Банкеръ Daily

Петър Славов от „Демократична България“ пред „БАНКЕРЪ“

Конституцията казва, че мандатът се дава на парламентарна група

Петър Славов.

Г-н Славов, вие сте представител на „Демократична България“ от гражданската квота, кандидат в 25-и МИР, с преференция № 105. Наблюдаваме колизията с машините и се питаме кой е ползвателят на всичко това, което се случва? Сякаш на пръв поглед всичко е ясно.

- Видимо има опити за използване на темата с политически цели, от което е ясно, че губим всички ние - българските избиратели и въобще демокрацията като цяло, тъй като се поставя под съмнение честният изборен процес, за който държавата даде усилия, време, средства. За да имаме най-после машини. Това, което аз лично се питам, най-вече по отношение на доставчика на машините, е как изведнъж взеха да изникват отнякъде - тук 100 машини, там 100 машини, там 50 машини. Каква е тази работа? До оня ден, ако си спомняте, те усилено ни обясняваха колко трудно било да се доставят допълнителни машини. А в някои секции, с оглед на това колко са големи, е хубаво да има по две. И сега изведнъж машините започват да извират от най-различни места.

Казват, че са за резервни части.

- Вчера си говорихме с един колега и той каза: „Това е все едно човек да си купи две коли от един и същи модел, за да ползва втората за резервни части“. Очевидно е, че резервните части като резервни части са по-евтини, отколкото окомплектована в готов продукт машина със завършен терминал за гласуване. Така че за мен това е несериозно обяснение и се надявам случаят да бъде разследван.

На вас лично на какво ви мирише от цялата тази блатна продукция, която излиза на политическия хоризонт?

- Изглежда ми точно като опит на определени политически сили, които неколкократно показаха, че са против да се гласува с машини – включително и с последното си гласуване.

Кои? Те са ГЕРБ, ДПС, но и БСП беше против машинното гласуване в 46-ия парламент.

- Да вземем като пример гласуването по отношение на броенето на така наречените контролни разписки, което обжалвахме в съда.

Коалицията на квитанциите?

- Да, както те ги наричат „квитанции“.

Коалицията на квитанциите, в която се събраха ГЕРБ, ДПС, БСП и „Има такъв народ“.

- Част от „Има такъв народ“. Ето ви един добър ориентир. Видимо е, че в момента ГЕРБ много активно се опитва да използва тази тема и да показва как едва ли не изборният процес може да бъде поставен изцяло под съмнение, особено ако не се броели квитанциите, както те им казват. Те си държат на своето.

Това има своето логично обяснение при евентуален спад на доверието, а оттам спад на изборната активност и работа с твърди ядра.

- Точно така.

Само че всички партии в България имат твърди ядра. Излиза ли от това, че пропорционалното спадане ще изхвърли зад борда някои нежелани от всички „натрапници“ в политическия живот. По-малки партии или пък нови партии?

- Гласуването само на твърди ядра за мен би било цялостен проблем за предстоящите избори, защото на първо място ще даде изкривена представа за обществените настроения и нагласи. На второ, активността вероятно ще бъде много по-ниска от тази, която имахме на последните избори и оттам ще се намали представителността. А всичко това най-вероятно ще доведе и до конфигурация в парламента, която е много възможно пак да е патова. Тоест тази периферия на работещи активни хора, които обикновено гласуват не толкова сигурно – т.е. определени обстоятелства им влияят, могат просто да не отидат да гласуват в тази ситуация. Вие виждате, че напрежението освен покрай машините се нагнетява допълнително и с COVID-ситуацията.

При последните избори се видя, че практически нямаше никакви недействителни бюлетини, докато преди стигаха до 15%, което си е една немалка парламентарна група. Отчетени бяха всички преференции – нещо, което за мен като граждански кандидат е изключително важно, защото именно чрез преференциалния вот българските граждани могат да преподредят партийните листи. Ясно е, че за да бъде отчетен коректно преференциалния вот, това става много трудно на ръка. И през последните години, при ръчното броене, масово не се брояха преференциите и те отиваха в коша. Сега това се отчита и ето ви и един мажоритарен елемент, който е много силен на изборите.

Според някои политици от сектора на промяната, докато не минат местните избори, системата трудно ще се отпуши, защото там ГЕРБ и ДПС са с много силни позиции. И независимо какво ще се случи на едни парламентарни и дори президентски избори, без местни избори особена промяна не може да настъпи.

- Необходим е пълен цикъл на избори. Даже е напълно възможно един цикъл да не ни е достатъчен, защото ние виждаме вече трети парламентарни избори за годината, а горе-долу ситуацията никак не изглежда обещаваща за следващия парламент. И има реална опасност пак да сме в някаква патова ситуация – т.е. липса на възможност за формиране на мнозинство на промяната и дори има опасност за евентуален регрес и реставрация на предишните лоши практики, които всички се убедихме, че са лоши.

Те струват на данъкоплатеца милиарди – похарчени и окрадени пари и т.н., така че наистина се надявам хората да си дават сметка затова, да са активни, да вземат всички мерки за защита и да отидат да гласуват. Най-вероятно ще трябва да се въоръжим и с търпение – може би ще трябва да се поизчаква пред съответните секции, заради това че изборите са 2 в 1. Надявам се да няма целенасочени провокатори, пратени именно от тези говорители на антимашинното гласуване, които умишлено да седят в секциите и да се правят на две и половина за да бавят изборния процес и да отказват хората.

Като казвате две в едно, има ли пряка връзка между президентските и парламентарните избори за партиите, които са застанали зад кандидат или са издигнали свой собствен? Версиите са от скачени съдове до резки противоречия. Имам предвид дори и случая с изявлението на Лозан Панов. Доколко се влияят двата процеса?

- Ще ви кажа моите наблюдения основно върху „Демократична България“, откъдето съм кандидат. От самото начало лично убеждавах ръководството на формацията да се излезе с кандидатура за президент, която да е излъчена от „Демократична България“ – т.е. да имаме един и същи номер на изборите и за президентска двойка, и за политическа формация, което безспорно щеше да помогне и на изборния резултат, и на самите кампании. Това естествено щеше да движи двете кампании по-скоро успоредно и заедно, отколкото, както в момента виждаме, че на места те се разминават доста сериозно.

В този смисъл възражението е, че ще се получат сходни резултати.

- Ако са добри резултатите, какво лошо има в това?

При президент трябват много високи резултати.

- Това също е вярно, но пак си мисля, че по-скоро щеше да помогне и да вдигне общия резултат.

Има ли вариант „Демократична България“ да реагира симетрично срещу думите на Лозан Панов и да излезе непосредствено преди изборите и да каже този човек не е наш кандидат. И ние не поемаме отговорност за неговите думи и действия. Съществува ли такъв вариант – това в дипломацията се нарича „симетрична реакция“.

- Не, няма как да отговоря от името на ръководството на „Демократична България“. Все пак ние, като гражданска квота, можем да правим предложения, но решенията ги взимат други. Но не ми се струва, че има чак такъв проблем и напрежение, както се опитаха да го представят някои медии.

В думите му се говори за предателство, за измяна.

- По-скоро виждам едно предупреждение, защото наистина много десни хора се притесняват - особено поставени под натиск в един следващ парламент – наистина на всяка цена да има управление и правителство, при което да се направят компромиси, които много хора - по-консервативни, с по-твърди десни убеждения, никога не биха приели. Например, някакъв вид – да не дава Господ – съглашателство с БСП. 

Как така „да не дава Господ“? То без съглашателство – под някаква форма с БСП – кабинет не е възможен.

- Аз съглашателство категорично не приемам...

Да оставим думата настрана.

- Ще ви дам друг вариант, който за мен не е съглашателство. „Демократична България“ слага на масата законопроектите, които минаха на първо гласуване в миналия парламент по отношение на възстановяване на нормалното правосъдие, за главния прокурор, за Висшия съдебен съвет, за Закона за съдебната власт. И казват – искаме подкрепа. Ако други политически формации или отделни депутати го подкрепят, толкова по-добре. Ако откажат да го направят, да обяснят защо.

Вие смятате ли, че ще се окажете в ситуация, в която вие да диктувате условията? Това ще го правят мандатоносителите.

- Тук интересният въпрос е кои ще бъдат всъщност първите две политически сили.

Главно втората.

- Ако приемем, че основната интрига е коя ще бъде втората сила, никак не е без значение дали това ще бъде формация на промяната – някоя от формациите на промяната, или ще бъдат отново БСП.

Продължаваме промяната или БСП – едва ли до до неделя може да се стигне до някаква друга изненада.

- Между формация на промяната и БСП, аз категорично бих предпочел втора да бъде формация на промяната, защото това гарантира получаване на мандат. Получавайки мандат, може да се предложи структура и състав на Министерския съвет и за него да се търси подкрепа без съглашателства – а с ясни приоритети програма. Те се слагат на масата и се казва „подкрепете ни или не ни подкрепете, но обяснете защо“. Ето ви един възможен вариант. 

Ще ви кажа нещо много интересно, което чух, че се прокрадва и се коментира. Ако приемем, че първи и втори не са формации на промяната, а БСП стане втора, то тогава има един много интересен ход. Би могло „Демократична България“ и „Продължаваме промяната“ с един хитър ход – ако можем така да го наречем – да формират обща парламентарна група, която да изпревари БСП и да станат втори. Т.е. има възможни решения, които трябва сериозно да се обмислят от формациите на промяната.

Това чисто юридически е много интересно. Смятате ли, че това нещо може да бъде направено, ако БСП се окаже втора политическа сила – че вие с тази комбинация бихте могли да станете кандидат за втория мандат за съставяне на правителство. Как стои въпросът юридически?

- Конституцията казва, че мандатът се дава първо на първата по големина парламентарна група и след това на следващата.

На парламентарна група, а не на политическа сила?

- На парламентарна група. Така че ето ви една юридическа тънкост, която може да се използва, но това, разбира се, минава през сериозни разговори, изготвяне на обща програма, може би на коалиционно споразумение, както се коментираше. Спомняте си в навечерието на кампанията имаше покана от страна на „Демократична България“ към „Продължаваме промяната“ за общи действия и общо явяване.

И това предвещаваше те да станат първа политическа сила според измервателите.

- Това абсолютно можеше да стане. Но предвид че не се случи, сега се съобразяваме с реалността. Ето ви един резервен ход, който може да помогне. Защото мисля, че на всички им е ясно, ако БСП, като втори, получат мандат да съставят правителство, те пак най-вероятно няма да го реализират, след като два пъти не успяха. Да се очаква, че трети път същите хора, със същия подход ще успеят, ми изглежда силно невероятно.

Те, ако не бъдат подкрепени, после няма да дадат подкрепата си – това е ясно.

- Да, влиза се в този разговор – вие не ни подкрепихте, сега пък ние вас няма да подкрепим и пак сме в патовата ситуация.

И се получава déjà vu. Освен за вашето предложение за общи листи, в което имаше много логика и резон, но така или иначе не беше прието, от „Продължаваме промяната“ се заговори: ние преди изборите ще направим все пак нещо и това ще бъде предизборно споразумение за управление. Само че и това не се е случи.

- И това не се случи.

Защо не се случи? Къде е причината?

- Тук те най-добре ще кажат.

Пак ли в техния двор хвърляте вината?

- Не, те го предложиха и обикновено който предлага, той трябва и да обясни, ако нещо не е изпълнено. Допускам, че е напълно възможно, увлечени в кампанията и в цялата ситуация в момента – да не са успели чисто оперативно да подготвят такова споразумение.       

Това не е сериозно. Това са важни ходове.

- Но ще ви кажа, няма пречка след изборите това да се направи.

Не е едно и също. Хората се умориха от следизборни шикалкавения, от следизборни колизии, борби, битки, чертане на много червени линии. Изключително производство на червени линии, което не се харесва – хората искат нещо да се случи. И фактически според мен щеше много повече да е улеснен изборът, ако имаше все пак нещо черно на бяло преди изборите. Не смятате ли?

- За мен това беше по-добрият вариант, но предвид, че липсва и остават два-три дни до изборите, трябва да се съобразяваме с реалността, но пак ви казвам, има резервни варианти. Най-лошото би било ако абсолютно преповторим за трети път предишните два избора и това, което се случи на тях. Аз самият не присъствах в предишните два парламента, но, наблюдавайки ги отстрани и виждайки начина, по който хората едва ли не си говореха и само се караха вътре, мисля, че цялото общество се умори от подобни неща и очаква наистина нещо различно, нещо ново, нов път на развитие, който очевидно трябва да се търси с общи усилия.

Казахте за евентуална обща парламентарна група между вас и „Продължаваме промяната“. Но не споменахте нищо за „Изправи се БГ! Ние идваме“.

- Говоря за тези, с които сме идейно най-близко и това се коментираше.

Но ще им предложите ли, ако те влязат в парламента, да участват в тази обща парламентарна група, за да се получи някакво по-внушително мнозинство?

- Дадох ви го като възможен пример. Това може да се разшири, разбира се, и с други формации. Но това преди всичко ще бъде решение на ръководството. Просто го споменах на база на съществуващите взаимни покани между „Демократична България“ и „Продължаваме промяната“. Дали вече към това, което те ще предложат като политически продукт, като програма, ще има заявки и от други формации на промяната, ако така ги наречем - те да се присъединят, това вече ще е въпрос на конкретно решение. Но ако има – толкова по-добре.

Между другото вероятно си спомняте в Израел до каква развръзка се стигна? Там в управлението се събраха хора, които не само не могат да се гледат, те трудно стоят в една стая. Това са крайни националисти и арабски малцинства. И те се събраха само и само за да съборят Нетаняху и го събориха. Значи, ето че има начин все пак да се преглътнат някои неща в името на някаква цел, ако наистина целта е еднаква за всички – да се разгради моделът на задкулисието.

- Да, имайте предвид, че при създаване на обща парламентарна група от две отделно явили се формации, това означава, че ще се мине през нещо подобно. Очевидно ще има преглъщане на его.

Вие нямате кой знае колко идейни преглъщания освен егото.

- Да, стои въпросът кой ще ръководи групата...

Малко инфантилно ми изглежда това с егото.

- Надявам се да не се мисли дребнаво.

Относно президентските избори – още преди да излезе кандидатурата на Лозан Панов, ген. Атанасов пусна нещо от типа на това, че част от избирателите на „Демократична България“ ще гласуват за ген. Румен Радев. Нали беше така?

- Мисля, че това бяха по-скоро думи, извадени от контекста – като някаква съществуваща възможност.

Да, колкото и да са извадени от контекста – тази възможност съществуваше.

- Но така или иначе след това се даде ясна заявка за подкрепа на г-н Лозан Панов и кандидатурата му.

Ще държите ли на подкрепата за Лозан Панов до самия ден на изборите? Той ви упреква, че вие с половин уста сте го подкрепили или даже изобщо не сте го подкрепили.

- Пак ми се струва, че думите му трябва да се тълкуват по различен начин. Моето усещане е, че той предупреждава да не се стигне до това, с което започнахме разговора – т.е. да няма наистина правене на недопустими компромиси. Така че се надявам тези евентуални различия, ако въобще ги има - между ръководството и него - по начина, по който си говорят през медиите – да бъдат изчистени и наистина на хората да се даде възможност да гласуват за нещо положително в неделя. Т.е. не за пореден път да гласуваме за нещо „против“, а да гласуваме за нещо различно. Ето ви възможност – дадена от кандидат-президентска двойка, която е подкрепена от „Демократична България“. Ето ви достатъчно много граждански кандидати в листите й, както и тези на другите формации.

Вицепрезидентката на Лозан Панов каза, че с никого от вас не се е срещала.

- Аз лично съм се виждал с нея и даже на „Правосъдие за всеки“ говори пред инициативата.

С вас може, но тя говори за ръководството на коалицията.

- Не знам. Не мога да кажа, лично съм разговарял с нея, тя беше гост на една от традиционните инициативи на „Правосъдие без каскет“, които се правят всяка сряда пред съдебната палата и останах с добри впечатления. Така че пак ви казвам – може би с това да завършим: нека да търсим положителното и какво да подкрепим, дори и да не харесваме дадени изявления и поведения. Все ще има хора в една листа, които могат да бъдат подкрепени преференциално на база на работата им, на заявките им, на доверието, което са спечелили.

А за втория тур какво ще посъветвате вашите избиратели или както се казва ще им кажете да гласуват по съвест.

-Нека да видим какви ще са резултатите след изборите в неделя.

При резултатите от президентските избори трудно ще има някакви промени.

- Знаете, че съм юрист – един юрист, както винаги казваме, докато не излезе съдебното решение, не коментира. Така че предпочитам да видим резултатите.

Да речем, че първи е Радев, а втори е Герджиков и има вероятност Геджиков, както това се случи преди години с Първанов и Петър Стоянов, да спечели изборите. Вие няма ли да подкрепите за втори тур президента Радев?

- Пак влизаме в хипотеза, както ви казах.

Не е лошо – хората искат да чуят отговора.

- Първо, кандидатите, които са се явили на изборите, ще кажат какво е тяхното отношнеие. Но аз съм убеден конкретно за нашите избиратели, бидейки доста интелигентни хора, че те самите за себе си наистина по съвест могат да вземат правилното решение. Така че едва ли е нужно някой да им казва.

А ако вземат по съвест решение да гласуват за проф. Герджиков? Ще останете ли доволни?

- Всеки си взима решението по съвест на база своите убеждения, вярвания и принципи и след това, разбира се, си носи отговорността за това, ако не е доволен.

Казвам всичко това, защото в цялата си кампания - няма да й давам оценка, но в цялата си кампания г-н Лозан Панов почти пренебрегна присъствието на проф. Герджиков и насочи всичките си усилия срещу президента Радев. Това правилна ли стратегия беше?

- Очевидно действащият президент Радев е най-сериозният опонент за всички кандидати за президентския пост.

Когато се бориш за второто място, ти трябва да елиминираш прекия си конкурент.

- Това, което много ми хареса в кампанията на Лозан Панов, беше, че поиска истински, открит дебат пред медиите.

Той и Борисов поиска дебат, за който знаеше, че няма да се случи.

- Борисов не е кандидат за президент.

Да, така е.

- Но предвид, че измежду кандидатите за президент никой не се отзова на тази покана на Лозан Панов, аз за себе си си правя своите изводи. За мен това е правилният подход – в една демократична държава – независимо дали си действащ президент или примерно втори по рейтинг в кампанията, не мога да си представя ти да се скриеш от подобен дебат. А за мен в случая имаше скриване. И, доколкото си спомням, Лозан Панов отиде лично до централите на партиите, издигнали отделните кандидати, и писмено им входира предложението си с официален входящ номер – „Явете се на дебат“, за да няма един не чул, друг не разбрал. И те пак си направиха оглушки.

Дебатът в нашия политически живот отсъства вече от години. Но това е друга тема, за която ще говорим друг път. Благодаря ви, пожелавам ви успех.

Facebook logo
Бъдете с нас и във