Банкеръ Daily

Позиции

Люти чушки за културата

Ако не са санкциите по американския закон "Магнитски" или докладите на Брюксел, откъде ще знаем какви са ни батаците и кражбите? Сега пък изчезнали близо 4.5 млн. евро от усвоените за Ларгото в София. Така излиза от кореспонденция между Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ), Европейската комисия и България - с препоръки да се търси отговорност от трима министри от предишното управление и един кмет. Да е свършено нещо от нашата прокуратура по препоръките - не сме чули. И затова служебният министър на културата ще изпрати проекта, заедно с този за галерията "Квадрат 500" и крепостта "Яйлата", за проверка от европейския главен прокурор Лаура Кьовеши.

 

Честно казано, да бяха само "усвоените" няколко милиона, да ги преглътне човек. Има все пак логика в най-скромното откъм публично финансиране министерство да се краде, колкото е възможно. Изкопаната пред ЦУМ дупка е обаче незаобиколим източник на потрес относно културната й значимост. Ако това ни е хилядолетната материална култура - нацвъкани от пишман майстори правоъгълници от по няколко реда тухли, постлани вътре с чакъл, язък за паркинга, който съсипаха. С подобна зидария как да не хартисат пари за крадене? Поне онази царската колесница от соцвреме, изложена в подлеза пред Партийния дом, да бяха турили, че друг артефакт няма.

Пък може и от ОЛАФ да са се объркали, защото управленските ни културтрегери твърдят обратното. Като аргумент на странната теза, че Ларгото не е бутафория, покойният Божидар Димитров обяви противниците му за "хунвейбини" и "безделници". А възмутените в социалните мрежи посъветва: "Като нямат думи, няма да минават оттам и няма да гледат. Точка по въпроса!" И увери, че това, което се прави по възстановяването на Сердика, било световна практика. Мир на праха му, но потресът остава. 

После културният министър Вежди Рашидов се оплака след края на министерстването си, че му искали оставката заради "Ларгото", "Квадрат 500" и много неща, но те били видими и хубави, а след всякакви проверки се оказвало, че няма нарушения при тях. В тази връзка ожали изтичането на всичко читаво, образовано и можещо в чужбина, докато тук оставало онова, "което не става и за чеп за зеле". Рашидов предупреди, че така сериозни култури и държави са загинали, та да не си правим илюзии, че малка държава като България ще издържи.

Останахме обаче с усещането, че гробокопачите за него са "т. нар. интелектуалци и платени протестъри - непрекъснато имаше дежурни, които ме обвиняваха в кражби и измами". Тъкмо затова заклейми "общественото говорене" като "нехигиенично" - понеже пострадал и лично той. Както незаслужено пострада и приемникът му Боил Банов в скандала "Ало, Банов съм". 

Оказа се, че заговорът срещу него е най-зловещата антидържавна завера. Така беше след сигнала за проспаната в полза на изпълнителя неустойка в размер на 753 000 лв. за столичното Ларго. От записа "Ало, Банов съм" стана ясно, че министърът дава инструкции за оформяне на документи така, че да предотврати събирането на неустойката, което е негово задължение като възложител на държавната поръчка. 

Първо, Банов изля екранен огън и жупел върху бивш служител на Министерството на културата за това, че го записал и после изнудвал да пусне записите, които пък били манипулирани. Прокуратурата се зае с проверка на случая, от която, разбира се, нищо не излезе понеже записите, чието съдържание никой не рискува да оспори, не били автентични. После Банов финтира с факта, че министерството е ищец по дело за неустойката, заведено обаче едва след като Агенцията за държавна финансова инспекция констатирала бездействието в тази насока. 

Междувременно стана ясно, че искът е отхвърлен на две инстанции и един от мотивите е, че ведомството първо приело строежа без забележки, а после повдигнало съдебния спор. Остана шансът резултатът да бъде обърнат пред последната инстанция и поне върховните съдии да защитят държавния интерес. Всъщност дори при ограничения достъп до касационно обжалване това изглежда е било твърде вероятно, ако... министър на културата не беше Боил Банов. 

С новината, че ведомството е пропуснало последния срок за обжалване по делото, министърът изпадна в поредния пристъп на артистичен гняв срещу душманите си. Сега пък виновна се оказа правната му дирекция, която забавила внасянето на жалбата точно с един ден. И, разбира се, с цел "уронване на престижа ми". Директорката на правната дирекция подала молба за напускане, а министърът - ни лук ял, ни лук мирисал.

Представяте ли си, Банов изобщо не знаел, че чакат насрочено дело във Върховния касационен съд, нито пък му казали за гафа. Но гледната му точка остана неизменна - искал "разнищване на случая". И този акт бил "продължение на това, което се случи по повод сигналите на Елена Йончева преди време, но моята е здрава карловска глава и не пада лесно". Не падна противно на правната логика, законовият разум и антикорупционните заклинания на премиера Бойко Борисов.

Банов се писа ратник за държавност и със заканата да сезира прокуратурата "за двама души, от които искам да заявят мотивите си за това изтърване на срока". И зададе, меко казано, странен въпрос: "Как е възможно тези дела да не минават през министрите?! В продължение на около 6 месеца никой от Министерството на културата не е информиран за хода на делото". А какво е правил през тези 6 месеца министърът, сами се досещайте. 

Ако си мислите, че повече от това няма накъде, жестоко грешите. С поредната декларация, че всичко било, "за да бъда потопен аз и да бъде унизено Министерството на културата", театралният режисьор тури по най-културен начин черешката на тортата. С констатацията, че в случая е защитил... държавния интерес. Това било така, понеже като не водили "формално" делото на последна инстанция, спестили разноски по него.

"Да, ние губим делата и на двете инстанции, но държавният интерес е защитен! Тази трета инстанция нямаше да промени нищо. За нас не е административна грешка неотиването на нея", коментира непознатия му до този момент казус културният министър. И увери отново, че всички материали за "злонамерените действия по необжалването и пропускането на срока за жаленето пред ВКС" са предадени на прокуратурата. В резюме: "Това не може да е повод за оставка, а за разследване. Този перманентен и инсинуиран натиск не може да бъде повод за оставка!"

В очакване нещо да свърши прокуратурата, ще се позовем все пак на една от емблематичните епиграми от "Люти чушки" на интелектуалеца протестър Радой Ралин: "Не ме е страх от министъра на културата, а от културата на министъра".

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във