Банкеръ Weekly

Петко Дурмана:

Коронавирусът удари рамо на свободните творци и пукна пазарния балон

С една дума - отношението на властта към културата е обидно, а с две думи – изключително обидно

Ако приемаш ролята на адвокат на българската култура в създалата се ситуация, има ли „мазнинки“ и в културата, по лексиката на премиера?

Категорично не. Културата беше на ръба на оцеляването и е така от много дълго време.

Тя е нежеланото дете на нацията от десетилетия насам.

Самата тя не можа да се реформира достатъчно, не можа да се адаптира към промените, да получи необходимата съпричастност от обществото. Ако трябва да сме честни, българската култура не си изпълняваше качествено ролята на обществен коректив. И на водач. Тя трябва да води, а хората на културата трябва да са на границата, готови винаги да скочат отвъд. Те обаче хленчат и мрънкат като разглезени деца. Тази криза - с един силен шут - изрита културата в пропастта.

Може би вирусната криза извади наяве неща, които преди бяха скрити за широката публика?

За съжаление, да. Ако се фокусирам върху моя сектор - на визуалните изкуства, ние нямаме пазар. Ако съществуваше, той беше мъждукащ, по-скоро сив. Два-три скандала с ментета го закопаха. Един от топ колекционерите набързо се изнесе в Дубай. С колекция от 8000 работи, той много купуваше.

За г-н Божков говорим, той купуваше ли съвременно българско изкуство?

Да, оказа се, че е купувал - чрез фондацията, управлявана от спътницата в живота му. В тази колекция са представени почти всички от Института за съвременно изкуство. Включително и млади български художници. Но това още веднъж потвърждава тезата ми, че е бил сив пазар. И този пазар, покрай корона кризата, изведнъж тотално колабира. Галериите затвориха, продажбите спряха. По-лошото е, че досега не беше изграждана успоредна инфраструктура в интернет. Основната причина мога да я назова поименно. Не е хубаво да се говори лошо за мъртвите, но това е акад. Светлин Русев, който не уважаваше интернет и пречеше на виртуалния пазар.

Защо, за да се защитят интересите на посредниците в лицето на галеристите ли?

Вероятно. Според мен продажбите са ставали с взаимни уговорки, личи контакти, препоръки. А интернет е основен враг на тези практики – всеки може да влезе и да види какъв е реалният пазар. А това осигурява и прозрачност, и ликвидност. Докато нашият пазар на изкуство, освен непрозрачен, беше и неликвиден. Ако всички, които имат работи на Златю Бояджиев, ги изкарат наяве в мрежата, картините му ще започнат да се продават за по няколкостотин лева.

Значи би следвало сегашната обстановка да е благоприятна за виртуалната борса - магазините и галериите са затворени, но интернет бушува?

Аз съм щастлив, че галериите откриха глобалната мрежа. Сега е хит да се обявяват виртуални изложби, които на практика са един уеб сайт. Най-важното е хората да не спрат да купуват изкуство. В момента тези, които иначе са супер заети, си седят по домовете и имат време да разглеждат, да избират.

Но сега битката е повече за хляба, идват съкращения, безработица, икономическа несигурност, коланът се затяга.

Напротив, аз смятам, че сега е добра възможността за разместване на пластовете, за рестартиране на полумъртвия пазар на изкуството и интернет е перфектната възможност. Заедно с други колеги започнахме да предлагаме произведения на по-добри цени. Ефектът е изумителен. Изсипаха се невероятно количество автори, за които не бях и чувал. Оказа се, че има страшно много самоуки и самодейни художници. Всеки трябва да има шанс. Джери Салц, може би най-известният критик на съвременно изкуство и колумнист в „Ню Йорк Таймс“ казва, че слабите художници също имат право на пазар. Вече го няма положението едни да са  „заслужил“ и „народен“, а другите да са никои. Защото, когато влезеш в „Квадрат 500“ - ако изобщо работи - той е празен, обикновено персоналът е повече от посетителите. Затова се роди понятието "умни музеи", просто мениджърите им овреме осъзнаха възможностите в интернет.

Искате да кажете, че българската култура активно се адаптира към кризисната ситуация?

Имал съм много критики към българската култура, но се оказа, че под повърхността тя е хиперактивна. Една група художници във фейсбук се оказа културен шок за мен – за седмица над 2000 човека представиха работи. И има хора, включително от чужбина, които искат да купуват, защото цените са по-ниски.

Както китайците в момента изкупуват акции на обезценени европейски компании.

Правилата са такива. Но има и друго. Много от потенциалните купувачи не са ходили в галерии и не са имали контакт с авторите. Най-неочаквани хора се оказват колекционери.

Очаквате ли тези промени в конюнктурата да се окажат трайни?

Абсолютно. Във фейсбук групата открих български автор, който живее в Пекин и работи традиционна техника на китайска рисунка. Познавам добре китайската рисунка и никога не бих познал, че е работа на европеец. Ето го шансът да участваш на всички пазари, включително от дистанция и на собствената си държава.

Излиза, че, колкото и да е странно, коронавирусът удря рамо на свободните творци.

Да, фактите категорично показват това. Ситуацията ще изстреля нови хора и ще спука балона на световния пазар. Противно на представите, арт пазарът беше много инертен и консервативен. При предишната финансова криза от 2008 г., изложението „Арт Базел“ закъсня почти с половин година именно заради това. Бях там и видях как направиха нещо гениално. Галериите извадиха от складовете си високо ликвидни произведения, които иначе не продават, без да свалят цените. Брад Пит и Аджелина Джоли бяха ангажирани като рекламни лица и се скъсаха да купуват. Въпреки че бяха притеснени от финансовата криза, колекционерите също се втурнаха да купуват. Тогава започна да се надува този страхотен балон, който всеки чакаше да се спука. Е, сега коронавирусът ще го спука. И една обикновена фейсбук група вече ще е в състояние да обърне пазара.

Звучи революционно.

Това, всъщност, е закъсняла революция. Арт пазарът, който годишно е за около 100 млрд. долара, е единственият, който не е минал онлайн.

Учудващо е, че като свободен творец отбягваш да хвърлиш камък в градината на държавната администрация, която отдавна е обърнала гръб на културата.

Като човек, който води дело срещу Министерството на културата, е трудно да кажа, че не съм хвърлил поне камък. Отношението на властта - казано с една дума - е обидно. А казано с две думи – изключително обидно.

Всеизвестен е фактът, че когато поема властта във Великобритания през жестоката 1940 г., Уинстън Чърчил, сред първите си действия, удвоява бюджета за култура. Когато ужасените генерали го питат защо прави това в този критичен за страната момент, Чърчил отговаря: „Нали именно за тази култура водим войната?“

Честно казано, това ме кара да настръхвам. Така е, една нация се създава от хората на културата. Това е елитът, това са водачите в  битката за духовното оцеляване, които трябва да застанат отпред. За да издърпат всички останали. А не да чакат подаяния пред кабинета на случайно избран министър.

 

Разговора води Емил Янев

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във