Банкеръ Daily

Позиции

Крахът на долара чука на вратата

Eпохата на "диспропорционална привилегия" на щатския долар като водеща световна резервна валута приключва. Цитираното определение е на бившия френски финансов министър Валери Жискар д'Естен от 60-е години на миналия век, с което той изразява огорчението си, че САЩ черпят свободно ресурси от останалия свят, за да поддържат разточителния си начин на живот. Повече от 60 години светът се оплаква, но не прави нищо. Тези дни обаче са на привършване. 

Това са разсъждения на Стийвън Роуч, които той споделя за агенция "Блумбърг". Роуч е преподавател в университета "Йейл", бивш главен икономист на "Моргън Стенли" и бивш председател на "Моргън Стенли Ейша", автор на книгата "Дисбалансът: Взаимната зависимост на Америка и Китай".

Сериозно пострадалия от пандемията от COVID-19 жизнен стандарт на американците ще се влоши както никога досега, пише Роуч. Същевременно, светът изпитва сериозни съмнения за широко приеманата досега презумпция за американската изключителност. Валутите по правило дават числово изражение на равновесието между две сили - националните фундаментални икономически показатели и чуждестранните оценки за мощта или слабостта на държавите. Балансът за САЩ се променя и крахът на долара чука на вратата.  

Според Роуч семената на този проблем са посети от чувствителния недостиг на вътрешни спестявания в Щатите, което е факт още преди избухването на заразата.

През първото тримесечие на 2020-а нетните национални спестявания, в които се включват коригираните съобразно обезценяването вложения на домакинствата, на бизнеса и на правителствения сектор, са паднали до 1.4% от националния продукт. Това е най-ниският дял от края на 2011-а и е едва една пета от средно 7% от БВП от 1960-а до 2005-а.  

На фона на недостига на национални спестявания и на желанието за инвестиции и растеж САЩ използват огромното преимущество на ролята на долара като водеща световна резервна валута и бъркат дълбоко в чуждите излишъци зад граница, за да затворят кръга. Което не се случва безплатно. За да привлече чуждестранни капитали, Вашингтон отваря сериозна дупка в текущата сметка на страната, която присъства през всяка отделна година от 1982-а насам.  

COVID-19 и икономическата криза, която предизвика, довежда напрежението между спестяванията и текущата сметка до преломна точка. Проблемите: набъбващите правителствени бюджетни дефицити.

По оценка на Бюджетната служба на Конгреса, федералният бюджетен недостиг ще се раздуе до рекордните за мирно време 17.9% от БВП през 2020-а, след което ще спадне до 9.8% през 2021-а.   

Междувременно, значителна порция от фискалната подкрепа е била спестена от изплашените, останали без работа американци. Което отнема част от текущия натиск върху спестяванията в национален мащаб. Публикуваните всеки месец данни на щатското финансово министерство обаче показват, че свързаното с кризата увеличение на федералния дефицит далеч надхвърля ръста на направените под въздействието на страха депозити. Например, априлският дефицит е 5.7 пъти по-висок от недостига през първото тримесечие и надвишава с 50% априлския ръст на персоналните спестявания.  

С други думи, налице е интензивен низходящ натиск върху и без това силно депресираните вътрешни депозити. В сравнение с положението по време на глобалната финансова криза, когато нетните национални спестявания стават отрицателни за първи път в историята - средно минус 1.8% от БВП от третото тримесечие на 2008-а до второто тримесечие на 2010-а - в момента се очаква много по-рязко навлизане в негативното пространство. Прогнозите са за нечуваната зона от минус 5% до минус 10 процента.      

Именно тук идва ред на зелените пари. Засега те са силни и печелят от типичното за периодите на кризи бягство на капитала към спасителните убежища.

В периода януари-април щатската валута е поскъпнала с почти 7% към основните си търговски партньори (на коригирана съобразно инфлацията и търговско претеглена база) до равнище, което е с 33% над минималната цена на индекса от юли 2011-а, по данни на Банката за международни разплащания. Предстоящият колапс на спестяванията обаче вещае рязък скок на дефицита на текущата сметка, който вероятно далеч ще надхвърли предишния рекорд от 6.3% от БВП, отчетен в края на 2005-а. Резервна валута или не, доларът не би могъл да напредва при тези обстоятелства.

Ключовият въпрос е какво ще предизвика срива?           

На практика администрацията на Доналд Тръмп дава предостатъчно причини: протекционистките търговски политики, оттеглянето от стълбовете на глобализацията като Парижкото споразумение за климата, Световната здравна организация и традиционното атлантическо сътрудничество, погрешното управление на пандемичната криза. Всички те в комбинация с мощното социално напрежение, невиждано от 60-е години на миналия век, са болезнено очевидни белези за топящото се световно лидерство на американците.  

Когато икономическата криза започне да се стабилизира, вероятно в края на тази или в началото на идната година, тази реалност ще намери национално отражение в хода на срива на вътрешните спестявания. И доларът съвсем безпроблемно може да тества минималните си равнища от 2011-а и да отслабне с 35% на търговско претеглена и инфлационно коригирана база. 

Задаващият се колапс на зелените пари ще има три основни сериозни последствия.

Първото се нарича инфлация - желан краткосрочен буфер срещу дефлацията, но, в съчетание с очакваното слабо икономическо възстановяване след COVID-19 - още една причина за безпокойство от евентуална стагфлация - комбинация от нисък стопански растеж и растяща инфлация, която хвърля в хаос финансовите пазари. 

На второ място - доколкото по-слабият долар е симптом за раздуващ се дефицит по текущата сметка - може да се стигне до рязко увеличение на търговския недостиг на САЩ.

Натискът от протекционистката политика върху преобладаваща част от дефицита на страната със 102 държави, най-вече двустранният дисбаланс с Китай, ще има отрицателен ефект. Защото ще върне търговията на друго ниво - с по-високи производствени разходи и данъци, за което ще плащат щатските потребители.    

На трето място, на фона на зле подбрания от Вашингтон момент за финансово отделяне от Китай, кой ще финансира дефицита на нацията, която най-накрая е загубила "диспропорционалната си привилегия"? И при какви условия - най-вече лихвени проценти - ще се осъществява това финансиране?

Подобно на COVID-19 и на расистките вълнения колапсът на могъщия долар ще постави доминиращото в глобален план положение на американската икономика в много лоша светлина.

Или, както обобщава господин Роуч, елитарните привилегии трябва да се спечелят, а не да се приемат за даденост.

Facebook logo
Бъдете с нас и във