 45 и 50 процента.

Каква сянка хвърлят описаните от Вас събития върху конкретното състояние на нещата сега?

Това е началото на олигархията. За мен е интересен периодът от последното десетилетие, появата на ГЕРБ. Тази партия е принципно различна не само от БСП, но и от СДС и техните разпадни продукти. СДС живееха с приватизацията. ГЕРБ са крайно недоволни, че вече почти няма какво да се приватизира. Доходът на ГЕРБ е съвсем друг.

Най-големите приватизационни сделки всъщност станаха при Царя.

Царя беше нещо като ауфтакт. Всички приватизационни сделки бяха приключени скоростно. А той беше казал изрично, че е за малко и само минава от тук. Последната част от новата ни история започва с феномена ГЕРБ. Ако не бяха те, щеше да се появи нещо подобно. Ако не беше Борисов, щеше да е негов събрат. И, ако на първия етап властта беше превърната в собственост, сега на власт са децата на номенклатурните първопроходци.

Нов феодален елемент - унаследяване.

Кои са братя Бобокови? Другарят Бобоков беше член на ЦК и ръководител на много важна комисия там. Ами Румен Овчаров, който говори с презрение за „червените барони“? Говори така, защото не е барон, а по-горна прослойка - маркиз. Спомняте ли си номенклатурната фамилия Овчаров от социализма?

Както казва народа „От маймуна орех не се взима“.

Така се унаследява новият български феодализъм. Във втория етап собствеността се превръща във власт. Още Платон пише, че за олигарсите и жените им няма закони.

Този механизъм случи ли се в други бивши соц. републики?

В Съветския съюз. И малко в Румъния.

Но г-н Борисов не принадлежи към описаната феодално-номенклатурна структура.

Как да не принадлежи! Не е нужно да е генерал като Любен Гоцев – произходът му е идеален: майка образователен работник, баща офицер от Народната милиция.

Не е ли ниско това равнище?

Не. И няма да говоря грубо за него, защото много пъти ме е веселил с безкрайните пресконференции, в които езикът му не го слуша. Тайната на българската власт не е в Бойко Борисов - той е посредник между различни капиталови кръгове и е отговорник за мира между тях. В случая - между Домусчиев и Божков. Когато икономическата основа на една власт е олигархията, най-важното е запазването на мира между отделните сегменти. В момента Борисов изпусна мира и трябва час по-скоро да го възстанови.

А какво ще кажат бароните и маркизите?

Между тях и олигархията няма пропаст, те са еднородни кръгове. В момента в БСП главният проблем е не Корнелия Нинова, а как да с направи коалиция с ГЕРБ. Лъжиците в БСП ръждясаха. Ако се върнем пак на Платон, олигархиите са нервни режими и никога не продължават дълго – не повече от 10-15 години. След това преминават или в демокрация, или в диктатура. Демокрацията е възможна, ако има поне две партии – лява и дясна. Има ли в България автентична лява партия?

Да, ГЕРБ. Тръгват към национализации, хората се шегуват, че може да се възроди и държавният „Винпром“. БСП пък с борбата срещу плоския данък окупира дясното пространство.

ГЕРБ не е партия, а държавата. Това е държавното чиновничество, плюс балдъзите, плюс родата, плюс охраната, юрисконсултите и специалистите по подстригване на кучета.

При втория изход от олигархията – диктатурата?

Борисов категорично не може да бъде диктатор. Той е човек, който вдига кръвното от една демонстрация под прозореца му. Такива хора диктатори не стават. Диктаторът не прави двучасови пресконференции, той говори седем минути.

Подценен от властта ли беше Васил Божков, или надценен от медиите?

„Великият княз“ Божков не желае да остарее в чужбина и не гори всички мостове с Бойко Борисов. Борисов също не желае да ги гори. Текат преговори чрез знаци. Но цената на мира е главата на Горанов, който е благословен и двойно миропомазан от друго място.

Разговора води Емил Янев

 

Доц. Валентин Вацев е преподавател по геополитика в Европейск колеж по икономика и мениджмънт и в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“.

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във