Банкеръ Daily

Позиции

Кризата от COVID-19 разкри нереализирания потенциал на еврото

За европейските лидери кризата, която предизвика COVID-19, даде нов тласък на аргумента, че единната европейска валута заслужава по-голяма международна роля. Това е позицията на Фабио Панета - член на изпълнителния борд на Европейската централна банка, която "Файненшъл таймс" публикува на 12 юни. 

 

Американският долар продължава да е световен базов валутен стандарт. Този статус улеснява Вашингтон да компенсира икономическия шок, причинен от вируса, и да се възползва от прекомерната привилегия на зелените пари.

Предимството на САЩ произтича от т. нар. "сеньораж" - печалбите, формирани от разликата между разходите за паричните емисии и номиналната стойност на парите от тези емисии - и възможността да се използват капиталовите пазари като източник на финансиране на големи увеличения на паричното предлагане на ниска цена въпреки натрупването на големи количества държавен дълг. 

Доминиращата роля на долара в глобалната търговия помогна да се защити щатското стопанство от поскъпването на националната валута, което по правило се случва със спасителните убежища. Американските компании пък се възползваха от стабилността, която им дава възможност да осъществяват интернационални транзакции в собствената си парична единица.   

Като втори по ранг световен валутен играч еврото трябва да носи облаги, сравними с тези на зелените пари. По официални данни на Европейската централна банка, делът на еврото на международната сцена е около 19 процента. С други думи - много по-нисък от доларовото участие от около 50%, но все пак доста по-висок отколкото на всяка друга валута. Еврото обаче не е достигнало напълно глобалния си потенциал и облагите, произтичащи от статуса му на резервна валута, не са разпределени равномерно между членовете на еврозоната. Международната му употреба е застинала през последното десетилетие и не всички страни от блока на еврото печелят от "привилегията" на ниските кредитни разходи на световните капиталови пазари, особено във времена на засилено бягство от риска.    

Какви са причините?

Основните компоненти, необходими за извоюване на статус на международна валута, са: обхватни и дълбоки (ликвидни) финансови пазари, добре подплатени очаквания за ценова стабилност и икономическа устойчивост, силна фискална позиция и желание да се гарантира ликвидността във времена на стрес. Еврозоната обаче се характеризира с пазарна сегментация и ограничено предлагане на смятани за сигурни активи. 

В резултат, когато възникнат шокове, техният натиск е несиметричен. И разпределението на облагите от международната роля на еврото е ограничено до няколко държави, чиито активи инвеститорите смятат за сигурни. Това засилва колебанията, предизвикани от отсъствието на фискална интеграция в еврозоната и подкопава глобалния статус на единната европейска валута.   

Така подобни кризи служат като горчив тест за глобалния статус на националните парични единици: онези от тях, които не успеят да гарантират сигурност и ликвидност, падат зад борда. А международната роля на еврото ще нарасне единствено ако облагите, които носи, се разпределят по-добре. 

За тази цел са необходими два политически хода.

Първият е европейските лидери да създадат общи инструменти, които генерират сигурни активи за всички страни членки на еврозоната в кризисни времена и по този начин да гарантират, че наложителните фискални мерки не водят до по-нататъшна нестабилност и разпокъсаност.

Отличен пример в този смисъл е предложеният Фонд за възстановяване за 750 млрд. евро. Той ще даде силен европейски фискален отговор на кризата от COVID-19 и ще вдъхне доверие в инвеститорите, че на еврото може да се разчита по време на сериозни трусове. 

Същевременно, облигационните емисии за този фонд ще позволят на глобалните инвеститори да изградят позиции в еврозоната, без да увеличават разделението между националните емитенти. Те биха могли да послужат и като полезен базов критерий: предлагането на облигации с различни срокове до падежа между 2028-а и 2058-а, съобразени с предложението на Европейската комисия, ще помогне за създаването на истинска реална крива на доходност на еврозоната. Което пък ще послужи като основа за задълбочаване и разширяване на общия капиталов пазар на общността, гарантиран от сигурни евроактиви.

Временният характер на Фонда за възстановяване и сравнително малкият му количествен размер в сравнение с националните европейски облигационни пазари обаче са сериозни недостатъци.    

Вторият ход включва паричната политика.

Повече от очевидно е, че доверието на инвеститорите във Федералния резерв "циментира" глобалната роля на долара. Защото подкрепата на централната банка за международна валута е ключово условие за опазване на ликвидността на финансовата система и за избягване на проциклични "спазми" по време на кризи когато растящите кредитни разходи влошават финансовата среда.  

Именно това бяха и ключовите фактори, които мотивираха разширяването на обхвата на извънредната пандемична програма за покупка на облигации на ЕЦБ (РЕРР) до 1.35 млрд. евро и удължаването на срока й на действие поне до края на юни 2021-а. Тези действия бяха наложени от мандата на европейските централни банкери да интервенират когато е необходимо, за да гарантират ценовата стабилност. Те потвърждават и ръководните принципи на ЕЦБ за независимост и върховенство на европейското законодателство.

Управлението на световна валута изисква също и осигуряването на ликвидност на чуждестранни централни банки чрез суапови и репо-операции във времена на стрес. ЕЦБ вече е активирала няколко подобни линии от началото на пандемията и ще продължи в тази насока, ако се налага. 

Чрез правилен микс от фискална и парична политика може да се изгради по-добре функциониращ и по-стабилен паричен съюз, който, от своя страна, може да увеличи влиянието на еврото и на облагите, които то ще донесе на членовете на еврозоната. 

Facebook logo
Бъдете с нас и във