Банкеръ Daily

Позиции

Локдаун за т. нар. политически елит

Вотът на 4 април приключи, да живеят изборите! Такова би могло да е мотото, с което ще живеем през следващите седмици и месеци. Резултатите подхранват не само предположението за задаваща се парламентарна криза, но дават воля и на въображението, ако приемем, че оттук нататък системните партии и парламентаризма в досегашния му вид вече не са същите.

Представете си само за миг как би изглеждал един петъчен ден за парламентарен контрол в бъдещото 45-о Народно събрание, ако предварителните резултати от предварителното броене (40% от протоколите) се запазят при окончателното произнасяне на ЦИК. Тогава в препълнената с народни представители парламентарна зала, пред трибуната са се подредили Слави Трифонов и оркестъра му, докато изпълняват парчето "Едно ферари с цвят червен" в отговор на питане на "Отровното трио" и порозовяла напоследък Мая Манолова от "Изправи се! Мутри вън!". Докато Нинова и Карадайъ вдървено ще помръдват щракайки с пръсти под банката и оглеждайки се чат-пат да не ги снима някой досаден фоторепортер. А Христо Иванов и "Демократична България" призовават  в такт за справедливост и върховенство на закона...

Очевидно на досегашната практика БСП да настоява през сълзи премиерът Бойко Борисов да се яви в парламента и да отговаря на депутатски въпроси, а той да си кара джипката и да не му дреме какво и защо трябва да се случи, е дошъл край.

Немислимо е вече лидерът на червената опозиция Корнелия Нинова да призовава Борисов да се разберат като мъже. Крайно време е системните играчи да ограничат идентичността си до посочения в програмите им политически пол. А не както досега - десни партии да изпълняват леви политики, докато претендентите за носители на социалното да залитат по неолибералната глобализация...

Свикналите с комфорта на властта ГЕРБ и БСП се сблъскаха челно с протестния вот, катастрофираха и сега дълго ще ги боли.  

Ситуацията е нова и за ДПС. След като ГЕРБ очевидно се прости с властта (по-скоро - с абсолютната власт), а БСП изпадна под чертата и не става даже за целувка, с кого движението ще върти политически гюбек зад кулисите? Къде ще се дене владетелят на задкулисието, бащицата с фирмените обръчи, повелителят на сараите? Къде ще се приюти и осиротелия му палач на свободното слово? Едничка надежда май остана Иван Гешев...

Притеснителното само е, че ситуацията днес много прилича на тази от незабравимите юнски дни на 1990 година. Всички помним как млади и наивни пеехме до сълзи "Времето е наше" и "Развод ми дай" на "Орлов мост"... Без да подозираме дори за миг, че само илюзиите са си наши и че поне още 30 години ще носим на врата си ярема на нежелания брак с авторитарността и тоталитаризма...

Без да им пука от локдауна и припявайки си миналогодишния "тематичен" хит на Трифонов "Мутри, сбогом!", днешните млади пратиха системните политически партии и т. нар. политически елит в истински нокдаун.

Молим се Богу горещо, дано само и те не се окажат толкова наивни като нас!

Мутри, сбогом!!!

Facebook logo
Бъдете с нас и във